Срещата между китайския президент Си Дзинпин и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше първата лична среща на върха между лидерите на Китай и Европейския съюз от повече от четири години.
Във встъпителните си думи Фон дер Лайен каза на Дзинпин, че е „от съществено значение да се сложи край на войната в Украйна“. Тя добави, че има „ясни дисбаланси и различия“, които двете страни трябва да преодолеят в областта на търговията, посочва New York Times.
Очакваше се европейските лидери да призоват Китай да използва влиянието си върху Русия, за да прекрати войната в Украйна и да изтегли войските си. „От европейска страна една от основните задачи на срещата на върха в Пекин е да се предаде ясно посланието, че сътрудничеството между Китай и Русия и неговото въздействие върху войната в Украйна остават основен елемент, който определя бъдещето на отношенията между ЕС и Китай“, заяви Алисия Бачулска, сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика.
Нито един въпрос не разстройва европейските служители повече от отказа на Пекин да ограничи подкрепата си за Москва. Китай подпомага военните усилия на Русия, като купува руски петрол и снабдява армията на Кремъл с микрочипове, безпилотни самолети и друго оборудване. Въпреки ответната реакция е малко вероятно Китай да се откаже от Русия, тъй като в дългосрочен план се нуждае от Москва като партньор в противодействието на глобалното господство на Съединените щати.
Не се очакваше срещата на върха да доведе до някакъв значителен пробив. Доверието между Китай и Европейския съюз беше подкопано от провалените обещания за по-широко отваряне на китайския пазар за европейските предприятия и обратното. Китай също така смята, че Европа е силно повлияна от главния конкурент на Пекин – Съединените щати. Войната в Украйна обаче само засили трансатлантическия съюз, тъй като Европа все повече зависи от военната помощ на Вашингтон.
27-членният европейски блок определи Пекин като „стратегически съперник“ и през юни се съгласи да работи за „премахване на риска“ в своите вериги за доставки, като ограничи зависимостта им от китайски фирми. Европейският съюз също така се присъедини към Съединените щати в приемането на ограничения върху търговията с високотехнологични продукти с Китай.
Според официално китайско резюме на срещата Дзинпин е призовал европейските лидери да засилят сътрудничеството си с Китай, за да укрепят „политическото взаимно доверие“ и да „премахнат всички видове намеса“, което е индиректна препратка към Вашингтон. Китай заяви, че двете страни не са съперници и че общите им интереси далеч надхвърлят различията.
Но напрежението нараства и заради по-евтините китайски електромобили, соларни панели и вятърни турбини, които заляха пазарите в Европейския съюз стремящ се към максимално намаляване на въглеродните емисии и използването на колкото се може повече „чиста енергия“.
През септември Европейският съюз официално започна разследване дали производителите на електрически автомобили в Китай са получавали държавни субсидии – ход, който може да доведе до въвеждане на мита. Електрическите превозни средства са особено чувствителен въпрос, тъй като автомобилостроенето играе огромна роля в европейската икономика. „Европа е отворена за конкуренция, а не за надпревара към дъното“, заяви Фон дер Лайен по-рано тази година. „Трябва да се защитаваме от нелоялни практики.“
Миналата година ЕС отбеляза търговски дефицит с Китай в размер на 426 млрд. долара – най-големият досега. Китай отхвърли много от оплакванията на Европа относно търговския дисбаланс, като заяви, че значителна част от износа на страната за Европа се осъществява от европейски компании, базирани в азиатската страна.
„Успехът на китайската индустрия е резултат от инвестиции и иновации, а не от субсидии„, казва Ту Синкуан, декан на Китайския институт за изследвания на Световните търговски отношения към Университета за международен бизнес и икономика. „В ЕС има усещане за криза, тъй като автомобилната индустрия е от решаващо значение за тях“, каза той.
