Пепе Ескобар: САЩ нямат шанс да победят Китай на бойното поле. Появяват се три нови гръбнака на влияние

Пепе Ескобар за The Unz Review

от Лазар Лазаров

С навлизането в нажежената 2024 г. четири основни тенденции ще определят напредъка на взаимосвързана Евразия.

  1. Финансово-търговската интеграция ще бъде норма. Русия и Иран вече интегрираха своите системи за трансфер на финансови съобщения, заобикаляйки SWIFT и търгувайки в риали и рубли. Русия и Китай вече уреждат сметките си в рубли и юани, свързвайки огромния китайски промишлен капацитет с необятни руски ресурси.
  2. Икономическата интеграция на постсъветското пространство, насочена към Евразия, ще се осъществява предимно не толкова чрез Евразийския икономически съюз (ЕАИС), колкото чрез взаимосвързаност с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
  3. Няма да има значими прозападни настъпления в територията на хартленда: централноазиатските „станове“ постепенно ще бъдат интегрирани в единна евразийска икономика, организирана чрез ШОС.
  4. Сблъсъкът ще стане още по-остър, противопоставяйки хегемона (САЩ бел.ред.) и неговите сателити (Европа и Япония/Южна Корея/Австралия) на евразийската интеграция, представена от трите водещи държави от БРИКС (Русия, Китай, Иран) плюс КНДР и арабския свят, приобщен към БРИКС 10.

На руския фронт неподражаемият Сергей Караганов наложи следния закон:

„Не трябва да отричаме европейските си корени; трябва да се отнасяме внимателно към тях. Все пак Европа ни е дала много. Но Русия трябва да върви напред. И напред не значи на Запад, а на Изток и Юг. Там е бъдещето на човечеството.” 

И това ни води до Дракона – в годината на Дракона.

През 2023 г. в Китай са били осъществени 3,68 милиарда пътувания с железопътен транспорт – рекорд за всички времена. Страната е на път да се превърне в световен лидер в сферата на ИИ до 2030 г. Технологичният гигант Baidu, например, наскоро пусна Ernie Bot, за да съперничи на ChatGPT. ИИ в Китай се разпространява бързо в областта на здравеопазването, образованието и развлеченията.

Ключът е в ефективността. Китайски учени са разработили чипа ACCEL, който може да извършва 4,6 квадрилиона операции в секунда в сравнение с A100 на NVIDIA, който осигурява 0,312 квадрилиона операции в дълбоко обучение в секунда.

Всяка година в Китай завършват не по-малко от един милион повече студенти по математика и технологии отколкото в САЩ. Това далеч надхвърля ИИ. Азиатските държави винаги достигат до първите 20% в състезанията по природни науки и математика.

Австралийският институт за стратегическа политика (ASPI) може би е зле с геополитиката. Но поне са направили услуга на обществото, показвайки нациите, които водят планетата в 44 критични технологични сектора: Китай е номер едно в 37 сектора. САЩ водят в 7.

В останалите сектори няма други водачи. Те включват отбрана, космос, роботика, енергия, околна среда, биотехнологии, съвременни материали, ключови квантови технологии и, разбира се, AI.

Днес е доста поучително да се върнем към един том на Морис Меснер от 1996 г.: „Ерата Дън Сяопин“: Изследване на съдбата на китайския социализъм, 1978-1994 г.“

Преди всичко трябва да се знае какво се е случило при Мао:

„От 1952 г. до средата на 70-те години на ХХ в. нетното селскостопанско производство в Китай се увеличава средно с 2,5% годишно, докато цифрата за най-интензивния период на индустриализация на Япония (от 1868 до 1912 г.) е 1,7%.“

Мао е виновен за това. Той превърна Китай „от една от най-изостаналите аграрни страни в света в шестата по големина индустриална сила до средата на 70-те години“. По повечето ключови социални и демографски показатели Китай се конкурира успешно не само с Индия и Пакистан в Южна Азия, но и със „страни със средни доходи“, чийто БНП на глава от населението е пет пъти по-голям от този на Китай“.

Всички тези пробиви поставиха пътя за Дън Сяопин: „По-високите реколти, получени в индивидуалните семейни ферми в началото на ерата на Дън, не биха били възможни, ако не бяха огромните проекти за напояване и контрол на наводненията – язовири, напоителни съоръжения и речни диги – изградени от колективизираните селяни през 50-те и 60-те години на ХХ век.“

Остава неизчерпаем източник на дебати за това до каква степен този невероятен икономически Голям Скок при Дън е довел до катастрофални социални последици.

Тъй като ерата на Си определено се занимава – и се опитва да разреши – този проблем, това, което я прави още по-сложна, е постоянната намеса на прословутите „структурни противоречия“ между Китай и Хегемона.

