Тръбопроводът „Турски поток“, който доставя природен газ от Русия до Турция през Черно море и след това до Югоизточна Европа, предизвикваше спорове в определени кръгове на Запад още от самото си създаване. Сега потокът на природен газ към Европа от Русия през Турция достига рекордни стойности. Капацитетът на „Турски поток“ е 31,5 милиарда кубически метра природен газ годишно, като приблизително половината от него остава в Турция, а останалата част продължава към Балканите и Централна Европа. Сърбия и Унгария са основните европейски потребители. По данни на S&P Global доставките през „Турски поток“ за Югоизточна Европа силно са се увеличили през юли, достигайки рекордно висок месечен показател, пише в анализ ZeroHedge, позовавайки се на nakedcapitalism.
С увеличаването на газовия поток по тръбопровода се увеличават и опитите за атаки. Руското министерство на отбраната заяви, че през май три безпилотни украински моторни лодки са извършили неуспешна атака срещу руски военен кораб, който охранява част от газопровода. След този провал, Украйна очевидно удвои усилията си и опита отново с шест безпилотни високоскоростни лодки през юни. Тази атака също е била осуетена от руските сили.
Министърът на енергетиката на Украйна Герман Галушченко заяви в неотдавнашно интервю за Politico, че Украйна като цяло цели да атакува руската петролна и газова инфраструктура. Изявленията, макар и да се опитват да покажат увереност, показаха нарастващото отчаяние на Украйна и нейните западни поддръжници пред руските успехи както на бойното поле, така и на икономическия фронт.
Украинските атаки срещу руската енергийна инфраструктура не са нещо ново. В края на краищата, ако се вярва на някои съобщения в западните медии, именно малка украинска операция извади от строя тръбопроводите на „Северен поток“. Но коментарите на Галушченко са доста ясен показател, че този тип атаки са сред тактиките на Украйна. На въпроса дали „отговорът“ на Зеленски може да включва насочване на Украйна към огромните петролни и газови операции на Русия – досега най-големият двигател на нейната икономика – в материала на Politico Галушченко отговаря: „Би било справедливо. Когато отговаряме на нападението на Русия, ние бихме отговорили, като възприемем същия подход, атакувайки нейната енергийна инфраструктура“, каза Галушченко.
Москва твърди, че по време на неуспешната украинска атака през юни американски безпилотен самолет за наблюдение RQ-4 Global Hawk се е намирал в този район на Черно море. Путин заяви това на срещата на Международния дискусионен клуб „Валдай“ през октомври: „Продължаваме да доставяме газ за Европа по тръбопроводите на „Турски поток“ и съдейки по всичко, украинските терористични групировки планират да нанесат щети и там. Нашите кораби охраняват тръбопроводите, които минават по дъното на Черно море, но те постоянно са атакувани от безпилотници, като в планирането на тези атаки явно участват, наред с други, и англоговорящи специалисти и съветници. Прехващали сме ги по радиото и винаги чуваме английска реч там, където се подготвят тези безпилотни полупотопяеми лодки. За нас това е очевиден факт, но изводите оставяме на вас.“
Турция се възползва добре от отказа си да се съгласи със саморазрушителните санкции на Запада срещу Русия и продължава да действа като основен център за избягване на санкциите. Това превръща Турция в основен регионален център за изкопаеми горива като ключова точка за трансфер на енергия към Европа. Тази договореност позволява на Русия да продължи (значително намаления) износ за Европа и осигурява на Турция такси за прехвърляне и евтин нефт и газ за вътрешна употреба. Путин и Ердоган често са обсъждали разширяването на ролята на Турция като енергиен хъб и въпреки че според докладите несъгласията остават, това също така означава, че Анкара и Москва продължават да изглаждат подробностите, докато работят за постигане на споразумение.
Струва си да припомним, че „Турски поток“ се появи, след като през 2014 г. САЩ и ЕС на практика унищожиха руско-българския газопровод „Южен поток“. Проектът щеше да транспортира руски газ по дъното на Черно море, да се озове на сушата в България и след това да премине през Сърбия и Унгария в Австрия.
Вместо това Русия се насочи към Турция и откри „Турски поток“ в началото на 2020 г. въпреки санкциите на САЩ срещу компаниите, участващи в изграждането на газопровода.
