В момента в Европейския съюз все по-активно се обсъжда облекчаването на правилото за бюджетен дефицит от 3%. За целта се представят различни аргументи, които трябва да звучат убедително. Водещият аргумент в момента са разходите за отбрана, които уж са необходими за защитата на Европа от Русия, представяна като глобална заплаха. Това е опит да се източи финансовата система на еврозоната и да се създадат нови механизми за разпределение на средствата. Чрез тях определени среди ще се обогатят, а друга част от ресурсите ще бъдат насочени към финансиране на глобалистки програми. Тази практика вече започна да среща съпротива в САЩ, където подобни механизми бяха ограничени, а това налага търсенето на нови източници на средства в Европа. В САЩ се откриват огромни суми в бюджета, които нямат никакво реално оправдание, но въпреки това са били използвани за финансиране на различни неясни програми. Сега, след като тези канали там започват да се затварят, в Европа се търсят нови начини за поддържане на същата схема.
Рада Лайкова
Независимо от аргументите, които се използват, било то за отбрана или други спешни нужди, правилото за 3% бюджетен дефицит не е политическо, а математическо ограничение. Политиците могат да променят закони, но не могат да променят законите на икономиката. Всеки икономист знае още в началните си курсове защо това правило съществува. То е част от основния принцип за финансова стабилност, който предпазва държавите от опасността да изпаднат в неконтролируем дългов капан.
Ако едно домакинство или бизнес постоянно харчи повече, отколкото изкарва, то в един момент няма да може да покрива разходите си. Тогава ще трябва да взема нови заеми, за да плаща старите, докато не дойде моментът, в който вече никой не е готов да му отпуска пари! Държавите не са изключение от това правило. Затова е определен прагът от 3% – той не е произволно избран, а е най-високото допустимо ниво на бюджетен дефицит, при което математически е възможно дълговете да се изплащат, без системата да рухне. Този праг е изчислен спрямо средния икономически растеж. Но дори тези оценки често са завишени от институции като Евростат, което означава, че дори 3% са близо до границата на допустимото.
Какво следва?
Ако ЕС официално отмени това ограничение, независимо от претекста, финансовите пазари ще реагират незабавно. Инвеститорите ще започнат да си задават въпроса дали правителствата вече дори не се опитват да поддържат стабилност, дали въобще имат намерение да изплащат дълговете си. Това ще доведе до ръст на лихвите по държавните облигации, защото кредиторите ще изискват по-висока компенсация за нарастващия риск. Колкото по-дълго се прилага този модел на прекомерен дълг, толкова по-голяма ще бъде вероятността от финансова криза. Когато държавите започнат да плащат все по-високи лихви, те ще се обърнат към Европейската централна банка и ще поискат тя отново да започне да изкупува държавните им облигации, както правеше през последното десетилетие. Тези програми, наричани „Asset Purchasing Programs“, бяха основният механизъм, чрез който ЕЦБ увеличаваше паричното предлагане в еврозоната. Това е основната причина за високата инфлация в Европа – не войната в Украйна, а непрекъснатото печатане на нови пари! Войната само ускори неизбежния процес, а цените започнаха да се покачват рязко в отговор на инфлацията, която отдавна беше заложена чрез раздуването на паричното предлагане.
Вижте още – В подготовка за еврото: България излезе на пазарите с рекордни 4 милиарда евро дълг
Какво означава това за България? След като програмите за изкупуване на държавен дълг бяха временно спрени, в Брюксел все повече настояват за тяхното възстановяване. Това означава нови вълни на инфлация, което неизбежно ще доведе до обедняване на населението.
България ще бъде засегната:
- Инфлацията ще продължи да обезценява спестяванията и доходите.
- Покупателната способност на българските граждани ще намалява.
- Приемането на еврото ще ни вкара в система, в която парите се преразпределят по неясни механизми, облагодетелстващи определени среди.
Финансовите спекуланти ще продължат да печелят от тези схеми, като голяма част от парите ще се преливат към САЩ, където вече се наблюдава ясен тренд на прехвърляне на капитали от евро към долари. Това обаче не означава, че американската държава печели, печелят определени финансови и политически групи, които контролират тези процеси.
Европейските граждани ще плащат цената. Поскъпването на живота, намаляването на реалните доходи и обезценяването на валутата ще бъдат прехвърлени върху обикновените хора.