Обругаването на Китай е политически коректна игра номер едно по целия Пояс (инициативата „Един пояс един път“ бел.ред) – и това със сигурност ще излезе извън контрол през 2024 г. Ако приемем, че демократите претърпят провал през ноември, няма много съмнение, че едно републиканско президентство – с Тръмп или без Тръмп – ще отприщи Студена война 3.0 или 4.0, като Китай, а не Русия, ще бъде главната заплаха.

Дори когато Китай беше слаб във военно отношение, хегемонът не можа да го победи нито в Корея, нито във Виетнам. Сега Вашингтон има по-малко от нулев шанс да победи Пекин на бойното поле в Южнокитайско море.

Американският проблем се заключава в една “ Перфектна буря“.

Твърдата и меката сила на хегемона бяха хвърлени в черна бездна с предстоящото космическо унижение на НАТО в Украйна, съчетано със съучастие в геноцида в Газа. 

Едновременно с това глобалната финансова мощ на САЩ е на път да понесе много тежък удар, тъй като стратегическото партньорство между Русия и Китай, което оглавява БРИКС 10, започва да предлага доста жизнеспособни алтернативи на Глобалния юг.

Китайските учени в безценните си разговори винаги напомнят на западните си събеседници, че историята е постоянна площадка, на която се противопоставят аристократични и плутократични олигархии. Сега колективният Запад е „воден“ от най-токсичната разновидност на плутокрацията – какистокрацията.

Това, което китайците квалифицират правилно като „нации кръстоносци“, сега е значително изчерпано – икономически, социално и военно. Още по-лошо: тези нации са  напълно деиндустриализирани. Тези с функциониращ мозък сред кръстоносците поне са разбрали, че „отделянето“ от Китай ще бъде голяма катастрофа.

Нищо от това не елиминира арогантния им стремеж към война с Китай – въпреки че Пекин проявява огромна сдържаност, като не им дава повод да започнат нова вечна война.

Вместо това Китай променя тактиката на хегемона – като  налага санкции на него и на различните му васали (Япония, Южна Корея) по отношение на вноса на редки метали. Още по-ефективен е съгласуваният руско-китайски стремеж да се заобиколи американският долар и да се отслаби еврото – с пълната подкрепа на 10-те държави-членки на БРИКС, членовете на ОПЕК+, членовете на ЕАЕУ и повечето членове на ШОС.

Накратко, китайският план е прекрасен: да се сложи край на „международния ред, основан на правила“, без да се произведе нито един изстрел.

Тайван ще остане главното все още незадействано бойно поле. Може да се твърди, че приблизително по-голямата част от населението на Тайван не желае обединение; в същото време то не желае и война, предизвикана от САЩ.

Те искат по същество сегашното статукво. Китай не бърза: генералният план на Дън сочеше обединение (между Китай и Тайван бел.ред.) някъде преди 2049 г.

Хегемонът, от друга страна, много бърза: всичко е на принципа „Разделяй и владей“, отново и отново  насърчавайки хаоса и дестабилизирайки неумолимия възход на Китай.

Пекин проследява буквално всичко, което се движи в Тайван – чрез монументални, щателни досиета. Китай знае, че за да процъфтява Тайпе в мирна среда, той трябва да преговаря, докато все още има с какво да преговаря.

Всеки тайванец с интелект – а на острова има много първокласни научни интелекти – знае, че не може да очаква от американците да умрат, биейки се за тях. На първо място, защото знаят, че хегемонът няма да посмее да води конвенционална война с Китай, защото ще загуби и то тежко (Пентагонът изигра всички варианти). А и няма да има ядрена война.

Китайските учени обичат да ни напомнят, че когато Средното кралство е било напълно разпокъсано през 19-ти век при династията Цин (1644-1912), „китайско-манджурската управляваща класа не е била в състояние да се откаже от собствения си образ и да вземе драконовските необходими стъпки.”

Същото важи и за привържениците на изключителността на Америка и сега – дори когато се опитват да запазят собствения си митологичен образ: Нарцис се удави в басейн, който сам си беше направил.

Възможно е да прогнозираме, че Годината на Дракона ще бъде година, в която ще царува Суверенитетът. Хегемонът, обхванат от яростта на Хибридната война, и колаборационистките компрадорски елити ще бъдат препятствия, които постоянно ще спъват Глобалния юг. И все пак поне ще се появят три полюса с гръбнака, ресурсите, организацията, визията и усещането за Вселенска история, които да изведат борбата за една по-равноправна и справедлива система на следващото ниво: Китай, Русия и Иран.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!