За съюзниците на САЩ в Азия внезапното съсредоточаване върху Газа рискува да отклони напредъка по отдавна отлаганото насочване на Америка към Индо-Тихоокеанския регион, пише New York Times. Дългообещаваното обръщане на САЩ към Азия най-накрая набираше скорост – нови споразумения за сигурност с Филипините и Индия, разширени военни учения и планове със съюзници за изпреварване на китайските технологии.
Но Близкият изток, подобно на вихрушка, придърпа Вашингтон обратно. А за партньорите на Америка в Индо-Тихоокеанския регион, много от които вече се притесняват, че САЩ не се движат достатъчно бързо, за да се противопоставят на Пекин, внезапното съсредоточаване върху Газа (с оперативни групи на Пентагона, увеличени доставки на американски оръжия за Израел и прибързани посещения в столиците на Близкия изток) се усеща като загуба, която забавя напредъка по някои от най-критичните им предизвикателства.
„Това, което ни тревожи най-много, е пренасочването на военните ресурси на САЩ от Източна Азия към Европа и Близкия изток“, заяви Акихиса Нагашима, депутат и бивш съветник по националната сигурност в Япония, на стратегически форум в Сидни, Австралия, миналата седмица. „Наистина се надяваме, че конфликтът ще приключи съвсем скоро.“
Американски военни командири заявиха, че нито едно оборудване не е напуснало Индо-Тихоокеанския регион. Двама висши служители на кабинета – министърът на отбраната Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен – ще прекосят Азия тази седмица с послания за увереност, като ще се спрат поотделно или заедно в Индия, Япония, Южна Корея и Индонезия. По пътя си те най-вероятно ще чуят смесица от мнения за Газа, като Индия ще подкрепи повече Израел, Япония ще търси по-балансиран подход, а Индонезия, където живеят най-много мюсюлмани в света, ще бъде все по-възмутена от хилядите цивилни, убити при израелската инвазия, последвала нападението на Хамас срещу Израел.
Но това, което всички тези страни споделят, са въпросите за това как забъркването на Вашингтон в още една далечна война, в допълнение към Украйна, ще бъде уравновесено спрямо нуждите на Индо-Тихоокеанския регион. Мнозина се питат: с колко обещания за подкрепа на колко нации могат да се справят Съединените щати – сила, която е разтеглена в чужбина и политически разделена у дома?
Оръжията са една от областите на обща загриженост. Отбранителната индустрия в САЩ се бори с недостига на боеприпаси, предоставяни на Украйна и Израел, включително 155-милиметрови артилерийски снаряди. Управляемите боеприпаси. По-сложните американски системи също се насочват към двата конфликта, дори когато американските партньори в Индо-тихоокеанския регион чакат своите оръжейни доставки. Япония, Тайван и Австралия може да се сблъскат със забавяне на военното оборудване, което е било договорено и обещано от САЩ.
„Не става въпрос само за хардуер“, казва Андрю Ниен-Дзу Ян, бивш министър на отбраната на Тайван. „Трябва да научите или да обучите хората да работят с тези системи. Опасенията са, че Съединените щати няма да разполагат с по-ефективен и изобилен капацитет за възпиране на Китай“, добави той.
Ако войната в Газа се проточи, въздействието ѝ може да се промени. Макар че един продължителен конфликт може да натовари допълнително американските арсенали, Китай може да научи от него, че воденето на война в градски условия е изключително трудно, което може би ще възпре Пекин да изпълни заплахите си за превземане на гъсто населения остров Тайван, който той смята за своя, макар и загубена територия.
Засега обаче Пекин изглежда предпочита да продължи да се държи както и до сега. Две седмици след като Хамас нападна Израел на 7 октомври, кораб на китайската брегова охрана и кораб на морската милиция таранираха филипински кораби, които изпълняваха мисия за снабдяване на плитчината Томас Втори – филипински аванпост в част от Южнокитайско море, която Китай обявява за своя. Това беше един от най-конфронтационните сблъсъци между двете страни през последните повече от 20 години, в които те се сблъскват в оспорваната територия. Няколко дни по-късно китайски изтребител се доближи на 3 метра от американски бомбардировач B-52 при нощна маневра над Южнокитайско море, която едва не доведе до сблъсък – част от това, което американските военни нарекоха „опасен модел на принудително и рисково оперативно поведение“.