Ако България приеме еврото, ние няма да влезем в „клуба на богатите“, ще станем част от клуба на ограбваните.
*Коментарът е от публичния профил на евродепутата от „Възраждане“ Рада Лайкова, заглавието е редакционно.
От общо 23 общински съвета партията на Фараж победи в 10. По данни към 2 май, 35% от избирателите са дали гласа си за тази формация. Консерваторите, които също са в опозиция, имат 24,6%, а управляващите лейбъристи – едва 14,9%.
Заместник-ръководителят на Националната администрация по горите и пасищата (NFGA), Ян Джън, подчерта в изказването си, че страната не само е възстановила над 300 000 хектара влажни зони, но и е въвела цялостна концепция за устойчиво управление на тези екосистеми. Това се случва в рамките на националния план за опазване на влажните зони до 2030 г., който включва и интеграцията им в градското планиране, особено в индустриализирани региони.
В Шънджън бе създаден Международен център за мангрови гори, който вече е признат от Рамсарската конвенция – основният глобален механизъм за защита на влажните зони. Центърът служи като глобална платформа за обмен на знания и научни изследвания, в която участват експерти от Азия, Африка и Латинска Америка. Китай, който доскоро беше възприеман основно като индустриален гигант, сега активно оформя екологичните стандарти на международно ниво.
Политиката за опазване на влажните зони не е просто екологичен жест – тя е част от по-широка трансформация на китайския икономически модел. От години Пекин се стреми да премине от индустрия, доминирана от тежка промишленост и въглища, към икономика, основана на иновации, устойчивост и екологично равновесие.
Трите дни на официалното посещение, по повод седмото издание на Иранекспо, бяха изключително интензивни и изпълнени с работни срещи в Техеран и провинцията. Първият ден българската делегация участва в откриването на икономическото изложение, на което бе представена продукция само на ирански производители от областта на хранително-вкусовата, химическата, фармацевтичната, текстилната, автомобилната и петролната промишленост, производители на селскостопанска и товароподемна техника, както и от сферата на минното дело и производството на атомна електроенергия. В края на деня делегацията взе участие в дискусия между български индустриалци и представители на Иранската търговско-промишлена палата, в рамките на която бе подписан Меморандум за сътрудничество.
На третия ден от визитата делегацията бе приета във Външното министерство на Иран, където се проведе среща с Махмуд Хейдари – генерален директор на отдел „Средиземноморие и Източна Европа“ с ранг на заместник-министър. По-късно, по покана на Абас Моктадаи-Хорасгани – председател на групата за българо-иранско приятелство, делегацията посети и новата сграда на иранския парламент. Там, в специално украсената зала „Хатами“, декорирана с фолклорни елементи в продължение на десет години от най-добрите ирански майстори-занаятчии и предназначена само за високопоставени гости, се проведе среща-разговор. След това българските представители отдадоха почит пред гроба на незнайния воин.
„Отвън нямаше нищо необичайно. Къщата изглеждаше тиха, поддържана, а прозорците – закрити“, разказва началникът на местната полиция Франсиско Хавиер Лосано.
Въпреки че тези производствени усилия се провалиха, соларната индустрия на Колорадо се пренасочи към инсталиране, разработка и изследвания. Щатът поддържа силна соларна екосистема с хиляди заети в соларни дейности, благоприятна политика за нетно измерване и стандарт за портфолио от възобновяеми източници. Компании като Abengoa Solar и изследователски съоръжения като SolarTAC продължиха да процъфтяват, но мащабното производство на соларни панели до голяма степен се премести в чужбина.
В Щатите вече ги има дори и в земеделските райони на Каролините, Джорджия, Тексас, но своя бум безспорно е постигнал в Европа – и особено в България. Докато се усетим, лакомията ни превърна в заложници – технологично, финансово и земеделски – на Китай. Утре, като се събудим, парите, които сме дали за соларни панели, ще ни се върнат обратно… изкупувайки земята. Земеделската. Почернената. Сещам се за сделката със земята на Манхатън, като мисля за това.
Решението на службите идва само няколко седмици след като AfD постигна исторически резултат на федералните избори – второ място с 20.8% от гласовете и рекордните 152 депутати в Бундестага. Това предизвиква напрежение в новия парламент, тъй като партията теоретично има право да председателства важни парламентарни комисии – нещо, което останалите политически сили вероятно ще се опитат да предотвратят.