САЩ предложиха на европейските съюзници да прескочат заедно пропастта в името на победата над Русия, но със затворени очи и не казаха колко далеч от ръба. Междувременно самите те решиха да се забавят. Сега американците, застанали над пропастта, наблюдават свободния полет на своите геополитически и икономически партньори-конкуренти. Анализ на Александър Дудчак за Фонда за стратегическа култура.
Можеше ли да бъде другояче? След като се отказаха от надежден източник на въглеводороди на стабилни и, както се оказа, ниски цени, усложнената логистика, непосилните разходи за издръжката на любимия домашен любимец на чичо Сам – Украйна, не можеше да има друг изход. На фона на приказките за пестене на пари и намаляване на потреблението на руския тръбопроводен газ, значителното намаляване на конкурентоспособността на европейските държави беше неизбежно. „Намаляването на потреблението“ следваше украинския сценарий – с цената на загуба на предприятия и цели отрасли.
В края на миналата година търговският дефицит на ЕС надхвърли 400 млрд. евро – антирекорд за последното десетилетие, когато търговският баланс беше само положителен. Основната причина се крие в антируските санкции. Освен това лихвеният процент на Европейската централна банка, който дълго време беше поддържан на „нула“, за да се бори с инфлацията, започна да се повишава от юли 2022 г. и през септември достигна 4,50% (в Русия за това може само да се мечтае, но това, което е нормално за руснака, е много лошо за европееца). Поради тази причина разходите за заеми стават все по-скъпи както за предприятията, така и за домакинствата. Да, инфлацията беше намалена до голяма степен. Но това се случва и в резултат на намаляването на ефективното търсене.
През второто тримесечие на 2023 г., след 6 последователни тримесечия на „минус“ (от четвъртото тримесечие на 2021 г. до първото тримесечие на 2023 г.), се наблюдава връщане на търговския баланс на ЕС на „положителна“ територия. Това обаче показва не толкова възстановяване на икономиката на ЕС, а по-скоро продължаване на системните проблеми, които се изразяват в спад на търсенето от страна на домакинствата и предприятията. Излишъкът възникна поради факта, че темпът на спад на вноса през второто тримесечие беше по-висок от темпа на спад на износа – съответно 3,5% спрямо първото тримесечие и 2%.
Това доведе до излишък в размер на 1,23 млрд. евро, който може да се представи като постижение. Вносът през второто тримесечие възлиза на 636,83 млрд. евро, а износът – на 635,60 млрд. евро.
В същото време разходите за внос нараснаха с 41% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., включително 113,6% увеличение на цената на вносната енергия. И цялото това „щастие“ не се покрива от ръста на износа от ЕС само с 18%. Вследствие на това цената на електроенергията се повиши, а с това и инфлацията. И в края на 2023 г. поляците, заклетите съюзници на Украйна ги изненадаха с блокади.
Организираната от тях блокада на украинските камиони засегна не само Украйна. Ехото достигна и до европейците. И макар че мястото на украинските производители в международното разделение на труда с европейците е на килимчето в коридора на ЕС, но такива ценни продукти като „кабелните снопове“ за производството на автомобили не достигат до германските автомобилостроители. И това също се превръща в проблем. Разбира се, това не е единственият и далеч не е основният, но е една от многото причини за проблемите в един от водещите отрасли – автомобилната промишленост, където започнаха масови съкращения.
Германия губи надпреварата в производството на електромобили, най-вече спрямо американците от Tesla, не само на световния, но и на вътрешния пазар.
През първата половина на 2023 г. Tesla е доставила почти 890 000 електромобила. Това е повече от броя на електрическите автомобили на Volkswagen и Porsche, BMW, Mercedes-Benz, взети заедно!
Китайската компания BYD е продала почти два пъти повече от германците – 1,2 млн. електромобила (включително хибриди). Производителите следват по-евтините енергийни ресурси. И BMW вече разполага производството си в Китай.
А китайските производители постепенно изтласкват европейците на родния им пазар: през 2021 г. делът им в общите продажби е 4%, през 2022 г. – 6%, а през 2023 г. вече 8%.
Малко вероятно е Германия да успее да реализира плановете си за преминаване към електрически автомобили до 2030 г. Ще бъдат съкратени до 160 хил. работни места в германската автомобилна промишленост. Това ще увеличи и социалното напрежение.
Производителят на автомобилни гуми Continental AG също планира да съкрати хиляди служители по целия свят. Френският му конкурент Michelin съкращава производството си в три германски града.
Най-старият стоманодобивен завод Eisenwerk Verlag GmbH в Шварценберг, който датира от 1380 г., не оцелява след енергийната криза.
Сериозни проблеми се наблюдават и в други отрасли. Международният холдинг Signa, който развиваше дейността си основно в Германия, където притежава най-голямата местна верига универсални магазини Galeria, както и различни магазини за спортни стоки – 120 магазина и почти 14 хил. служители – е в несъстоятелност.
В Германия SKW Stickstoffwerke Piesteritz беше закрита на 1 октомври 2022 г. Дружеството не е в състояние да функционира в условията на нарастващи цени на електроенергията и месечна такса в размер на 30 млн. евро, като данък върху използването на изкопаеми горива.
В Полша заводът за торове AKPIL спря работа поради високите цени на природния газ. В Румъния химическият гигант Chimcomplex прекрати дейността си.
Словашкото дружество Slovalco прекрати дейността си на 1 септември – най-големият производител на алуминий за западните страни с проектен капацитет от 250 хил. тона метал годишно и персонал от 1500 служители, включително свързаните предприятия.
Затворен е цинковият завод Budel в Холандия, който произвежда 400 хил. тона метал годишно. И това са само някои примери.
Само през първата половина на 2023 г. „около 50 600 предприятия с голямо икономическо значение напълно прекратяват дейността си. Това е с 12,4% повече, отколкото през първата половина на 2022 г.„, се посочва в съобщение за пресата на Федералното статистическо бюро на страната (Destatis). Бюрото е изчислило, че през първата половина на 2023 г. са създадени около 62 700 такива предприятия, което е с 0,1 % по-малко в сравнение с показателя за същия период на 2022 г. Също така като цяло между януари и юни 2023 г. са дерегистрирани около 306 600 дружества, което е с 11,5% повече в сравнение със същия период на предходната година. Тази цифра включва не само прекратяване на дейността, но и прехвърляне на предприятия, реорганизация или преместване в други райони.
Експертите вече бият тревога и призовават властите да обърнат внимание на това, което се случва в Германия. Отбелязва се, че предишният антирекорд е бил поставен през 2020 г., но тогава виновен е бил коронавирусът, докато днес няма външни фактори, които да влияят върху спада на германската икономика. Allianz Trade посочва, че е станало особено трудно да се прави бизнес в търговията на дребно, модата, медицината и инженерните науки. Според публикуваните статистически данни през първите девет месеца на 2023 г. е имало 45 случая на фалит сред компании с оборот над 50 млн. евро годишно.
За сравнение, през 2022 г. за същия период са регистрирани 26 фалита, което е с 30% повече в сравнение с 2021 г., когато са регистрирани само 17 случая. През 2020 г. е регистриран най-големият брой големи фалити от 2016 г. насам: 58 за годината и 44 случая през първите девет месеца. За пореден път анализаторите посочват, че е некоректно да се сравняват 2020 и 2023 г., тъй като глобалната пандемия е вкарала милиони германци в домовете им и в резултат на това предприятията бързо са губили приходи. От началото на септември 2023 г. досега 12 големи компании в областта на търговията на дребно с текстил и облекло, както и шест болници, са изпаднали в несъстоятелност. И това, както се казва, е само началото.
„Сегашното замразено състояние на отношенията с Русия, и то не по наша инициатива, не е благоприятно. То не е благоприятно нито за нас, нито за вас. Но на първо място, по мое мнение, за Германия“, заяви Владимир Путин на 4 декември. За това свидетелства фактът, че освен политическите и икономическите връзки, са преустановени и успешните преди това контакти в научната, образователната, културната и хуманитарната сфера, както и връзките с гражданското общество. Руската страна последователно се застъпва за изграждане на руско-германските отношения на принципите на равнопоставеност, взаимна изгода и зачитане на интересите на другата страна. Сегашните германски власти обаче, които бързо губят остатъците от предишния си авторитет и независимост, изглежда предпочитат да се движат уверено към пропастта.