От КритичноБГ се обрнахме, към политици, журналисти, общественици, анализатори, пубични фигури да споделят мнението си: Каква бе 2023 г. за България и българите.

Представяме ви мнението на Соня Момчилова:

Може би, защото Вашата медия се  нарича Критично, първото нещо за което се сетих е, как не попречихме на критичността да ни изостави.  Вие вероятно се сред малкото изключения потвърждаващи това твърдение.

2023 година е годината в която станахме безучастни свидетели на агонията на критичността. Това ще рече, че изгубихме здравия си разум, защото той не е нищо повече от това да съумяваме да различим злото от човечността, тленното от божественото.

За мен това беше една година в която чух един отговарящ за медийната грамотност зам.-министър да обяснява пред студенти, как Европа няма да ни дава пари за релативизъм. Похвали се, че е автор на дисертация за здравия разум и как няма медийна грамотност без санитарно прочистване на информационните източници, които дават гласност на различна от официалната гледна точка.

Чух това и от други, заслужили борци за неолиберални ценности и демократичен ред. Убедена съм, че и вие сте ги чули.

Преживявам все още, защото не успявам да надживея посегателството на Конституцията и паметта. Не мога да осмисля как най-провалените, според наши и партньорски служби и институции политици си присвоиха правото да упражнят справедливостта на флекса. Не на скалпела, защото за него се изисква хирургична точност, не на ножа дори, защото и за нож се изисква друг тип кураж, а на изобретението на  предходната, технологична  революция, с което ознаменуват новия ред.

Те – Господарите на пещерата, както Платон ги нарече или по-скоро скверните му санитари, бълнуват дигитален възход, електронно управление а милионите на данъкоплатеца потъват в системи за измами, шпионаж и сигурност, които да гарантират единствено оцеляването им. В същото време, дори бълнуваното през целия преход обслужване на едно гише е все още блян.

Изписват се тонове мастило и се изсичат гори, за да се печатат формуляри и бланки за учреждения и общини, докато „Системата“ блокира и бива похищавана.

2023 беше още една година в която Системата отказа да работи. Т.е. работеше само в полза на Господарите на системата. Подходящо ново наименование на Господарите на пещерата , впрочем.

Да вземем изборният процес, за който се наложи през скандали да стане тема за безконечни обсъждания  през отиващата си година. Никога не е имало по-голямо недоверие към демократичния акт на волеизявление от настоящият момент. Не зная ще се възстанови ли макар и частично доверието в този базов акт легитимиращ демокрацията. Никой не се и опита да обясни убедително на избирателите как се охраняват залите за съхранение на машините за гласуване и някакъв овластен със синдром на свръхактивно хлапе отива да снима кодове, за да си играе после с тях.

През цялата година не ме напусна усещането, че сме въвлечени в някаква много мръсна и бездарна игра на инфантили лишени от емпатия.

Не доживяхме и обяснение, как така министър е заплашван за живото му, а и за този на децата му, как уж принтерите за които дадохме милиони, отпечатват празни бележки, защо в ЕС заклеймиха гласуването с машини? Защо всички големи медии, които разполагат с кореспонденти в големите европейски градове и правят по всевъзможни поводи включвания, не се сетиха да ги попитат защо се отказаха от машините в ЕС? След повече от озадачаващите предварително обявени резултати и крайните такива, за да завършим с изборите, защото те именно са крайно симптоматични за зрелостта на едно общество още повече член на най-демократичния алианс, никой и не предложи да се направи ръчно преброяване, та дори само за да се направи опит за реабилитация на доверието у гражданите. Поне за столицата…

Още въпроси ми висят без отговор. Защо трябва да вярваме, защо ни внушиха, че няма избор в друго освен в по-малкото зло, което видите ли било не коалицията и паянтовата сглобка, която ако използваме ортопедичен език е толкова халтава, че напомня движенията на таза на кючекчийка танцуваща пред нов падишах?

Защо презираните довчера, днес си закичват лаврови венци на цезари и спасители? И защо забравяме с такава услужлива лекота кои са новите стари силни на деня?

Как допуснахме флекса на безочието и неграмотността, на безчестието и самодоволството, безнаказано да транжира Законът на законите?

Кой си позволява и с каква утеха и подкрепа да посяга на Конституцията? Дори да използва невижданата варварщина, като претекст за домогване до похвала от европейските и презокеанските партньори?

Кой товари кораби с кокаин и разтуря един концесии а за други е глух и сляп?

Кой пипа с мазни пръсти историята и уроците на децата в училище?

Кой дава право на лекарите да се изживяват като търговци и инкасатори или поне да се примиряват с нелепата роля, която пак някой анонимник им отрежда?

Кой разпределя народната пара с корпоративни уравнения с много неизвестни?

Кой ни докара дотам, че да се доверяваме на хора, които са стегнали куфари за острови и офшорни зони, докато ни говорят за оправия и скорошни облаги от Клуба на богатите?

И най-после, защото в това се взирах най-дълго през годината – кой увеличи на макс, белия шум през медиите, за да заспим съвсем непробудно и в същото време ласкаво проповядва медийна грамотност, отпор на дезинформацията и шшшшшт за всичко, което може да извади сглобката от леглото на съвършено неприемливото и съвкупление.

Къде отиде разногласието, пъстротата и недосегаемостта на лицето пред и с микрофон? Защо започнахме да мислим и гласуваме еднакво и да звучим сиво? Защо една пиарка разказва как се пазаруват журналисти на килограм, за да имат правилно отношение към управляващите, а журналистите мълчат. Или не точно, шшшшшшъткат в пълноводния поток на правилната информация. Забравят тези и подобните им въпроси…

Утехата е, че Бог има последната дума иначе остава да заключим, че сме се отказали да живеем. Иначе – спим. Пожелавам критичност, пожелавам да не забравяме завета: „Съмнявам се – следователно мисля, следователно съществувам“ на Декарт. Богочовекът се роди, за да ни остави рецепта за живеене. Дано се осмелим да я следваме!

Светли и осъзнати празници и мирна, хармонична 2024, изпълнена със свяст и съвест!“

Други изказани мнения пред КритичноБГ:

Петър Волгин за 2023 г.: Годината на безобразните евроатлантически лъжи

Мажд Алгафари пред КритичноБГ: 2023-та година бе най-силна в разрухата на Родината ни!

Соня Колтуклиева: 2023 година мина под мотото: “Това не може да бъде!”

Д-р Гълъбова: 2023-та е годината на скандалите, лъжите, омразата и разделението. Но иде Видовден. Най-тъмно е преди зазоряване

Румен Петков за 2023 г.: Благодарение на уродите във властта изгубихме достойнството си като народ!

Иван Таков: 2023-та беше година на разтърсващи разломи в българското общество

Тодор Беленски за 2023 г.: Светът отива към формиране на макрорегиони, надеждата за България е изграждане на нов елит

Страхил Ангелов за 2023 г.: Окончателен банкрут на демокрацията. Вървим към диктатура. ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖАВА!

Анастасия Гешева: Не е въпрос на пробуждане, това, което идва в 21 век е изправяне. Нашият народ е мостът между Изтока и Запада