България и Румъния ще възлагат съвместно обществените поръчки по проект FAST Danube 2. Това става възможно след подписано споразумение между българската Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ и Речната администрация за Долен Дунав – Галац (Румъния). Документът беше подписан в рамките на среща по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав“, информират от Министерството на транспорта.
„Проектът FAST Danube 2 ще допринесе за по-добрата свързаност на Дунавския регион с останалата част на Европейския съюз, както и за улесняване на свободното движение на хора и товари“, заяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията Ангел Забуртов при откриването на събитието.
Проектът е одобрен за финансиране от Европейската комисия чрез Механизма за свързване на Европа, като общата му стойност е близо 230 млн. евро. Заместник-министър Забуртов подчерта, че в рамките на инициативата са заложени мащабни инженерни мерки с цел повишаване на навигационната безопасност в общия участък на реката.
Той обобщи, че FAST Danube 2 е част от по-широката рамка на Трансевропейската транспортна мрежа и допринася за оптимизацията на Рейнско-Дунавския коридор.
Участие в срещата взеха Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску – посланик на Румъния в България, Йонут-Кристиан Съвойу – държавен секретар в Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния, представители на Европейската комисия, както и на компетентните институции от България и Румъния.
За проекта:
Проектът FAST Danube 2 е съвместна инициатива на България и Румъния, насочена към подобряване на корабоплаването по река Дунав в общия участък между двете страни. Целта е да се осигури по-добра навигация и безопасност на трафика чрез инженерни мерки, които ще направят реката плавателна за около 340 дни в годината, вместо досегашните 280 дни.
Проектът е подаден за финансиране по Механизма за свързване на Европа, с индикативна стойност от 230 милиона евро, като до 85% от средствата се очаква да бъдат предоставени като безвъзмездна финансова помощ.
„Отменените“ от КС разпоредби предвиждат строителството на агрофотоволтаици (енергийни обекти за производство на електрическа енергия от слънчева светлина, изградени върху земеделска земя, които позволяват спокойното и безпрепятствено използване на земеделската земя за нейното предназначение) в земеделски земи без промяна на предназначението им. Също така и е отменена и улеснена процедура при промяна на предназначението на земи за неземеделски нужди за изграждането на ВЕИ – без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране.
Те бяха оспорени от президента Румен Радев заедно с още две разпоредби в ЗОЗЗ, по отношение на които днес КС отклони искането за произнасяне. Една от тях по времето, когато беше атакувана от държавния глава, даваше възможност да се изграждат фотоволтаични системи върху земи от пета до десета категория, припомня Lex.bg. Тя обаче междувременно беше изменена и бе върнат старият ред, който допуска подобни обекти само върху ниви от седма до десета категория.
В последните дни израелската армия е ударила няколко жилищни сгради, включително училища, приютили разселени хора. Сред най-тежко пострадалите е училището „Яфа“ в град Газа, където при въздушен удар загиват най-малко 11 души. Пожар избухва в сградата след атаката, а екипите на Гражданската отбрана с часове се борят с огъня и извличат овъглени тела. В други части на Газа, включително Джабалия и Хан Юнис, жертви има и сред деца. Много от телата остават затрупани под отломките, недостъпни поради непрестанния обстрел.
