Референдумът е най-прекият израз на народния суверенитет — моментът, в който гражданите говорят без посредници. Въпреки това, те често са неудобни за управляващите, които уж са избрани по същия демократичен избор и мнението на хората отива в кошчето за боклук. Въпросът става отново актуален сега, след закъснялата реакция на президента и мнението на мнозина „анализатори“ и „експерти“, които веднага го обявиха за противоконституционен.
Но нека си припомним предисторията на тази тема:
Въпросът за произвеждане на референдум относно запазването на българския лев до 2043 г. беше официално внесен в Народното събрание през април 2023 г. от инициативен комитет с подкрепата на партия „Възраждане“ и подписка от над 470 000 граждани (валидни подписи – б.а.). Въпреки че подписката изпълни изискванията на Закона за прякото участие на гражданите, парламентът отхвърли предложението с мотив, че въпросът противоречи на ангажиментите на страната към Европейския съюз.
На 7 юли 2023 г. предложението за референдум беше подложено на гласуване, при което не събра нужното мнозинство, за да бъде прието. Последвалото решение на парламента „да не приеме“ предложението беше обнародвано в Държавен вестник, но според редица анализатори не е ясно дали това обнародвано решение е идентично с действително гласуваното.
В отговор на този отказ, 49 народни представители от различни парламентарни групи, основно от „Възраждане“, сезираха Конституционния съд с искане да обяви решението на парламента за противоконституционно и да се произнесе относно допустимостта на референдума. Съдът обаче отхвърли исканията, без да се произнася по същество относно конституционността на въпроса, а само по формални и процедурни основания, което отвори нов обществен и юридически дебат за правото на гражданите да инициират допитване по стратегически въпроси. Въпреки широко разпространяваната опорка, Конституционният съд не е обявил подобен референдум за противоконституционен.
Вижте още: Плевнелиев, „злия“ Путин и „подлия“ Фицо
В решението си от 28 март 2024 г. (Решение № 4 по к.д. № 14/2023 г.) Конституционният съд пише:
„Отклонява искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за самостоятелно произнасяне за установяване на конституционосъобразност на въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, предмет на предложение за произвеждане на национален референдум, внесено в Народното събрание от инициативен комитет на 7 април 2023 г., и прекратява производството в тази му част.
Отхвърля искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г., с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. (обн. ДВ, бр. 60 от 14.07.2023 г.)“
С други думи, съдът не се произнася по същество, че въпросът е противоконституционен, както се твърди. Той отхвърля искането да се отмени решението на Народното събрание, с което се отхвърля провеждането на референдум за запазване на българския лев. Конституционният съд отклонява и искането на народните представители за самостоятелно произнасяне за установяване на конституционосъобразност на въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.
Особеното мнение на съдия Янаки Стоилов
Особено внимание заслужава тогава особеното мнение на съдия Янаки Стоилов, който твърди, че Конституционният съд е допуснал сериозен пропуск, като не е обявил за противоконституционно решението на парламента да не допусне референдум.
Съдия Стоилов заявява, че Народното събрание е било длъжно да се съобрази с подписката от над 470 000 граждани и да приложи стриктно правилата на Закона за прякото участие. Той подчертава, че отказът от провеждане на референдум при изпълнени законови условия е в разрез с демократичните принципи, закрепени в Конституцията.
„Конституционният съд е следвало да установи, че оспореното решение на Народното събрание, с което то отказва да приеме предложението за произвеждане на национален референдум, е прието в противоречие с Конституцията…“
Съдията е категоричен, че решението на парламента не е било валидно, тъй като не е прието с необходимото мнозинство и не е обосновано по установения от закона ред. Той прави правен анализ, според който отказът да се произведе референдум представлява нарушаване на народния суверенитет – основен принцип на Конституцията:
„След като по въпрос, свързан със замяната на един от символите на държавността – националната валута – националната представителна институция е отказала произвеждане на референдум, трябва да се запита има ли въобще важни за националната съдба на България въпроси, по които такъв би се допуснал.“
Стоилов напомня, че страни като Полша, Чехия, Швеция и Дания също не са въвели еврото, без да се смятат за антиевропейски. Затова и твърденията, че провеждането на референдум би било пречка пред европейския път на страната, са спорни, особено при липса на срок за въвеждането на еврото в договорните ангажименти.
