Това лято Грузия и Китай неочаквано сближиха двустранните си отношения до ниво на стратегическо партньорство. Това е поредната стъпка след поредица от проруски действия на властите там, които подкопават западния курс на грузинската външна политика. Възможно е властите да подготвят алтернативен курс на сътрудничество, ако Европейският съюз отново откаже да предостави на Грузия статут на кандидат за членство. Това пише полският политолог Войчех Войташевич в свой анализ за Полският институт за международни отношения (Polski Instytut Spraw Międzynarodowych – PISM). Явно сближаването на Грузия с Китай във всички сфери на сътрудничествота създава опасения за европейската интеграция на Тбилиси. КритичноБГ ви предлага пълния превод на анализа.
Стратегическо партньорство
Обявено в съвместно изявление на 31 юли по време на посещението на грузинския министър-председател Иракли Гарибашвили в Пекин (на снимката със Си Дзинпин – бел. прев.), стратегическото партньорство между Грузия и Китай обхваща четири измерения: политическо, икономическо, културно и международно. Двете страни взаимно признават суверенитета, независимостта и териториалната цялост една на друга, като Грузия потвърждава принципа на „един Китай“, но не споменава, че Китай признава Абхазия и Южна Осетия като част от Грузия. Тази диспропорция вероятно се дължи на желанието да се запази неутралитет спрямо руската позиция по въпроса. Двете страни декларират желанието си да задълбочат търговията, да улеснят взаимните инвестиции и да засилят сътрудничеството в областта на транспорта, комуникациите, модернизацията на инфраструктурата и развитието на китайския централен коридор към Европа. Освен това те възнамеряват да засилят сътрудничеството в областта на регионалните и международните въпроси, като съвместно подкрепят „истински мултилатерализъм“, т.е. международна система, в центъра на която е Организацията на обединените нации. Грузия заяви, че одобрява инициативата на Китай „Едон пояс, един път“. Декларацията беше изненада за грузинската опозиция и западните съюзници на Грузия. Грузинските власти не бяха съобщили за планираното подобряване на отношенията с Китай.
Ролята на Китай в грузинската политика
Въпреки че Китай е договорил редица стратегически партньорства с различни държави, за Грузия по-високото ниво на отношенията е жизнено важно. То се вписва във все по-многовекторната външна политика, която грузинските власти водят от няколко години насам. Опозицията твърди, че това противоречи на грузинската конституция, която гласи, че външнополитическият приоритет на Грузия е интеграцията с ЕС и НАТО. Стратегическото партньорство с Китай обаче има за цел да покаже на ЕС преди решението през декември дали да предостави на Грузия статут на кандидат за членство, че европейската интеграция не е единствената посока за развитие на Грузия.
Съвместното изявление е още една стъпка към сближаване на грузинско-китайските отношения. През 2016 г. Грузия подписа меморандум в подкрепа на инициатиата „Един пояс, един път“, а през 2017 г. двете страни подписаха споразумение за свободна търговия. Новата декларация е част от усилията на Грузия за по-нататъшно укрепване на търговията с Китай и привличане на средства, технологии и инвестиции от него. В средата на септември министър-председателят Гарибашвили обяви въвеждането на безвизово пътуване за китайски граждани и стартирането на директни полети от Грузия до Китай, което може да се разглежда като ефект от надграждането на взаимните отношения.
Китайско-грузинско сътрудничество
Основният мотив на Китай за подобряване на отношенията с Грузия е интересът му към контрола на критичната инфраструктура в тази страна и усилията му за разширяване на Централния коридор (транспортен маршрут, минаващ от Китай през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция към Европа; известен е също като Транскаспийски международен транспортен маршрут). През последните години грузинската държава възлага на китайски компании редица поръчки за изграждане на пътна инфраструктура, осигуряване на скенери, използвани на граничните пунктове, митническите пунктове, пристанищата и летищата, а в момента се разглежда възможността за частен партньор на китайско-сингапурски консорциум за изграждането на пристанището в Анаклия. Най-големият китайски инвеститор в Грузия, Hualing Group, притежава 90% от грузинската банка Basis Bank, а през 2015 г. сключи споразумение с грузинското правителство за управление на зоната за свободна търговия в Кутаиси за срок от 30 години. Китайски фирми са построили и нов градски район в Тбилиси, включващ жилищни резиденции, хотел, търговски център и инфраструктурата за Младежките олимпийски игри през 2015 г.
През последното десетилетие търговията между Грузия и Китай се е увеличила четирикратно – от 597,5 млн. долара през 2013 г. до 1,9 млрд. долара през 2022 г. Понастоящем Китай е третият търговски партньор на Грузия. Грузия изнася за Китай основно вино, което е нейният водещ продукт, и природни ресурси, включително мед, руди на благородни метали и алуминий, както и медицинска апаратура. Грузинският внос от Китай включва електронно оборудване, желязо и строителни превозни средства. В по-скромен план данните за китайските преки чуждестранни инвестиции в Грузия са намалели от 89,8 млн. долара през 2013 г. на 43,6 млн. долара през 2022 г., което поставя Китай едва на 10-то място в списъка на най-големите чуждестранни инвеститори в Грузия.
