Нашият уебсайт използва основни бисквитки, за да гарантира правилното му функциониране и да подпомага как взаимодействате с него.

КРИТИЧНО
  • Политика
  • България
  • Европа
  • Свят
  • Икономика
  • Анализи
  • Общество
  • Любопитно
  • Vox populi
ДАРЕНИЯ
вторник, 13 май, 2025
КРИТИЧНО
  • Политика
  • България
  • Европа
  • Свят
  • Икономика
  • Анализи
  • Общество
  • Любопитно
  • Vox populi
ДАРЕНИЯ
КРИТИЧНО
ДАРЕНИЯ
КРИТИЧНО
  • Политика
  • България
  • Европа
  • Свят
  • Икономика
  • Анализи
  • Общество
  • Любопитно
  • Vox populi
© 2025 Критично.бг - Всички права запазени!
Скоро - в пощите в Украйна
ЛюбопитноСвят

Изпревариха ни – украинците ще продават колбаси в пощенските си клонове

от kritichno.e 21.04.2025

Държавният пощенски оператор на Украйна – „Укрпоща“ – предприема радикални стъпки за трансформация на своите дейности в условията на спад на традиционните приходи. Компанията обяви амбициозна стратегия за диверсификация, която включва не само развитие на финансови и здравни услуги, но и… продажба на колбаси в пощенските си клонове.

Главният изпълнителен директор на „Укрпоща“ Игор Смелянски съобщи в интервю за украинския “Forbes”, че вече е подписано споразумение с агрохолдинга MHP – производител на известната украинска марка „Наша Ряба“ – за доставка на колбасни изделия, които ще се предлагат директно в мрежата от пощенски офиси в цялата страна.

От пенсии към колбаси: защо „Укрпоща“ търси нови източници на доходи

До неотдавна значителна част от приходите на „Укрпоща“ идваше от разпространението на пенсии – услуга, особено важна за възрастното население на страната. Но с намаляването на броя на пенсионерите, този източник на финансиране постепенно се свива. По думите на Смелянски, в момента доставката на пенсии формира около 25% от общите приходи на компанията – дял, който неизбежно ще намалява.

За да компенсира загубите и да подсигури финансовата си стабилност, държавният оператор стартира мащабен процес на трансформация, включващ няколко ключови инициативи, сред които и отваряне на аптеки в пощенските клонове.

Колбаси в пощата: експеримент, който се превръща в политика

Макар че отварянето на аптеки и банки в пощенските клонове може да изглежда логична стъпка в посока многофункционалност, най-неочакваният елемент от стратегията е именно продажбата на хранителни продукти. По думите на Смелянски, първата партида колбаси вече е закупена и разпределена по обекти в страната.

Според него това решение не само ще подкрепи украинските производители, но и ще спомогне за намаляване на логистичните разходи на агрохолдинга MHP. Идеята вече е успешно тествана в погранични села в източна Украйна, където инициативата е приета с голям ентусиазъм.

„Върнах се от границата с Русия. Приближи ме една баба, позна ме и каза: ‘Трябва да носите колбаси. Вашите са пресни всеки ден, затова идвам при вас за меденки и колбаси, а другите ги носят веднъж седмично.’ Ето ви конкурентно предимство – колбаси!“, разказва шефът на „Укрпоща“.

Към пощенска екосистема: едно гише за всички нужди

Продажбата на колбаси е само един елемент от по-широка визия, която ръководството на „Укрпоща“ нарича създаване на „екосистема“. Целта е клиентът да може да ползва максимален брой услуги на едно място – от плащане на сметки и получаване на пенсия, през закупуване на лекарства и хранителни стоки, до доставка на пратки и абонамент за печатни издания.

„Създаваме екосистема. Имате сметка при нас, плащате комунални услуги, получавате лекарства, купувате колбаси, получавате пратки, абонирате се за списания – всичко на едно място“, обобщава Смелянски.

Празнична надпревара и бъдещи планове

В контекста на предстоящите великденски празници и традиционното повишено търсене на куриерски и пощенски услуги, както „Укрпоща“, така и „Нова Пошта“ вече обявиха работните си графици. Конкуренцията между двете компании става все по-ожесточена, но и все по-разнообразна – в битката за клиента вече се включват не само цените и сроковете за доставка, но и… качеството на колбасите.

Новата стратегия на „Укрпоща“ ясно показва, че държавната компания се стреми да се превърне в нещо много повече от пощенски оператор – в хъб за услуги от ново поколение, съчетаващ традиционни и съвременни потребности на украинските граждани.

У нас мнозинството в Народното събрание вече гласува 10 милиона в бюджета, с които да се създаде държавна компания в тази насока. Едно от предложенията на инициатора ѝ, Делян Пеевски, беше именно в пощите са се продават хранителни (и други) стоки.

21.04.2025 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
Папа Франциск
Свят

На 88-годишна възраст почина папа Франциск

от kritichno.e 21.04.2025

Папа Франциск, духовен водач на над 1.4 милиарда католици по света, почина на 88-годишна възраст. Смъртта му е настъпила тази сутрин във ватиканската резиденция „Санта Марта“ след продължително боледуване, свързано с дихателни усложнения.

Само ден по-рано той се появи публично на балкона на базиликата „Свети Петър“, където поздрави вярващите по случай Великден. Придружаван от асистент, който прочете неговото традиционно благословение, Папата помаха на събралите се хиляди от инвалидна количка, а по-късно премина с папамобила през площада, спирайки на няколко пъти, за да благослови деца.

Здравословните проблеми на Франциск се задълбочиха в средата на февруари, когато беше приет в римската болница „Джемели“ с бронхит. Впоследствие бе диагностициран с двустранна пневмония и анемия. Въпреки кратко подобрение и завръщане във Ватикана, състоянието му остана „комплексно“ и изискваше непрекъсната медицинска грижа и допълнителен кислород.