Целта на Китай, според адмирал Джон Акилино, командващ американските сили в Индо-Тихоокеанския регион, е „да принуди САЩ да напуснат региона“. Представители на Пентагона подчертават, че това няма да се случи. Но за скептиците по отношение на американския ангажимент колебанията във вниманието на Вашингтон са вплетени в историческата тъкан. Виетнам се откроява като пример, но също така и ерата на Джордж Буш-младши. По време на предизборната кампания през 2000 г. той заяви: „Когато аз съм президент, Китай няма да се съмнява в нашата сила и цел в региона, в нашия силен ангажимент към демократичните съюзници в цяла Азия.“
Месец след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Джордж Буш-младши замина за Пекин, за да се срещне с тогавашния китайски лидер Дзян Дзъмин. Избягвайки всички свои предишни разговори за възходящия гигант като „стратегически конкурент“, Буш наблегна на търговията и необходимостта от съвместна борба с тероризма.
Индия все още си спомня за последиците от тази промяна – войната в Афганистан приближи Съединените щати до съперника на Ню Делхи – Пакистан. И тъй като се очаква Си Дзинпин, настоящият лидер на Китай, да се срещне с президента Джо Байдън на среща на върха в Сан Франциско този месец, някои индийски коментатори се питат дали Вашингтон може отново да се наклони към Близкия изток. „Ако се върнете към старите търговски отношения и идеята „ще работим за настаняване в Азия“, това ще засегне Тайван, Япония, Индия и всички наши съседи“, казва Раджа Мохан, старши сътрудник в Института за политика „Азиатско общество“ в Ню Делхи.
За някои страни подновеният конфликт по палестинския въпрос разпали и стари убеждения, че Съединените щати са антимюсюлмански настроени или поне твърде пристрастни към Израел. След като години наред Вашингтон избягваше да се противопоставя на често жестокото малтретиране на палестинците както от страна на израелското правителство, така и от страна на екстремистките израелски заселници, някои вече не вярват, че Съединените щати ще бъдат справедлив посредник.
Когато министърът на отбраната Лойд Остин стигне до Индонезия, той вероятно ще се сблъска с гневна общественост, ако не и с антиамерикански протести, въпреки усилията му да съветва израелските военни как да избегнат цивилни жертви в Ивицата Газа.
„Съществува значителен цинизъм по отношение на американските призиви за сдържаност на Израел“, казва Чонг Джа Йен, доцент по политически науки в Националния университет на Сингапур. „В много отношения администрацията на Байдън има трудна работа и трябва да носи багажа на предишната политика на САЩ, което прави още по-важно за администрацията да оправи нещата и да покаже, че се опитва да бъде безпристрастна.“
Усилията на Блинкен да се срещне с арабски лидери и да се опита да постигне пауза в боевете за хуманитарна помощ „донякъде смекчават впечатлението, че САЩ просто подкрепят Израел, независимо от израелските действия“, добави Чонг. И на срещата на външните министри на Г-7 тази седмица в Япония групировката на водещите демокрации се присъедини към този призив за „хуманитарна пауза“.
Но за Япония и много други американски партньори в Азия войната в Газа рискува да наруши както доставките на петрол, така и напредъка в областта на сигурността. Според тях колкото по-бързо приключи тя, толкова по-бързо светът ще може да се върне към това, което Вашингтон все още определя като най-важното си предизвикателство: възпиране и съревнование с Китай в един взаимозависим свят.
Запитан в Япония в сряда дали Съединените щати са твърде заети с конфликтите в Газа и Украйна, за да продължат да се ориентират към Азия, Антъни Блинкен отговори: „Мога да ви кажа, че сме решени и, както бихме казали, тичаме и дъвчем дъвка едновременно. Индо-тихоокеанският регион е от решаващо значение за нашето бъдеще. Дори когато се справяме с истинска криза в Газа и Близкия изток ние също така не само сме в състояние, но и сме напълно ангажирани с всички интереси, които имаме в Индо-Тихоокеанския регион.“
Източник: New York Times