Лидерите на Европейския съюз се събират в южния испански град Гранада за неформална среща на върха, посветена на разширяването на 27-членния блок, разногласията по отношение на миграцията и икономическата конкурентоспособност.
Срещата на върха се провежда ден след като лидерите на Европейската политическа общност – форум на повече от 40 държави от целия континент – се срещнаха в града и обещаха постоянната си подкрепа за Украйна в присъствието на президента Володимир Зеленски.
Обещанието беше дадено в момент, когато в Украйна нарастват опасенията, че политическите сътресения в Съединените щати могат да забавят или да прекратят по-нататъшната помощ за страната. Разривът между Украйна и Полша по отношение на износа на украинско зърно също повдигна въпроса дали подкрепата на ЕС за Киев не намалява.
Но лидерите на ЕС увериха Зеленски, че дългосрочната подкрепа на блока ще продължи.
В писмо-покана, изпратено до 27-те лидери на ЕС преди срещата на върха в петък, председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел заяви, че срещата ще бъде „време да погледнем назад и да оценим критично напредъка в укрепването на нашия европейски суверенитет, като определим нашите постижения, както и областите, които все още изискват нашите политически действия. Сега е и времето да погледнем напред, като набележим бъдещите предизвикателства.“
Въпросът, по който блокът не успя да постигне съгласие, беше разширяването. Осем държави имат официален статут на кандидати за членство в ЕС: Турция, Украйна, Молдова, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Потенциални кандидати са Грузия и Косово.
„Разширяването означава, че страните-кандидатки трябва да проведат реформи. Те знаят какво трябва да направят. А от страна на ЕС ние трябва да се подготвим. За пръв път от много години насам се провежда дебат на високо равнище по такава фундаментална тема и такива фундаментални решения“, заяви Мишел пред репортери в Гранада при пристигането си на срещата на върха.
Мишел заяви, че новите страни членки трябва да бъдат приети до 2030 г. Миналия месец президентите на Сърбия, Косово, Босна, Черна гора, Северна Македония и Албания също заявиха, че разширяването трябва да стане „не по-късно от 2030 г.“.
Но председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя, че „присъединяването се основава на заслуги“. Според нея напредъкът, който тези страни постигат в привеждането на законодателството си в съответствие с правилата и стандартите на ЕС, трябва да диктува темпото на членството, а не някакъв произволен краен срок. Бюрократичният процес на привеждане в съответствие с хиляди правила на ЕС понякога може да отнеме повече от 5-6 години.
Срещата в Гранада ще насочи и дискусиите през следващите месеци по предложенията на Европейската комисия, които биха могли да доведат до по-строг контрол върху износа и технологиите, особено тези, които биха могли да бъдат използвани във военната сфера.
Мишел планира да работи с членовете на ЕС, за да прецени до края на годината дали съществуват рискове за икономическата сигурност на блока, свързани с усъвършенстваните полупроводници, изкуствения интелект, квантовите технологии и биотехнологиите.
Освен това южните държави от ЕС желаят да се справят с предизвикателствата, свързани с имиграцията, тъй като броят на пристигащите бежанци и смъртните случаи в Средиземно море се увеличава. В сряда блокът сключи споразумение за прилагане на промени за справяне с нелегалната имиграция. Блокът се надява тези промени да бъдат въведени в законодателството преди следващия кръг от избори в ЕС, които ще доведат до очаквана промяна в дясно, тъй като на целия континент расте подкрепата за политическите партии, които се обявяват против имиграцията.
В петък обаче Полша и Унгария изразиха възмущението си от планираните промени.
Правителството на Полша, което е изправено пред парламентарни избори следващата седмица, определи плановете на Европа за преразглеждане на правилата за търсещите убежище и нелегалните мигранти като „диктат“ от Брюксел и Берлин.
„Не се страхуваме от диктат от Берлин и Брюксел“, заяви полският министър-председател Матеуш Моравецки при пристигането си за срещата в Гранада. „Планът е да се приемат нелегални имигранти в страните, които не искат да ги приемат, и да се наложат драконовски наказания. Полша категорично отхвърля това.“
Унгарският министър-председател Виктор Орбан стигна още по-далеч, като определи предложеното законодателство, което задължава държавите от ЕС да приемат определен брой мигранти или да плащат на тези, които го правят, като равносилно на „правно изнасилване“.
„Няма никакъв шанс да постигнем компромис и споразумение по миграцията. Политически е невъзможно защото юридически бяхме – как да го кажа – изнасилени“, каза той за отхвърлянето на позицията на Унгария и Полша.