Освен това САЩ помогнаха да бъде унищожен газопроводът EastMed, който щеше да доставя природен газ от находищата край Израел и Египет до Гърция и други части на Европа през Кипър. Заместник-държавният секретар на САЩ Виктория („Майната му на ЕС) Нюланд заяви тогава, че това ще отнеме твърде много време и решението вместо това е увеличаване на доставките на втечнен природен газ за Европа.
Гърция и балканските държави, които понастоящем получават газ чрез „Турски поток“, все повече увеличават капацитета си за внос на втечнен природен газ. Например най-голямата гръцка компания за доставка на природен газ наскоро сключи сделка с Total Energies за доставки на втечнен природен газ, в случай че газовите потоци от „Турски поток“ бъдат ограничени или спрени. А през 2022 г. Гърция получи рекорден внос на втечнен природен газ, което ѝ позволи да изнася повече газ на север към Югоизточна Европа.
Докато опитите за атаки срещу газопровода продължават, предпочитаният от Запада метод за осуетяване на доставките на газ през „Турски поток“ изглежда е използването на България. Политическата драма, която се вихри около „Турски поток“ в София, и потенциалната загуба на руски петрол и какво би означавало това за българската икономика, кара правителството да е на ръба на колапса.
През октомври България добави допълнителен данък от 20 лева на мегаватчас върху руския природен газ, пренасян по тръбопровода „Турски поток“. Този ход разгневи Сърбия и Унгария – вероятно единствените две европейски държави, които остават в приятелски отношения с Москва. Министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто определи този ход като пореден опит да се направи невъзможно унгарско-руското енергийно сътрудничество.
„Това е неприемливо. Една държава – членка на ЕС, да застрашава доставките на газ за друга държава – членка на ЕС, е просто против европейската солидарност, против европейските правила“, каза той.
В края на октомври Европейската комисия обяви, че България има пълното право да въведе данък върху руския газ. Оттогава насам Унгария поиска от Европейската комисия да започне правна процедура срещу България във връзка с данъка. София продължава с плана за въвеждане на данъка, въпреки че знае, че Русия няма да го плати. По този повод Euractiv пише: „Властите в София са гарантирали, че парите ще бъдат търсени от Газпром, а не от европейските клиенти на руския газов монополист. България очакваше приходите от новата такса да бъдат платени до средата на ноември, но страната все още не е успяла да събере пари от руска компания. До момента няма реакция от страна на „Газпром“ относно въведената енергийна вноска и не е ясно дали руският концерн възнамерява да я плати“.
Не е трудно да се види как ситуацията може да ескалира оттук нататък. „Българският министър на финансите Асен Василев вече заяви, че ако руският газов монополист откаже да плати, ще бъде наложен запор върху финансовите му обезпечения по договори в България или върху активи в страната„, се посочва в материала на Euractiv.
Повишаването на цената за Сърбия и Унгария стана факт, след като в края на август Софийската градска прокуратура започна разследване на предполагаема корупция при изграждането на българската част от газопровода „Турски поток“. Проверката се основава на информация, разкрита от неправителствената организация „Антикорупционен фонд“, която твърди, че е била проведена тайна среща в Турция между представители на България, санкционирани руснаци и ОАЕ, на която са били обсъдени конкретни действия и срокове за ускоряване на строителството на газопровода. Неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ се финансира от американска неправителствена организация, наречена Фондация „Америка за България“.
Що се отнася до руския петрол, България планира да прекрати освобождаването си от санкциите на ЕС срещу Русия шест месеца по-рано от планираното. Въпреки решението за преместване на датата до 1 март 2024 г., две от трите партии в управляващата коалиция все още твърдят, че това не е достатъчно. Те искат незабавното спиране на руския петрол и обвиняват прозападното правителство на министър-председателя Николай Денков, че е проруско (правителството на Денков твърди, че спирането на руския петрол в момента може да доведе до това България да няма достатъчно гориво за зимата).
Освен данъка върху газа и борбата за спиране на вноса на руски петрол, правителството планира да забрани и износа на петролни продукти, произведени от руски петрол в рафинерията на „Лукойл“ в страната. Ръководството на рафинерията заплашва да спре всички операции, ако доставките от Русия бъдат прекратени твърде бързо, което ще струва работата на хиляди хора в черноморския регион на Бургас.