Първият папа от Латинска Америка

папа Франциск

папа Франциск

Роден в Буенос Айрес през 1936 г. като Хорхе Марио Берголио, Франциск стана първият понтифик от Латинска Америка и първият неевропеец начело на Католическата църква от над 13 века. Папата активно се застъпваше за социална справедливост, като критикуваше капитализма и неравенствата в обществото. Той също така подчертаваше важността на опазването на околната среда и наричаше замърсяването грях. Неговите усилия за реформиране на Ватикана и борбата с финансовата корупция бяха високо оценени, въпреки че срещнаха съпротива от консервативни среди. От друга страна, заемаше доста противоречиви позиции, в това число – защита на ЛГБТ общността. Негативно се приемаха и неговите действия и призиви, свързани с подкрепа към нелегалните мигранти. 

Скромен до край

В края на понтификата си Франциск поиска значително опростяване на традиционния папски погребален ритуал. По негова воля няма да бъде използвана традиционната платформа за поклонение, а тялото му ще остане в отворен ковчег за сбогуване в ограничен кръг. Погребението му ще се състои в базиликата „Санта Мария Маджоре“ – една от четирите големи папски базилики в Рим – извън границите на Ватикана.

Погребалната литургия ще бъде водена по обновен ритуал, одобрен лично от покойния понтифик през 2024 г., като акцентът ще бъде поставен върху пастирското служение, а не върху светската власт.

Какво следва?

След смъртта на действащ папа обикновено следва конклав – специално събрание на кардиналите, което се провежда в рамките на 15 до 20 дни. Именно те ще трябва да изберат неговия наследник и да определят посоката, в която ще поеме Католическата църква след понтификата на Франциск.

21.04.2025 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
Богдан Милчев
Vox populiБългарияОбщество

Богдан Милчев – за хранителната верига по българските пътища

от kritichno.e 21.04.2025

Всички си спомняме как за едно сгрешено топче започна новото начало на Българския спортен тотализатор. Защо българската пътна безопасност е толкова устойчива? Защо едно топче е по-важно от кръвта на жертвите по пътищата?

"хранителната верига"

„хранителната верига“

​В пътната безопасност функционира добре организирана „хранителна верига“, която се захранва от кръвта на жертвите по пътищата. Най-отгоре в тази верига винаги стоят политици, участващи в изпълнителната власт. Следват държавни чиновници, които толерират нищоправенето в пътната безопасност. Осигуряват и медиен комфорт на хранителната верига. След това са неправителствени организации, експерти, адвокати, които дебнат като лешояди поредната жертва и започват да „плачат“, докато не им дадат храна. И това се повтаря повече от 10 години.

​През 2019 г., по настояване на Института за пътна безопасност, Министерският съвет създаде Държавна агенция за безопасност на движението по пътищата (Държавната агенция „БДП“). Една от целите беше да се спре толерирането на нищоправенето и тя да коригира несъответствията в пътната безопасност, но на практика тя се превърна в сърцето на хранителната верига. С безсмислени договори за стотици хиляди лева се осигурява медиен комфорт на хранителната верига. Шест години не изготвя оценка на риска от ПТП, чрез която да започнем да отстраняваме опасните участъци, за да може след всяка катастрофа прожекторите да се насочват към стопанина на пътя, защото там е храната/парите. Като че ли сегашният министър на регионалното развитие и благоустройството започна да се усеща и бързо разпореди да започнат съвместни огледи на опасни отсечки, за които вече има план за действие.

таблица - Кресненско дефиле

таблица – Кресненско дефиле

​На 22.04.2025 г. от 11:00 ч. ще се съберат участниците в огледите да гледат пътя. Но Държавната агенция „БДП“ съвсем умишлено на картата с опасните участъци (виж сайта им) няма информация за видовете ПТП. За експертите е ясно, че невинаги само пътните условия влияят на концентрацията на ПТП. Влияние оказва и времето, МПС, контролът, шофьорите и др. Но пък успешно прожекторът е насочен към АПИ и оттам към строителните фирми. Дори и да оправим всички дефицити по пътя, концентрацията на ПТП не е задължително да изчезне. В някои случаи тя просто се премества. Вижте таблица 1, на която е видно как след поставяне на разделителните колчета в Кресна и уж сме решили проблема, но на практика той се е преместил след това. За последните две години има 5 загинали и 30 тежко ранени след преминаване на участъка с колчета. Наблюдава се и  увеличение на ПТП. Използването на политическата демагогия в пътната безопасност е изключително вредна при управлението на риска от ПТП.​

Снимка на микробуса/ИПБ

Снимка на микробуса/ИПБ

Изследването на дефицити на пътна безопасност би трябвало да се извършва с мобилни лаборатории. През 2023 г. Държавна агенция сключва договор с частна фирма за доставка на 2 бр. микробуса с оборудване на стойност 2,3 милиона лева. По фактура двата микробуса струват 210 хиляди лева. След доставянето им повече от една година тези микробуси не са напускали гаража си. Няма да бъдат използвани и при огледите, разпоредени и от министъра.

​Обосновано можем да заключим, че умишлено държавните институции не си вършат работата, за да може хранителната верига да се захранва.

На ход е премиерът Росен Желязков – ЗА НОВО НАЧАЛО В ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ.

*Текстът е публикуван на страницата на Института за пътна безопасност и в публичния профил на председателя на УС на ИПБ. Заглавието е редакционно.

21.04.2025 0 коментари
1 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
ВЕИ-бъдеще/илюстративно
БългарияОбщество

ВЕИ лобизмът и поредните промени на парче в законите

от kritichno.e 21.04.2025

Поредните промени в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ) е възможно да отворят възможности за лобизъм, вземане на субективни решения и да създадат повече проблеми, отколкото да решат.

Те се обсъждаха в края на миналата седмица в Народното събрание, а от опозицията призоваха президента Румен Радев да наложи вето, защото се очаква мнозинството да ги приеме.

Какви са проблемите?

