Въпреки че консервативната управляваща партия „Право и справедливост“ (ПиС) има всички шансове да спечели третите си поредни избори на 15 октомври, нейните лидери се опасяват, че ниската избирателна активност ще я принуди да влезе в коалиция, може би с дясната партия Конфедерация „Свобода и независимост“, пише Пол Хокенос за американското специализирано издание за външна политика Foreign Policy.
В разгара на предизборната битка ПиС се нахвърля върху Германия, Европейския съюз, либералната опозиция, бежанците от развиващите се страни, както и върху разкъсваната от войната Украйна, която досега подкрепяше с твърда решителност.
Коментарът на министър-председателя Матеуш Моравецки от 21 септември, че Полша ще спре да въоръжава Украйна, предизвика тревога от Киев до Вашингтон. „Посланието не е, че Полша оттегля подкрепата си от Украйна“, казва Константи Геберт, автор и анализатор от Варшава, „а по-скоро, че Украйна е твърде неблагодарна към своя благодетел. Тя трябва просто да приемат това, което получават от Полша, и да бъдат благодарни.“
Дори забележката на Моравецки да е била изтълкувана погрешно – Полша засилва собствените си изчерпани отбранителни способности – последиците са тревожни за Северноатлантическия алианс, който досега е постигал консенсус между членовете си относно войната в Украйна и активно показва своята солидарност с Киев. Ако Полша – най-отявленият враг на Русия и досегашен защитник на Украйна – може да се разколебае в подкрепата си, колко далеч са другите страни, които отдавна са уморени от раздиращата война, повишените разходи като резултат от за санкциите спрямо Русия и енергийните кризи?
Коментарът на Моравецки идва е в разгара на поредица от разправии между съседите и съюзниците – разправии, към които ПиС, вместо да подходи конструктивно, предпочита да използва за предизборни цели. На 20 септември полският президент Анджей Дуда, консерватор, подкрепян от ПиС, заяви: „Украйна се държи като давещ се човек, който се хваща за всичко, което може. Давещият се човек е изключително опасен. Той може да ви повлече към дълбините и просто да удави спасителя си.“
Той имаше предвид тежестта, която Полша носи с подкрепата си за Украйна, като предоставя хуманитарна помощ и оръжия и отваря границите си за бежанци от източната си съседка.
Полша и Украйна се сблъскаха с украинската доставка на зърно, предимно царевица и пшеница, които тази пролет заляха полските, словашките, румънските, българските и унгарските пазари, докато тези страни с благословията на ЕС, не наложиха забрана на украинския внос, която изтече на 15 септември.
Когато Русия за пръв път блокира Черно море за украинския износ, ЕС се разпореди на европейските държави да отворят границите си за Украйна, за да може тя да пренася селскостопански стоки през техните територии като алтернативен маршрут. Забраната им позволява да правят това, като същевременно предотвратява продажбите на украински продукти на вътрешния пазар в тези страни.
Но украинското зърно, което е освободено от митата на Европейския съюз, така или иначе потъваше в европейските пазари. Това доведе до изтласкване на регионалните фермери от вътрешния пазар и от някои външнии пазари, понижи цените и предизвика повсеместни протести на земеделските производители. На 16 септември Полша и Унгария не се подчиниха на ЕС и възобновиха забраната за внос на украински хранителни продукти, което накара Киев да обяви намерението си да сезира Световната търговска организация.
За разлика от Румъния, България и Словакия, полското правителство не успя да намери компромисно решение за украинския внос. Тогава Европейската комисия застана на страната на Украйна.
„За да привлече на своя страна големия селски вот, „Право и справедливост“ е готова да плати висока политическа цена за това, че загърби Украйна. Изходът зависи от изборните резултати, от процента на загубените селски гласове и от тези, които са спечелени от десницата с нейната антиукраинска пропаганда“, казва Константи Геберт, автор и анализатор от Варшава.
Украйна наля масло в огъня, като индиректно наруга Полша пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини някои страни от ЕС, че „симулират солидарност, като косвено подкрепят Русия“ – острота, която, разбираемо, засегна поляците, чиято враждебност към Русия е легендарна.
Друг актуален въпрос в кампанията на „Право и справедливост“ е имиграцията. ПиС се противопоставя на плановете на ЕС да въведе нов пакт за миграцията, който ще предостави на страните квоти за преместване на мигранти и ще изисква от тях да плащат по 20 000 евро (около 21 180 долара) за всеки отказал се. Премиерата на филма на Агнешка Холанд „Зелена граница“, който хвърля сурова светлина върху отношението на Полша към бежанците, се състоя миналата седмица в Полша и предизвика истеричен протест от страна на държавни служители, един от които отрече филма като „отвратителна клевета“, която „вреди на полската държава и поляците“.
Въпреки че досега украинските бежанци в Полша са се радвали на съчувствието и подкрепата на поляците, отношението им се променя, според активисти от Logos и Spilno Hub, неправителствени организации от Познан, които помагат на украинските граждани. По-рано този месец полското правителство обяви, че ще спре да изплаща помощи на украинските мигранти. Въпреки това, за разлика от Германия, украинските бежанци в Полша получават незабавен достъп до пазара на труда и те се възползваха от възможността да помогнат на Полша да запълни празнините в пазара на труда. Равнището на безработица в Познан, предприемачески град в Западна Полша, е 1%.
Геополитическите последици от ставащото в страната се простират далеч отвъд пределите на самата Полша. В Словакия изборите този уикенд могат да доведат до завръщането на Роберт Фицо, бивш министър-председател, който открито е против ЕС и даването на помощи на Украйна. Унгария също отдавна е „лошото момче“ на ЕС.
А най-вероятният коалиционен партньор на „Право и справедливост“, наричан в Полша просто „Конфедерацията“, изобщо не крие враждебността си към Украйна и над 1,5 милиона украински бежанци в Полша. Присъствието ѝ в коалиционно правителство, водено от ПиС, може да доведе до пренареждане на дневния ред в Полша и нагласите спрямо Украйна – съответно и до размиване на симпатиите към украинците, които сега са в полската държава.
Едно правителство, което е още по-националистическо от сегашното във Варшава, може да попречи на присъединяването на Украйна към ЕС. В края на краищата високите разходи на Украйна биха могли да свият парчето за Полша от баницата на ЕС. А една хладнокръвна Полша може да накара Киев да смени приятелите си и да се довери изцяло на Франция и Германия, а не на Полша. Те поне имат влиянието в ЕС, от което Украйна се нуждае, докато „Право и справедливост“ е открито враждебна към Брюксел.
Вниманието, което Полша привлече към себе си през последната година и половина е огромно, но то може да изчезне, ако настроенията в страната се окажат непостоянни.
Източник: Foreign Policy