Икономическото сътрудничество е съпроводено с нарастващо научно сътрудничество. През последните години китайски университети установиха многобройни контакти с грузински университети, като създадоха съвместни биолаборатории и научни центрове в Китай и Грузия (занимаващи се с биоразнообразие, биоконтрол, трансфер на технологии и др.) Освен това в Грузия се развива мрежа от институти „Конфуций“ (досега три центъра).
Противоречия относно китайските инвестиции
Грузинската държава разчита на китайски структури, които в миналото са били замесени в множество скандали и корупция. По този начин грузинските власти пренебрегват факта, че много от тези структури са санкционирани от западните държави. Например компаниите „Китайска държавна строителна инженерна корпорация“ и „Китайска пътна и мостова корпорация“ (които са в санкционните списъци на Световната банка и САЩ) трябваше да построят участъци от магистралата Изток-Запад в Грузия, но не успяха да спазят крайния срок за завършване. Проблемите включваха лошо качество на работата, нарастващи разходи, екологични щети и нарушения на трудовите права. Друга китайска компания, Sinohydro (която е в санкционните списъци на Международния валутен фонд, Световната банка и Африканската банка за развитие), получава договор за строителството на пътя Хуло-Зарзма в Аджария (запад-юг в Грузия), който също до момента не е изпълнила. Преди това на същия субект е възложен договор за изграждане на магистралата Самтредия-Григолети в западната част на страната. В допълнение към закъсненията и нарушенията на трудовите права, при строителството на втория път се стигна до срутване на наводнен мост и разрушаване на околната среда. Междувременно китайската компания Nuctech Company Limited, от която Грузия купува скенери за сигурност, е уличена от САЩ, че ги е използвала за събиране на поверителни данни. Грузинската опозиция подозира, че инвестиционният избор на грузинските власти е продиктуван от корупционни практики, инициирани от китайската страна. За това свидетелстват връзките между членове на грузинския властови елит и китайски структури. Гарибашвили, който беше министър-председател в периода 2013-2015 г. и отново от 2021 г., междувременно е бил министър на отбраната, а по време на прекъсването на държавната служба – съветник на китайската компания CEFC China Energy Company Limited, за което е получил 410 000 лари (около 151 000 долара) от нея.
Грузинската опозиция освен това изразява опасения относно евентуално китайско превземане на грузинската критична инфраструктура. Изборът на частен партньор от страна на властите във връзка с изграждането на дълбоководното пристанище в Анаклия ще бъде от решаващо значение. Първоначално решението по този въпрос трябваше да бъде взето на 28 юли тази година, но три дни по-рано беше обявено стратегическото партньорство с Китай и датата за вземане на решение за пристанището беше отложена. Това породи подозрения, че грузинските власти ще решат да прехвърлят изпълнението на проекта на китайски субект. Два консорциума, единият китайско-сингапурски, а другият швейцарско-люксембургски, преминаха към втория етап на процедурата за избор на частен партньор.
Заключения и перспективи
Засилването на сътрудничеството с Китай осигурява на Грузия приток на инвестиции и капитали, а в някои аспекти укрепва нейната сигурност. Това е така, тъй като според грузинските власти китайските инвестиции в грузинската инфраструктура ще възпрат Русия от започването на нова война срещу Грузия в бъдеще. От друга страна, укрепването на грузинско-китайските отношения поражда опасения за политико-икономическо господство на Китай в Грузия чрез контрол върху критичната инфраструктура и достъп до чувствителни данни.
Русия би искала да запази решаващото си влияние върху вътрешната ситуация в Грузия, но разполага с ограничени възможности за това. За разлика от Китай тя не разполага с достатъчно финансови ресурси, които да отдели за осигуряване на доминиращо присъствие в ключови сектори на грузинската икономика, особено в контекста на западните санкции и влошаващото се състояние на собствената ѝ икономика. Въпреки това нарастващото влияние на Китай в Грузия е по-малко проблематично за Русия, отколкото силното присъствие на САЩ и ЕС.
Грузинските власти разглеждат укрепването на отношенията с Китай като алтернатива на интеграцията в ЕС и НАТО и като ad hoc средство за постигане на статут на кандидат за членство в ЕС. Дори и ЕС да предостави такъв статут на Грузия, това няма да стане заради, а въпреки грузинския шантаж. За Грузия статутът на кандидат за членство в ЕС няма да означава отказ от задълбочаване на отношенията с Китай, но такова сближаване ще бъде в противоречие с външнополитическите приоритети на ЕС и САЩ, които разглеждат Китай като глобален конкурент.
Източник: Polski Instytut Spraw Międzynarodowych