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Народният представител от „Възраждане“ Искра Михайлова посочва няколко аспекта:

„Възможно ли е от 2020-та година България да няма Стратегия за устойчиво енергийно развитие и да се движи в сектора на парче и основно лобистки? Не би трябвало да е възможно, но е факт. ВЕИ-лобито в България е огромно. Под маската на европейските изисквания се създава тотален хаос в законодателството ни, който отваря врати за корупция и нарушаване на всяка норма.

Стотици декари плодородна българска земя, пасища и гори бяха вече унищожени, за да се появят масиви с фотоволтаици и вятърни паркове. Това се случва заради корупция и бързи пари.

В България няма приоритетни зони за изграждане на ВЕИ, въпреки че и българското, и европейското законодателство го изисква. Но за сметка на това прекрояваме целия закон с обяснение именно изисквания на ЕС“, написа във „Фейсбук“ Михайлова.

По време на дебатите тя посочи, че се започва работа по промяната на законодателството на България от опашката към главата.

Позоваваме се на приоритетни зони за изграждане на ВЕИ, които не съществуват, коментира тя.

„Това трябва да бъде много ясно абсолютно на всички граждани на България, че такива зони към момента обособени няма. Но и няма на какво да се базират, тъй като липсва стратегия за устойчиво енергийно развитие на държавата от 2020-та година насам, а сега сме 2025-та. Ние правим един огромен закон, променяме изключително много нормативната уредба, базирайки се на нищо. Нямаме основата, върху която стъпваме“, посочи Искра Михайлова.

Народният представител поясни, че няма кой да каже в момента как ще се развива енергетиката на България; какви ще са нашите цели и приоритети – във възобновяемата енергия, в енергията от ядрени мощности, в тази от въглищни централи. Оттам да се направи стратегически анализ и да се посочат въпросните приоритетни зони за развитие на енергия от възобновяеми източници, поясни тя.

Залага се и разширяване обхвата на закона и върху околните на приоритетните зони поземлени имоти, въпреки че не се знае кои са тези зони. Дават се и срокове за приключване на процедури за инсталиране на оборудване за слънчева енергия и на „изкуствени конструкции“. Относно дефиницията на термина е посочено, че това е конструкция, която „… не поражда опасения“.

Как дефинираме кога са породени тези опасения?

Според Искра Михайлова тук може да се даде възможност на субективна оценка от страна на служителите в съответната администрация. Тя цитира част от становище на Камарата на архитектите в България:

„Проблемите при прилагане на подобна непрецизна дефиниция вече се наблюдават в урбанизирани територии, изразяващи се в нарушаване на права на собствениците в съседни имоти, които са засенчени от допълнителни конструкции, изградени по опростени процедури без ограничения, по покриви на сгради, в незастроени терени, на урбанизирани имоти“

Въвежда се и терминът „мълчаливо съгласие“, но не става ясно кой орган ще контролира дали инсталираната мощност отговаря на посочените критерии.

Красимира Катинчарова

Красимира Катинчарова

Красимира Катинчарова от „Величие“ посочи и проблемите, свързани със земеделските стопани и че никой не ги е питал дали са съгласни. Тя добави, че законопроектът се внася по начин, който да избегне общественото обсъждане.

„И това касае националната сигурност. Защото тези ВЕИ-та, които експандират в момента неконтролируемо, хората не ги искат в земите си. Не ги искат до къщите си. Не ги искат близо до домовете си, до къщите за гости, до производството на биоземеделие, биоплодове и биозеленчуци. Хората не искат да живеят повече в индустриални зони. Чудната природа на България отива по дяволите“, коментира Катинчарова.

Искра Михайлова припомни, че „Възраждане“ са внесли проект на мораториум върху изграждане на ВЕИ в земеделски земи, но той не стига дори до заседание на енергийната комисия.

21.04.2025 0 коментари
2 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
НАТО и Норвегия/изображението е илюстративно
Без категорияЕвропаСвят

Превръща ли се Норвегия в оперативен център на НАТО?

от kritichno.e 20.04.2025

Норвежката отбранителна компания Nammo и едно от украинските предприятия от военно-промишления комплекс подписаха заявление за стратегическо сътрудничество, което предвижда създаването на съвместно предприятие за производство на 155-милиметрови снаряди, пише „Фонд за стратегическа култура“. Това съобщи министърът по въпросите на стратегическите отрасли на промишлеността на Украйна Герман Сметанин. Той припомни, че серийното производство на боеприпаси с калибър 155 мм е започнало в Украйна през миналата година:

„През миналата година в Украйна започна серийното производство на боеприпаси с калибър 155 мм. Днес това е основният артилерийски калибър на украинската армия и страните членки на НАТО. Украинският отбранителен сектор трябва да увеличи тяхното производство.“

Съвместно производство на боеприпаси с Украйна

Сметанин допълни, че подписаният документ задълбочава вече съществуващото сътрудничество, което се осъществява с подкрепата на правителствата на Норвегия и Украйна на двустранно ниво:

„Става въпрос за по-широк спектър от боеприпаси, компоненти и материали. Включена е и договореност за създаване на съвместно предприятие за производство на 155-милиметрови боеприпаси на територията на Украйна.“

Постигнатото споразумение ще позволи на Украйна значително да укрепи това направление, тъй като Nammo е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа.

Компанията Nammo е създадена през 1998 г. чрез обединение на предприятия за производство на боеприпаси в три скандинавски държави – Норвегия, Швеция и Финландия. Днес тя е собственост на норвежкото Министерство на търговията, промишлеността и риболова, както и на финландската отбранителна и космическа компания Patria Oyj, всяка от които притежава по 50% от акциите.

През 2007 г. Nammo придоби американската компания за производство на боеприпаси Talley Inc., изкупувайки 100% от нейните акции.

Финландската държавна компания Patria от своя страна тясно си сътрудничи с германския отбранителен гигант Rheinmetall, който, както вече бе съобщено, се намира под пълния контрол на американския инвестиционен фонд BlackRock.

В тази връзка може да се заключи, че разширяването на военно-техническото сътрудничество между ЕС и Украйна в сферата на производството на боеприпаси не се случва без одобрението и патронажа на САЩ.

По-рано норвежката компания Kongsberg Defence & Aerospace, производител на зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) NASAMS, обяви, че ще открие завод за производство на ракети за тези системи в Украйна. Това съобщи изпълнителният директор на компанията Ейрик Ли в интервю за Euractiv.

Масово производство

По думите му, ще става въпрос за масово производство на ракети – „тоест стотици“.

„В момента създаваме компания в Украйна. Водим активни разговори с украинските представители за откриване на съвместно предприятие“, каза Ли.

Двете страни разглеждат възможността за създаване на съвместното предприятие в рамките на няколко месеца. Основната задача ще бъде „увеличаване на производството на ракети за системите за ПВО в Украйна на базата на украински технологии“, отбелязва изданието.

В капитала на Kongsberg Defence & Aerospace силно присъстват американските инвестиционни фондове Vanguard, BlackRock и Fidelity.

През март 2025 г. в Нобеловия център за мир в Осло Международният институт за изследване на проблемите на мира (PRIO) и норвежката сеизмична група NORSAR представиха съвместен проект под наслов Recording Executive Munitions for the Analysis of War Crimes (REMWAR), който използва „усъвършенствани сензорни технологии за идентифициране и анализ на военни престъпления в Украйна с цел да се установи при какви условия руските сили нанасят незаконни удари по цивилни цели“.

Финансирането

Проектът се финансира от Норвежкия научен съвет, който отпусна 5,7 млн. щатски долара на Националния изследователски фонд на Украйна.

Подкрепата на Норвегия за украинския ВПК се осъществява по т.нар. датски модел, който предвижда пряко финансиране на военното производство в Киев.

По време на визита в Осло през ноември 2024 г. министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров подписа споразумение за сътрудничество именно по този модел.

Дания стана първата държава, която пряко финансира украински отбранителни предприятия, което позволява на Киев да намали зависимостта си от международна помощ при доставките на оръжие.

Например самоходните артилерийски установки (САУ) „Богдана“ са произведени в сътрудничество с датското правителство.

„Този подход означава нещо повече от просто производство на оръжие – той касае отбранителната независимост и инвестиции в икономиката – смята заместник-министърът на отбраната на Украйна Дмитро Клименков. – Разполагаме със собствени мощности, а партньорите споделят с нас технологии. Локализацията на отбранителното производство в Украйна не само ще намали нашата зависимост от външни доставки, но и ще ни позволи да реагираме по-гъвкаво на нуждите на фронта, адаптирайки производството към бойните изисквания.“

Норвегия се присъедини към северноевропейските страни – Дания, Финландия, Исландия и Швеция – в подкрепа на „датския модел“ за укрепване на отбранителните способности на Украйна с акцент върху оръжията с далечен обсег.

Заместник-ръководителят на офиса на украинския президент Игор Жовква подчерта важността на това сътрудничество, заявявайки:

„Датският модел беше подкрепен от всички останали скандинавски държави, така че пет страни ще работят съвместно за финансиране на производството на далекобойно оръжие в Украйна.“

В началото на март 2025 г. норвежкото правителство обяви планове да отдели 3,5 млрд. норвежки крони (около 298,5 млн. евро) за закупуване на военна техника от украинската отбранителна индустрия.

„Норвегия ще отпусне 600 млн. норвежки крони (около 51,2 млн. евро) за придобиване на различни видове дронове и за развитие на технологии за безпилотни летателни апарати за въоръжените сили на Украйна. Освен това страната обръща специално внимание на закупуването и разработването на дронове в рамките на по-широката военна помощ за Киев. През февруари Норвегия се присъедини към Drone Capability Coalition for Ukraine – многонационален проект под ръководството на Латвия и Великобритания“, съобщава полският военен портал Defence Industry Europe.

Норвегия също така играе водеща роля в обучението на войници за подразделенията на украинската армия, които се формират съвместно със страните от Северна Европа и Балтийския регион.

Торе Сандвик

Торе Сандвик

Министърът на отбраната на Норвегия Торе Сандвик заяви това по време на заседанието на Координационната група по отбрана на Украйна в Брюксел на 11 април 2025 г.:

„В тясно сътрудничество с Украйна, скандинавските и балтийските страни ще допринесат за подготовката и оборудването на украинска бригада по настояване на самата Украйна. Норвегия застава до Европа в подкрепа на Украйна – политически, икономически и военно. Укрепването на сухопътните сили е жизненоважно за Украйна, а ние вече сме отпуснали 10 милиарда норвежки крони за тази цел през 2025 г. Нашият принос включва както средства за собствената ни отбрана, така и придобиване на боеприпаси и оборудване от украинската и международната индустрия. Не на последно място ще допринесем чрез обучение“, заяви Сандвик.

САЩ и съюзниците им от НАТО планират да създадат в Норвегия оперативен център – шверпункт за проектиране на военна мощ срещу Русия.

Финансирането на украинския ВПК от страна на Норвегия и други северноевропейски държави е част от тази геополитическа стратегия.

Наскоро бе взето решение за създаване в Норвегия на Център за управление на въздушни операции в арктическата част на страната, съобщи норвежкият телевизионен канал NRK.

„Това е подаръчен пакет за норвежките власти. Една от основните стратегии на Норвегия е да направи сигурността на страната и на съюзниците си неделима“, заяви Тормод Хейер, професор по военна стратегия и операции в Университета на Инландет.

По думите му, в подкрепа на командния център на НАТО в Норфолк (САЩ) се планира създаването на т.нар. Обединен център за управление на въздушни операции (CAOC), който ще координира действията на ВВС на обширна територия и ще поддържа висока степен на ситуационна осведоменост.

Такъв център ще бъде ключов канал на влияние в рамките на НАТО и ще подчертае стратегическото значение на Норвегия, смята военният анализатор.

Центърът ще информира алианса за това, какво се случва във въздушното пространство, какви заплахи идват от ракети, дронове, вражеска авиация и, в определена степен, и от военноморски сили.

През март миналата година в северните части на Норвегия, Швеция и Финландия се проведоха мащабни военни учения Nordic Response, чиято цел бе именно тест на концепцията за Обединения център за управление на въздушни операции, съобщи вестник High North News.

„В тези зимни маневри участваха около 50 кораба, 20 000 военнослужещи и 110 бойни самолета, транспортни самолети, разузнавателни платформи, самолети-цистерни и хеликоптери. Всички действия на ВВС се координираха и планираха от команден център в Будьо, Северна Норвегия.“

Плановете на САЩ и НАТО не се ограничават до военно-техническата помощ за Украйна.

Алиансът планира създаването на висококапацитетни сухопътни транспортни коридори в Скандинавия.

„Фактът, че Норвегия, Швеция и Финландия вече са обединени в НАТО, е от полза за сигурността на Северна Европа и на съюзниците. И днес постигнахме важен етап – договорихме се за създаване на военен транспортен коридор през Северна Норвегия, Северна Швеция и Северна Финландия. Това ще позволи бързо прехвърляне на техника и личен състав от норвежките пристанища към Финландия през Швеция“, заяви премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре по време на среща в Будьо с шведския премиер Улф Кристерсон и президента на Финландия Александър Стуб през юни 2024 г.

„Преди планирахме транспортирането на военна техника и персонал в посока север-юг. Сега ще мислим все повече и в посока запад-изток. Националната инфраструктура трябва да отговаря на нуждите на НАТО за мобилност на силите през границите“, допълни Стьоре, подчертавайки, че приоритет в стратегическото военно планиране на НАТО е източното направление – тоест възможна агресия срещу западните райони на Русия и Беларус.

*Статията е публикувана във „Фонд за стратегическа култура“, заглавието е редакционно.

20.04.2025 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
Унгарският парламент
ПолитикаСвят

ЕС обсъжда как да отнеме правото на глас на Унгария

от kritichno.e 20.04.2025

В Европейския съюз нараства недоволството от политиката на унгарския премиер Виктор Орбан, която според много държави членки подкопава усилията на ЕС за подкрепа на Украйна. Все по-сериозно се обсъжда възможността за задействане на най-тежката санкция по член 7 от Договора за ЕС – отнемане на правото на глас на Унгария в Съвета на ЕС.

Повод за новата вълна от напрежение между Будапеща и Брюксел стана мащабна правителствена кампания в Унгария срещу евентуалното членство на Украйна в ЕС. Орбан настоя гражданите да участват в национално допитване по въпроса, като по улиците на страната се появиха плакати с лозунга: „Да не позволим те да решават вместо нас“, информира The Guardian. На билбордовете са изобразени украинският президент Володимир Зеленски, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер – лидер на Европейската народна партия, която е най-голямата група в Европейския парламент.

Виктор Орбан, министър-председател на Унгария

Виктор Орбан, министър-председател на Унгария

Според Орбан, присъединяването на Украйна би нанесло вреда на унгарската икономика, отклонявайки европейски средства в полза на Киев. Освен това, правителството му твърди, че украинската работна ръка ще отнеме работни места от унгарците.

В отговор, европейски представители подчертаха, че Украйна е част от „европейското семейство“, а започването на преговори за членство през юни 2024 г. е стратегически приоритет на ЕС. Въпреки това, Орбан продължава да се противопоставя на всяка финансова или военна помощ за Украйна и заплашва с вето върху бъдещото ѝ присъединяване.

В тази обстановка някои държави членки обсъждат отново възможността за задействане на член 7 от Договора за ЕС, който предвижда отнемане на правото на глас на държава, която системно нарушава основни ценности като върховенството на закона. Според анализатори и дипломати, това е най-сериозното обмисляне на тази мярка досега.

Фицо

Роберт Фицо, министър-председател на Словакия

Процедурата по член 7 обаче изисква единодушие от всички останали 26 държави членки, което прави нейното реализиране трудно. В миналото Полша защити Унгария с вето, а сега подобна роля може да изиграе Словакия под управлението на премиера Роберт Фицо.

Междувременно Европейският парламент подготвя доклад, в който ще се критикуват и дискриминационни политики спрямо ЛГБТ+ общността, включително забрана на прайдове.

С нарастващото напрежение между Унгария и останалата част от ЕС, дипломати предупреждават, че евентуално унгарско вето върху удължаването на санкциите срещу Русия – които включват замразени руски активи на стойност 210 млрд. евро – може да се окаже преломен момент. Според някои представители, подобен акт би поставил Унгария „де факто извън съюза“.

20.04.2025 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
планета/изображението е илюстративно
ЛюбопитноСвят

Учени откриха възможни следи от живот на екзопланетата K2-18b

от kritichno.e 20.04.2025

Астрономи от Университета в Кеймбридж откриха в атмосферата на далечна планета химични съединения, които на Земята се свързват с биологична активност – откритие, което подхранва надеждите за съществуване на извънземен живот.

Телескоп

Телескоп

Използвайки свръхмодерните инструменти на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, британски учени са открили потенциални биосигнатури в атмосферата на екзопланетата K2-18b. Става дума за химични съединения като диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS), които на Земята се произвеждат почти изцяло от живи организми – най-вече от морския фитопланктон.

Планета в обитаемата зона

K2-18b се намира на приблизително 124 светлинни години от нас, в съзвездието Лъв. Планетата е около 8,6 пъти по-масивна от Земята и има около 2,6 пъти по-голям диаметър. Тя обикаля около червено джудже – звезда по-малка и по-студена от Слънцето – и се намира в така наречената „обитаема зона“, където температурите позволяват съществуването на течна вода.

Макар и далеч по-голяма от Земята, K2-18b спада към категорията на т.нар. хиоцени – потенциално океански светове, с дебела атмосфера и водна повърхност. Условията там могат да напомнят на ранната Земя и да позволяват развитието на микробен живот.

Потенциални биосигнатури

Учените са използвали спектроскопски анализ – метод, който позволява да се изследва съставът на атмосферата чрез наблюдение на светлината, преминаваща през нея при преминаването на планетата пред своята звезда. Именно така са били засечени DMS и DMDS в концентрации над 10 части на милион – стойности, които на Земята се свързват почти изцяло с биологични процеси.

Откритието е значимо и вдъхновяващо – особено за учените, търсещи следи от живот извън Слънчевата система. Статистическата сигурност на резултатите достига 99,7%, което предполага, че вероятността откритите съединения да присъстват в атмосферата наистина е много висока.

Необходима е предпазливост

Въпреки вълнението около находката, учените са категорични, че е необходимо още време и наблюдения, за да се потвърди произходът на тези вещества. Съществуват и небиологични, т.нар. абиотични процеси, които биха могли да доведат до образуването на подобни молекули. Сред тях са геохимични реакции в недрата на планетата или взаимодействия на атмосферата с лъчението от звездата.

„Откритието не е доказателство за живот, но то е най-убедителният сигнал досега, че подобен живот може да съществува другаде във Вселената“, коментира един от водещите изследователи от екипа в Кеймбридж.

Нова ера в търсенето на живот

K2-18b се превръща в приоритетна цел за следващите мисии и наблюдения. Телескопът „Джеймс Уеб“ предоставя безпрецедентни възможности за изучаване на екзопланети, а учените очакват в близките години да изследват още няколко подобни светове. Използването на подобни биосигнатури – химични „отпечатъци“, които насочват към живот – се очертава като основен подход в новата астробиологична ера.

Ако бъде потвърдено, че тези съединения произхождат от живи организми, това би било историческо откритие, сравнимо с откриването на самата ДНК. То би променило представите ни за мястото на човечеството във Вселената – и би поставило началото на нова глава в изследването на живота отвъд Земята.

20.04.2025 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
Бецалел Смотрич
Свят

Израелски министър призова за окупация на Ивицата Газа

от kritichno.e 20.04.2025

Крайнодесният израелски финансов министър Бецалел Смотрич призова за пълна окупация на Ивицата Газа и, ако е необходимо, към военно управление в Израел, предаде ДПА, цитирана от БТА.

„Това е пътят към осигуряването на сигурността ни и това е пътят към бързото завръщане на заложниците ни“, написа той на иврит в социалната мрежа „X“. Той се съгласи с изказването на премиера на Израел Бенямин Нетаняху, че войната в Газа не трябва да приключва без пълното разбиване на палестинското движение „Хамас“ и изгонването му от анклава.

„Не можем да приключим войната, преди да разрушим „Хамас“ в Газа, да върнем всичките си заложници и да сме сигурни, че Газа никога повече няма да заплашва Израел“, заяви Нетаняху във видеообръщение, цитирано от местните медии.

Според израелската информация в момента в Газа все още са държани 24 живи заложници, както и телата на други 35 отвлечени. Настоящите непреки преговори между Израел и „Хамас“ за примирие и освобождаване на заложниците в момента са замразени.

Изображението е илюстративно

ДПА припомня, че войната в Газа беше предизвикана от атаката срещу Израел на 7 октомври 2023 г., водена от „Хамас“ и други екстремистки групировки, при която бяха убити около 1200 души и повече от 250 израелци бяха отведени като заложници в ивицата Газа.

Оттогава според контролираните от „Хамас“ здравни власти в анклава са убити около 51 000 души, голяма част от които жени и деца. Информацията, която не прави разлика между бойци и цивилни, не може да бъде независимо проверена.

20.04.2025 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
Загражденията между Гърция и България
БългарияОбщество

В Шенген и ЕС – бетонна стена между Гърция и България

от kritichno.e 20.04.2025

Стотици жители на община Рудозем и област Смолян излязоха в петък на протест заради съоръжение, което възпрепятства движението между Гърция и България. Въпреки че България е член както на ЕС, така и на Шенгенското пространство, пътят продължава да е затворен. На протеста, организиран от Тодор Батков – син, присъства и председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Костадин Костадинов

Костадин Костадинов

“През идващата седмица за пореден път ще поискам от правителството да окаже натиск върху Гърция да отвори незаконно затворения от нея път. Беломорският проход, затворен вече 81 години, е крайно време да бъде отново отворен! Гърция пое този ангажимент към нас още през 1996 г., като в замяна нашата държава я възнагради с водите на р. Места, но този ангажимент 29 години по-късно остава неизпълнен”, написа във „Фейсбук“ Костадинов.

Протестът се проведе на  българо-гръцката граница при Рудозем, където в отчаянието си да спрат българите да преминават, гърците са сложили бетонни заграждения и са ги дублирали с метална решетка. Българските граждани прескочиха загражденията и влязоха в Гърция. Дошлите гръцки полицаи дори не им провериха документите, защото, по правилата на Шенген, българските граждани  имат правото да преминават границата пеша.

Костадин Костадинов заяви, че Гърция е издигнала незаконно една бетонна стена между себе си и България, и я определи като едно миниатюрно копие на Берлинската стена.

Причините

„Ако гърците го правят, за да могат да търгуват с България и да ни изнудват за водите на река Арда, големият проблем е защо българското правителство търпи нарушението на друго шенгенско правило – да минаваме свободно границата с автомобили по пътищата? Този въпрос не е поставен пред Европейската комисия изобщо. Защо? Нали сме членове на ЕС, нали това решава всички проблеми?  Защо страната ни не използва позициите, които има в Европейския съюз и не се потърси контакт с Европейската комисия и комисаря по транспорта?,  каза още Костадинов.

