Китайският лидер Си Дзинпин е на европейски тур, който е от стратегическо значение. Но прави впечатление, че в Източна Европа Си Дзинпин посещава само две държави – Унгария и Сърбия. И двете страни през годините спечелиха десетки милиарди пряко или косвено от сътрудничеството си с Китайската народна република. Това важи за всички източноевропейски държави, изключая България, които усетиха къде е бъдещият център на световното икономическо развитие (всъщност и настоящият, като имаме предвид, че над една трета от световния икономически растеж се дължи на китайците).
Инициативата „Един пояс, Един път“, рожба на председателя на Китайската комунистическа партия, президентът Си, включва близо 150 държави и 30 международни организации.
В рамките й са открити пряко почти 500,000 работни места, а косвено милиони.
Всички страни търсят китайците, не само заради големите инвестиции в инфраструктура, които правят, но и защото са надеждни партньори, не се бъркат във вътрешните работи на чужди страни и залагат на взаимноизгодното сътрудничество.
Всички без България, която от 34 години „преход“ се управлява около 28 или 29 години от изцяло дясно-либерални политически сили, за които посолстваТА са по-важни от националните ни интереси.
Впрочем, България има огромен морално-политически капитал по отношение на китайците. Всеки, който е говорил с техни представители знае, че те помнят и ценят факта, че Народна република България признава втора в света Китайската народна република, след СССР.
Днес обаче, Съветски съюз не съществува, докато България все още е тук. И както китайците се шегуват, вече България е първата признала КНР в света. Шегата си е шега, но във формиращия се многополюсен свят, това би могло да е чудесен пиар на нашата страна. Традиционно добрите ни връзки с Китай могат да се капитализират по такъв начин, че подобно на сърбите и унгарците доста бързо да преобразим българската инфраструктура, както и да намерим един наистина необятен пазар за българските стоки и продукти.
Разбира се, чудесно е, че България е част от европейското семейство, доколкото то е устойчиво и все още не е разбито напълно от неолибералните еврочиновници, но кое е по-реалистичното? Да котираме българските вина и сирена във Франция или в Китай? Отговорът, струва ми се, е доста ясен. А кое е по-добре: китайците да построят високоскоростни жп линии у нас, по които да стигаме от София до Варна за два часа и половина, или нашите политици да продължат да крадат еврофондове чрез химерични и нереализирани проекти?
Когато говорим за инфраструктура, не мога да не дам за пример Велико Търново и областта му, където водя листата на „Солидарна България“. Въпреки че говорим за духовната и историческа столица на нашата родина, която е и ключов туристически център (при това не само Търново, но и други околни градове),
инфраструктурата тук е под всякакъв критерий. Години наред всичко е неглижирано, а нищо ново не е изградено, или поне не адекватно. „Бързият“ влак от Търново до София е пет часа и половина или почти шест часа.
Автобусните превози не достигат (и в двете се убедих лично).
Друг фрапантен пример е село Никюп, където се намира и античният Никополис ад Иструм (ключов археологически обект от римско време). Пътят в селото е в окаяно състояние. По информация на местни хора, наетият от общината превозвач минава в най-добрия случай веднъж на час и „прави каквото си иска“.
Всякакви подобни инфраструктурни проблеми, като започнем от несъществуващата АМ „Хемус“, та стигнем до транспорта до Никюп или създаването на високоскоростни жп линии, могат много лесно да се решат, особено с оглед на интереса на стратегически инвеститори като редица китайски компании.
И, разбира се, с активното участие на държавата ни, която трябва да си влезе в ролята. Но десните политици у нас от години пречат на всичко подобно. От една страна, защото по стара тяхна си традиция са зависими от посолствоТО, което не иска да вижда китайски инвестиции в България, а от друга страна не искат да решат проблемите и с държавния инструментариум, защото това не се вписва в менталните парадигми на дясно-либералните идеологеми.
Да, знам, че ви лъжат, че „няма дясно и ляво“, но уверявам ви, има!
Дясното смята, че трябва да оставим всичко на частниците и да се молим на Бог да се случи нещо. А левите вярваме, че държавата трябва да действа и да си върши работата, за да защити интереса на хората. И това е най-фундаменталната ни разлика.
И китайците (а също и други големи инвеститори от цял свят) ще дойдат тогава, когато у нас имаме най-после истинска и функционираща държава, с която да работят, а не крипто-феодална разруха с неолиберални идеологически мантри, които да ни хранят, вместо истински дела.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски