Правителството на Съединените щати изчислява, че до момента на бойното поле са загинали или са били ранени около 500 000 войници от украинската и от руската армия.
Шокиращо е, че реалните цифри със сигурност са драстично по-високи, тъй като и двете страни са известни с това, че умишлено занижават броя на жертвите си. За съжаление, тези цифри не включват хилядите убити украински цивилни граждани и милионите, които са избягали от страната.
Всичко това поражда въпроса: Дали тези, които призовават Украйна да продължава да се противопоставя отчаяно на руската военна машина, имат предвид максималния брой украинци, които могат да бъдат избити, преди да си кажат: „Знаете ли, може би трябва да преосмислим стратегията си“?
Повечето леви като че ли бяха против такива ужасяващи войни, но това се промени. Да кажем, например, през март 2003 г.
Тогава мнозина от левицата призоваваха президента Джордж Буш и неговите съмишленици, които се застъпваха за нахлуването в Ирак с цел сваляне на „злодея“ Саддам Хюсеин, че този ход е погрешен – хладнокръвното и егоистично разглеждане на процеса като някаква игра или спортно събитие с човешки пешки, които да бъдат жертвани по желание. Тези свързани с Буш цивилни лица, експерти и „познавачи“ нямаха участие в играта, тъй като не бяха военни и нямаше да участват в предстоящите бойни действия – нито пък някое от децата им. Някои от тях, които настояваха за тази война, седяха в луксозни офиси на хиляди километри от предстоящия ужас и разполагаха с шест- и дори седемцифрени финансови платформи.
Докато животът им в привилегии и лукс продължаваше без прекъсване, историята ни напомня, че войната с Ирак имаше много висока цена в загубени човешки животи. Приблизително 4500 убити американски войници; 32 000 ранени; между 100 000 и 400 000 загинали иракчани, в зависимост от проучването; и дестабилизация на Близкия изток до ден днешен.
Можеше ли да бъде предотвратена войната на САЩ с Ирак? Разбира се. Можеше ли да се спестят повечето от тези жертви? Да.
Можеше ли войната в Украйна да бъде предотвратена или поне да се постигне прекратяване на огъня през първите няколко месеца на конфликта? Някои смятат, че да.
За съжаление, мнозина както от ляво, така и от дясно (класата на неоконсерваторите, които се стремят към война) успешно наричат онези, които поставят под въпрос американската политика спрямо войната в Украйна, предупреждават, че тя може да предизвика Трета световна война и посочват стотиците хиляди мъже, жени и деца, убити в този конфликт – „поддръжници на Путин и Русия„.
Сега, след последните данни за броя на жертвите, ще преоценят ли стратегията за борба „до последния украинец“?
Тази война не е настолна игра или академично упражнение. Както всяка война, тя представлява непристойно убийство на човешките надежди, мечти и бъдеще. Тези, които тласкат нацията към война, са почти изключително от привилегированата класа. Тези, които загиват в тези войни, са почти изключително от низшата класа, които или са призовани да служат, или търсят начин да подобрят живота си и този на семействата си.
Украинец, руснак, американец, китаец, канадец, французин, англичанин, израелец или палестинец – неизменно някой млад човек умира или губи крайниците си, защото някой от привилегированата класа е написал върху бял лист, начертал е линия в пясъка, искал е да „изгради нация“ или е искал да се облагодетелства от военно-промишления комплекс.
Откакто започна войната в Украйна, един от водещите гласове, които последователно призоваваха за мир чрез преговори, беше кандидатът за президент на Демократическата партия Робърт Ф. Кенеди-младши. Във връзка с последните съобщения за жертви Кенеди публикува в социалната мрежа Х: „Половин милион мъртви и ранени войници в Украйна. Струваше ли си тази прокси война за „отслабване на Путин“ тяхната кръв и нашите облаги?“
Още през май Кенеди с право определи войната в Украйна като „най-жестокия конфликт след Втората световна война“.
От страна на републиканците е 38-годишният предприемач Вивек Рамасвами. Макар че Рамасвами може би губи част от блясъка си с консервативните избиратели, които най-накрая обръщат внимание на противоречивите му изявления в миналото, той се отдели от линията на републиканците по отношение на Украйна.
В статия, публикувана в American Conservative, Рамасвами очерта своя подход към войната в Украйна, като каза отчасти следното: „Колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-ясно става, че има само един победител: Добрата сделка изисква всички страни да получат нещо от нея. За тази цел ще приема руския контрол върху окупираните територии и ще се ангажирам да блокирам кандидатурата на Украйна за НАТО в замяна на излизането на Русия от военния съюз с Китай. Ще прекратя санкциите и ще върна Русия на световния пазар. По този начин ще издигна Русия като стратегически фактор за контрол на китайските проекти в Източна Азия.“
Бившият говорител на Джордж Буш и колумнист на „Вашингтон пост“ Марк Тийсен снизходително сравни статията на Рамасвами с „документ за първи курс по външна политика“ и заяви, че позицията му по отношение на Украйна е „напълно неприемлива“.
Въпреки че Тийсън има пълното право на мнение, ясно е, че милиони американци не само започват сериозно да се съмняват в нашето участие – и вероятно в подбуждането на – още една „вечна война“, но и се отвращават от избиването на стотици хиляди човешки същества, които само преди месеци са планирали пълноценен живот с кариера, деца и внуци.
Дъглас Маккинън, политически и комуникационен консултант, е бил анализатор в Белия дом за президентите Роналд Рейгън и Джордж Буш, както и бивш специален асистент по политиката и комуникациите в Пентагона през последните три години от управлението на Буш-старши.
Източник: The Hill