Той допълни, че от „Възраждане“ са потърсили контакт с европейския комисар по транспорта, а отговорът е бил, че трябва да се направи това официално от българската държава, за което ще продължат да настояват от политическата формация. Въпреки че Смолян има четирима народни представители от други партии в Народното събрание, никой от тях не е присъствал на протеста, но там беше народният представител Ангел Георгиев, който беше водач на листата в Смолян на последните няколко парламентарни избора. Нещо повече, никой от народните представители, избрани от Смолян, не е повдигал този важен въпрос.

20.04.2025 0 коментари
1 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
BRICS+
ИкономикаСвят

BRICS+ се издига като новият световен лидер в зърнопроизводството и хранителната сигурност

от kritichno.e 19.04.2025

През последната година разширеният формат BRICS+ тихо, но категорично се утвърди като водеща сила в глобалната търговия със зърно – развитие, което може да има дълбоки последици за световната продоволствена сигурност, търговията и икономическия суверенитет. Докато вниманието на международната общност бе насочено към усилията на блока за дедоларизация и енергийна независимост, неговият нарастващ контрол върху световното зърнопроизводство се очертава като също толкова значим фактор, пише InfoBrics.

С откриването на Зърнената борса на BRICS+ през 2024 г., алиансът направи решителна крачка към контрол над износа, стабилизиране на цените и намаляване на зависимостта от западно-доминираните селскостопански пазари. Днес държавите от BRICS+ произвеждат над 50% от глобалния обем зърно, превръщайки се в основни доставчици на пшеница, царевица и други ключови хранителни култури.

Зърното – новият стратегически ресурс

В свят, в който хранителната сигурност все по-често се използва като геополитически инструмент, способността на BRICS+ да определя кой ще се храни и на каква цена, носи потенциала да прекрои основите на глобалния икономически ред.

През 2025 г., въпреки икономическите сътресения и климатичните рискове, световното производство на зърно се очаква да достигне 2,31 милиарда тона – само с 10 милиона тона по-малко от предишните прогнози. Голяма част от тази устойчивост се дължи именно на държавите от BRICS+, които продължават да поставят рекорди в аграрната продукция.

Китай остава най-големият производител с 706,5 млн. тона, докато Бразилия се утвърждава като водещ износител на соя и царевица с прогнозирани 322,3 млн. тона. Русия е сред глобалните лидери в производството на пшеница с 125 млн. тона, а Индия я следва с над 110 млн. тона. Макар и с по-скромно производство – 15,2 млн. тона, Южна Африка е ключов доставчик на царевица за континента.

Към тази мощна аграрна ос се присъединяват и нови партньори на блока – Казахстан и Узбекистан укрепват позициите на BRICS+ в производството на пшеница, докато Индонезия и Малайзия добавят ориз и палмово масло. В същото време Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ инвестират в зърнени складове и местно производство, осигурявайки дългосрочна продоволствена стабилност в Близкия изток. Африкански държави като Нигерия и Уганда също разширяват капацитета си за отглеждане на зърнени култури.

Тази консолидация на селскостопанския капацитет в рамките на BRICS+ поражда въпроса: ще използва ли блокът новопридобитото си влияние, за да регулира глобалните зърнени пазари така, както ОПЕК управлява търговията с петрол?

Зърнената борса на BRICS+: алтернатива на западния модел

изображението е илюстративно

Създадената през 2024 г. зърнена борса на BRICS+ представлява качествено нова парадигма в международната търговия със селскостопанска продукция. Основната ѝ цел е да улесни търговията със зърно между страните-членки чрез разплащания в местни валути, заобикаляйки доминираните от Запада борси и ценови механизми. Така се намалява зависимостта от аграрните системи, контролирани от САЩ и ЕС.

През последните десетилетия западните държави често използваха зърното като икономически и политически инструмент – чрез забрани за износ, търговски санкции и манипулации на цените, които тежаха особено върху развиващите се икономики. Зърнената борса на BRICS+ предлага алтернатива: независима търговска платформа, чрез която страните от Глобалния юг могат да си осигурят стабилни доставки на справедливи цени.

Освен че засилва продоволствената сигурност в рамките на блока, тази стъпка дава възможност на BRICS+ да влияе върху глобалните цени на храните по свои правила. По аналогия с успеха на ОПЕК в петролната индустрия, BRICS+ изглежда следва сходна стратегия в аграрния сектор.

Преструктуриране на глобалната продоволствена система

Координирането на зърнения износ, управлението на царевичната продукция и изграждането на търговски механизми извън западната рамка могат да превърнат BRICS+ в централен играч при формирането на бъдещите политики за глобална хранителна сигурност.

Ако блокът успее да консолидира правилата за търговия и ценообразуване, това ще промени не само достъпа до евтина храна, но и ще определи кои държави ще бъдат зависими от веригите за доставки на BRICS+, както и как ще функционира глобалният селскостопански пазар.

Началото на нова ера

Издигането на BRICS+ като водещ производител и износител на зърно сигнализира за мащабна трансформация в глобалната продоволствена и икономическа архитектура. Вече независими от западните търговски системи и доларово ценообразуване, страните от блока изграждат собствена аграрна рамка, насочена към суверенитет, стабилност и сътрудничество между държавите от Глобалния юг.

В свят с все по-деконцентрирана власт, въпросът не е дали BRICS+ ще доминира в аграрното производство – това вече се случва. Истинският въпрос е: как ще се адаптира светът към новата реалност, в която способността да изхраниш народите се премества на Изток и Юг?

Тази промяна не е просто икономическа – тя касае бъдещето на глобалното управление, международната търговия и самата същност на продоволствената сигурност в един все по-многополюсен свят.

Глобалните последици и предизвикателства пред новия аграрен гигант

Издигането на BRICS+ като водещ аграрен съюз не остава без отзвук в западните политически и икономически кръгове. Промяната в баланса на силите в глобалната търговия със зърно предизвиква сериозни въпроси относно бъдещето на западните аграрни модели и тяхната способност да поддържат влиянието си в развиващите се региони.

