В Европейския парламент и в българското Народно събрание прозвучаха наскоро остри и тревожни предупреждения срещу последиците от нелегалната миграция. В две паралелни, но сходни по съдържание изказвания, гръцкият евродепутат Афродити Латинопулу и председателят на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов отправиха обвинения срещу политиката на отворени граници, липсата на ефективен контрол и застрашената идентичност на европейските нации.

Афродити Латинопулу: Европа е на прага на загуба на своята идентичност

В пламенна реч пред Европейския парламент наскоро Афродити Латинопулу (PfE, „Патриоти за Европа“) осъди остро миграционната политика на ЕС, като я нарече „добре организиран бизнес“ с цел печалба и ислямизация на континента. Според нея държави като Германия и Франция благославят притока на нелегални мигранти, които заплашват сигурността на градовете, превръщайки ги в гета.

„Ние плащаме на исляма, който ни мрази, за да изнасилва и убива в името на Аллах пред очите ни“, заяви Латинопулу. Според нея единственото възможно решение е масова депортация, конфискация на мобилни телефони и настаняване на мигрантите в изолирани зони, докато бъдат върнати в страните си. „Искаме си страните, ценностите и идентичността обратно“, настоя тя.

„Трябва да бъдат изпращани на необитаеми острови, а после депортирани обратно в родината си или в страни извън Европейския съюз. Спрете да субсидирате настаняването им и започнете да субсидирате депортацията им. Наш пътеводен принцип трябва да бъдат политиките на Унгария и Полша. Съвсем ясно е, че тези, които нарушават границите ни, са нежелани гости и разрушават страните ни. Затова започнете незабавно масови депортации. Пари има. Летища има. Задържащи центрове съществуват. Изгонете ги, преди Европа да умре.

Искаме си страните, идентичността и ценностите обратно. А вие, така наречени чувствителни социалисти – защо не се погледнете? Защото вие сте най-големите расисти срещу европейците“, подчерта в изказването си тя.

На опит за контрапозиция от страна на германски евродепутат, който припомни за времената, когато хората са били затваряни в лагери, Латинопулу отговори остро, че такова сравнение е срамно и неуместно, тъй като става дума за „затворени центрове“ за нарушители на границата.

Вижте репортаж по темата на Poland Daily:

Костадин Костадинов: България се превръща в небългарска държава

В Народното събрание на България председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов изнесе детайлна реч, в която описа ситуацията с миграцията в столицата като „тревожна и заплашителна“. Според него в централната част на града – включително по бул. „Витоша“, Женския пазар и района на Централната баня – българите вече се чувстват като чужденци.

„Става все по-трудно да чуеш българска реч, все по-трудно да видиш бели европейци. Вместо това виждаме близкоизточни и африкански лица, за които не е ясно нито дали са регистрирани, нито защо са тук“, заяви той.

По думите на Костадинов официално регистрираните мигранти в страната надхвърлят 100 000 души, а реалният им брой може да е в пъти по-голям. Той изрази сериозни опасения от последиците от влизането на България в Шенген, което според него е довело до нова вълна от нелегални мигранти.

„Виждаме представители на близкоизточни и африкански нации, а не можем да разберем само едно – колко от тях са регистрирани и колко не са. Ние от „Възраждане“ поискахме справка и се оказа, че към момента в България има официално регистрирани 28 000 т.нар. бежанци от Сирия. Казвам „т.нар.“, защото голяма част от тях всъщност не са от Сирия, но така са записани. Същевременно са регистрирани още 54 000 украински граждани, представени като туристи, но ползващи се със закрилата на държавата. Имаме и около 20 000 представители на други нации, които също са официално регистрирани. Тоест – над 100 000 мигранти са официално в страната. Колко са неофициалните, никой не знае“, коментира Костадинов.

Законодателни мерки и обвинения в двоен аршин

„Нашият цивилизационен избор е направен преди 14 века, но в момента със своята политика управляващите превръщат България в близкоизточна държава – и то с бързи темпове. Какво очакваме? Да стигнем до ситуацията в западноевропейските градове, където белите европейци се страхуват да минават по цели квартали? Това ли искаме да стане София?“, попита той.

Костадинов подчерта, че всекидневно има оплаквания от хора, живеещи в района на Женския пазар, но властите не реагират. „Какво трябва да се случи? Да започнат да горят коли по улиците на София? Очевидно това няма да е проблем за управляващите и за българската правораздавателна система“, заяви лидерът на „Възраждане“.

Той даде пример с протестиращ, който защитава българския лев и получил гаранция от 3500 лв., докато педофил от Стара Загора – 1500 лв. „Това е съдебна система в колония, не в държава“, заключи Костадинов.

Лидерът на „Възраждане“ заяви, че партията ще внесе законодателни предложения, включително незабавна екстрадиция на всички бежанци, които вече не отговарят на условията за закрила.

„България се превръща в небългарска държава, а българите – в екзотично малцинство в собствената си родина. Това ние няма да допуснем“, категоричен бе той.

Шестнадесет държави от Европейския съюз ще поискат да им бъде позволено временно да не прилагат правилата за бюджетна стабилност, за да могат да увеличат разходите си за отбрана. Това съобщи агенция АФП, цитирана от БТА.

До 1,5% от БВП без санкции за дефицит

Миналия месец Европейската комисия представи официален доклад за бъдещето на европейската отбрана, в който предлага на държавите членки да използват до 1,5 процента от своя БВП в продължение на четири години за военни разходи. Това трябва да стане без да се нарушават бюджетните правила, които поставят тавани върху дефицита и държавния дълг.

България сред страните, поискали дерогацията

В комюнике на Съвета на ЕС се посочва, че Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Финландия са решили да поискат активиране на такава клауза за бюджетна дерогация.

Според Европейската комисия дванадесет от тези страни вече официално са подали искане, а още четири са заявили намерение да го направят, сочат данни на Съвета на ЕС. В изявление Комисията уточнява, че Белгия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Полша, Португалия, Словакия и Словения вече са отправили официално искане. Очаква се към тях да се присъединят и други.

Цел: 650 милиарда евро за превъоръжаване до 2030 г.

Европейската комисия посочва, че тази мярка може да мобилизира до 650 милиарда евро до 2030 г. за модернизация и превъоръжаване на континента. Въпреки това някои големи икономики като Франция, Испания и Италия засега не са проявили интерес, въпреки че са обещали да увеличат военните си бюджети.

31% ръст на отбранителните бюджети от 2021 г. насам

От 2021 г. насам държавите членки на ЕС са увеличили своите военни разходи с над 31 процента, като през 2024 г. общата сума достигна 326 милиарда евро.