Вижте още: Какво задължава България да приеме еврото и защо някои страни го отлагат
Президентът Румен Радев: най-големият ангажимент е към гражданите
Държавният глава Румен Радев, който официално предложи произвеждане на национален референдум относно времевата рамка за въвеждане на еврото, коментира в социалните мрежи реакциите срещу инициативата:
„Българските правителства имат ангажимент към договор, сключен с ЕС, но техният най-голям ангажимент е към българските граждани. Смяната на националната валута е изключително важен въпрос и заслужава истински дебат, истински мерки и референдум.“
Президентът подчертава, че въпросът на предложения от него референдум не е „за“ или „против“ еврото, а за готовността и времето за приемането му, което според него не може да бъде решение само на „шепа политици и Европейската комисия“.
Подробности: Радев предлага референдум за еврото
„Напълно несъстоятелни са доводите, че обществено допитване за еврото ни отдалечава от Европа. Това, че Полша, Швеция и Дания, които са приели да не въвеждат еврото на този етап, означава ли, че те водят антиевропейска политика?“
Радев е категоричен, че именно референдумът е начин за постигане на легитимност и консенсус по стратегически въпроси:
„Когато институции с критично ниска легитимност взимат решения по стратегически въпроси за общото ни бъдеще, именно референдумът е изход чрез постигане на консенсус, който се ражда с гласуване“, посочва Радев.
Плевнелиев посочи, че евентуален референдум за еврото, иницииран от действащия държавен глава Румен Радев, може да осуети плановете за присъединяване на България към еврозоната. Според Плевнелиев, подобен ход ще подкопае политическата легитимност на процеса и ще даде основание на определени европейски държави да блокират разширяването на валутния съюз.
Проектозаконът въвежда нов член 58а, в който се използва понятието „родителска отговорност“, но без да бъде дефинирано какво точно включва тя и как се различава от действащия термин „родителски права и задължения“. Това създава правна неяснота и противоречие със сега действащия чл. 122 от кодекса, както и с други предлагани промени.
Любомир Данков посещава Мариупол за първи път и веднага забелязва значителната разлика със снимките от разрушенията след боевете. Централните улици на града вече са с почти напълно възстановени и боядисани сгради, предимно в жълто. Макар и да има все още следи от войната, те са основно в периферията. Един от символите на трагедията – Драматичният театър – вече е почти възстановен.
Любопитна подробност е, че е обсъждано някои от разрушените сгради да останат като свидетелство за войната, но местните хора са се противопоставили. Желанието им е да забравят тежките дни. Единствено индустриалният комплекс „Азовстал“ ще остане полуразрушен – за момента все още се разминират подземните му етажи.
Жителите на региона, по наблюдения на Данков, са приели реалността и търсят начин да се справят с ежедневните си трудности. Рецепционистка в хотел в Донецк му е казала още през 2016 г.: „Знаем, че се води война, но трябва да живеем и да оцеляваме.“
Във веригите и кварталните магазини няма недостиг на стоки – те са добре заредени и напомнят на търговските обекти в България. Основен проблем в Донецк обаче е достъпът до питейна вода – украинската страна е прекратила захранването от помпена станция, останала под неин контрол.
Да отбелязваме Деня на победата, като в същото време мълчим за главния герой в тази победа, е историческа измяна. Времето може да променя политическите съюзи, но не може да заличи фактите. Русия – тогава в лицето на Съветския съюз – изнесе на гърба си най-тежката част от Втората световна война. Нито Западният фронт, нито десантът в Нормандия могат да се сравнят с мащабите на източния сблъсък.