САЩ и Европейският съюз вече проявяват признаци на загриженост относно нарастващата роля на BRICS+ в осигуряването на хранителни ресурси за Африка, Близкия изток и части от Азия. Според анализатори, възможността страни от Глобалния Юг да придобият преференциален достъп до зърно извън западните борсови механизми, би могла да ерозира дългогодишната роля на западните донори и международни институции в областта на продоволствената сигурност.

В отговор на тази тенденция, западни организации и медии повдигат въпроса дали подобна концентрация на ресурси в рамките на BRICS+ не създава риск от „нова форма на зависимост“, този път не от долара, а от алтернативна структура, базирана на други икономически и политически интереси. Макар и все още дискретна, тази критика се очаква да се засилва с разширяването на BRICS+ инфраструктурата и инструментите за търговия.

Вътрешните предизвикателства пред BRICS+

Макар да разполага с внушителни производствени възможности, аграрната експанзия на BRICS+ не е без предизвикателства. Ключов проблем остава съгласуването на интересите между държави с различна икономическа структура, аграрна политика и геополитическа ориентация. Например Китай и Индия често се конкурират на международните пазари, а различията в регулаторните режими могат да забавят пълното оперативно обединяване на пазарите.

Освен това климатичните рискове – засушавания, наводнения и екстремни температури – все по-често оказват влияние върху земеделското производство в ключови региони. Въпросът дали BRICS+ ще успее да изгради координиран отговор и устойчиви вериги на доставки, е от съществено значение за бъдещата стабилност на нововъзникващата зърнена архитектура.

Новият аграрен свят: какво предстои?

Ако BRICS+ продължи успешно да консолидира своето влияние върху глобалната зърнена търговия, светът е на прага на фундаментална трансформация. Очаква се все повече страни да започнат да търсят алтернативни търговски маршрути, извън контрола на традиционните западни борси. Това би могло да доведе до дълбоки структурни промени в начина, по който се определят цените на храните, както и в географското разпределение на аграрната мощ.

Глобалният Юг, досега зависим от външна помощ и доставки, може да се превърне в равностоен партньор или дори водещ участник в новата продоволствена архитектура. В този контекст, BRICS+ не просто се утвърждава като икономически алианс – той се превръща във фактор, който определя бъдещето на продоволствената сигурност в многополюсния свят.

Какво означава това за България и Европейския съюз?

На фона на глобалното пренареждане в търговията със зърно, България и Европейският съюз са изправени пред необходимостта от стратегическа преоценка на аграрната си политика. Въпреки че ЕС остава значим играч в агросектора, нарастващото влияние на BRICS+ може да постави натиск върху цените, пазарния достъп и дългосрочните договори с трети страни. За България, която традиционно е нетен износител на зърно, това означава както нови възможности, така и рискове – особено ако световните пазари започнат да се ориентират към нови центрове на ценообразуване и логистика.

Налице е необходимост от по-гъвкави търговски стратегии, диверсификация на пазарите и засилване на инвестициите в устойчиво земеделие. В същото време, ЕС ще трябва да прецени как да защити аграрните си интереси, без да изпада в изолационизъм, като същевременно остане конкурентен в един все по-многополюсен и ресурсоориентиран свят.

19.04.2025 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestLinkedinWhatsappTelegramViberEmail
  • 1
  • …
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • …
  • 1 449

ПОЛИТИКА

  • Киселова изпълни повелята на ГЕРБ – връща референдума

    13.05.2025
  • Ангел Славчев: Покажете какво сте подписали за Арда

    12.05.2025
  • Евро-американският раздор: етапи от дългия път

    11.05.2025
  • България отново е на страната на победените, но това може да се промени

    09.05.2025
  • Цончо Ганев: Паметта не се пренаписва

    09.05.2025

БЪЛГАРИЯ

  • Може ли предложението на Радев изобщо да не се разглежда?

    13.05.2025
  • Отложеното бъдеще на пенсионерите: нови сметки, стари провали

    12.05.2025
  • Кой се страхува от референдумите?

    10.05.2025
  • Какво задължава България да приеме еврото и защо някои страни го отлагат

    10.05.2025
  • Узаконяват ли се еднополовите съжителства с готвени законови промени?

    10.05.2025

СВЯТ

  • Вашингтон даде убежище на 59 бели южноафриканци

    13.05.2025
  • Евро-американският раздор: етапи от дългия път

    11.05.2025
  • Путин предлага преки преговори с Украйна

    11.05.2025
  • САЩ „загубили“ 300 000 деца по времето на Байдън

    11.05.2025
  • България отново е на страната на победените, но това може да се промени

    09.05.2025

VOX POPULI

  • Волгин: Въпросът не е за еврото, а за демокрацията

    13.05.2025
  • Румен Гечев: България не е готова за еврото

    12.05.2025
  • Боян Дуранкев: 22,2% от гражданите на ЕС са путинисти, копейки и антиевроатлантици!

    11.05.2025
  • Константина Петрова: Гласуваха поредната стъпка за безконтролно изграждане на ВЕИ

    08.05.2025
  • Любомир Данков: Поведението срещу споделеното родителство е лицемерно

    07.05.2025

БЪЛГАРИЯ

  • Може ли предложението на Радев изобщо да не се разглежда?

    13.05.2025
  • Отложеното бъдеще на пенсионерите: нови сметки, стари провали

    12.05.2025
  • Кой се страхува от референдумите?

    10.05.2025
  • Какво задължава България да приеме еврото и защо някои страни го отлагат

    10.05.2025
  • Узаконяват ли се еднополовите съжителства с готвени законови промени?

    10.05.2025
  • Дарения
  • Реклама
  • Политика на поверителност
  • Условия за ползване
  • Контакти

© 2025 Критично.бг – Всички права запазени!

Facebook Envelope
КРИТИЧНО
  • Политика
  • България
  • Европа
  • Свят
  • Икономика
  • Анализи
  • Общество
  • Любопитно
  • Vox populi