Проф. Ивайло Груев: Дълбоката държава, убийството на Кенеди, Тръмп и предстоящата Голяма война. Проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада се свърза с КритичноБГ и предодтави следващия текст, относно настоящата геополитическа обстановка. Наша проверка установи, че той е бил публикуван в Поглед.Инфо.
„Ние (Съединените щати) бяхме принудени да създадем постоянна оръжейна индустрия с огромни размери. Три и половина милиона мъже и жени са пряко ангажирани в отбранителната структура. Годишно харчим за военна сигурност повече от нетния доход на всички американски корпорации. Тази връзка между огромна военна структура и огромната оръжейна индустрия е нещо ново в американския начин на живот. Нейното влияние – икономическо, политическо, дори духовно – се усеща във всеки град, всяка къща, във всяка служба на федералното правителство. Ние осъзнаваме наложителната необходимост от това безпрецедентно развитие. И все пак не трябва да пропускаме да осъзнаем неговите сериозни последствия.
В правителствените съвети трябва да се пазим от придобиването на неоправдано влияние, независимо дали е търсено или не, от страна на военнопромишления комплекс. Потенциалът за катастрофално нарастване на неуместната власт съществува и ще продължи. Никога не трябва да позволяваме тежестта на тази комбинация да застраши нашите свободи или демократични процеси.“ Дуайт Айзенхауер, 34 президент на САЩ. 17 януари 1961
Доналд Тръмп, миг след покушението срещу него
За да прозрем в генезиса зад двете покушения срещу Тръмп, би трябвало да върнем лентата 60 години назад, за да се опитаме дa вникнем в пророческите слова на прощалната реч на 34-ия президент Дуят Айзенхауер с неговото предупреждение за един предстоящ пълзящ coupd’etat (държавен преврат) – извършен от военно промишления комплекс, финансови олигархични кръгове, разбира се ЦРУ, но също и по-малко известни разузнавателни структури, способни да дерайлират политическия модел на САЩ, базиран на традиционната репрезентативна демокрация.
В тази връзка утвърденият модел вече не отговаря на прерогативите на дълбоката държава, където “социалният договор“ е по-скоро досадна отживелица от миналото. Той ще бъде неутрализиран с един подмолен нексус на определени корпоративни интереси, в разрез с интересите на американското общество, предлагайки бъдеще базирано на логиката и всичко което произтича от това на една непрекъсната, перманентната война. Естествено тя ще бъде опакована с примамливите етикети за борба за мир, демокрация и човешки права, заимствани от доктрината на “Американската изключителност“ и “Manifest Destiny”.
Но има и още един аргумент, разбира се умишлено скрит, а той е, че войната е най-доходният бизнес. .
Да се върнем две години след пророческата реч на Айзенхауер и да се запитаме има ли връзка между неговото предупреждение за опасността от бъдещ coupd‘etat и убийството на Джон Фицджералд Кенеди?
Защо всъщност бе убит Кенеди?
Отговора най-вероятно ще намерим три седмици преди фаталната дата 20 ноември 1963 – на 2 Ноември 1963 г.
Братята Кенеди
Какво именно се случва на тази дата? На този ден президентът на Южен Виетнам Нго Дин Дием е арестуван и в последствие убит по време на държавен преврат, ръководен от генерал Дуонг Ван Мин. Този coupd‘etat е директно иницииран и подпомогнат от ЦРУ. Както е известно, много влиятелни среди във Вашингтон са били особено притеснени от противопоставянето на Дием на бъдещата ескалация на конфликта между Северен и Южен Виетнам, или казано в прав текст, от отказа му за започване на голямата война в Юго-Източна Азия. Без съмнение Дием е имал деликатна роля – от една страна предан лакей на САЩ, а от друга – националист, което без съмнение не допада на Вашингтон.
Равносметката: в продължение на само на три седмици две държавни глави на Виетнам и на САЩ са ликвидирани. Мотивът е очевиден.
Както Дием, така и Кенеди се противопоставят срещу ескалацията на конфликта във Виетнам.
Както е известно, американската външна политика след Втората световна война се основава на политиката за „възпиране“ на комунизма “containment“, дефинирана от Джордж Кенън и на така наречената “теория на доминото“ – тоест ако една страна попадне в комунистическата орбита, то съседните държави ще последват този пример. По тази “логика“ администрацията на Айзенхауер е сериозно загрижена, че в случай че Южен Виетнам попадне под контрола на комунистите, останалите страни от Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион, включително Филипините, Индонезия и др. ще попаднат в сферата на влияние на СССР. За да се предотврати подобна комунистическата експанзия, е създадена през 1955 г. Организацията на договора за Югоизточна Азия (SEATO). Президентът Айзенхауер изпраща 700 военни съветници, както и военна и икономическа помощ на правителството на Южен Виетнам, която помощ по време на президентството на Кенеди достига до внушителния брой от 16 000 военнослужещи.
Пентагонът се сблъсква с един немалък проблем. След Караибската криза Кенеди се обявява категорично за деескалация на конфликта в Югоизточна Азия
Но тук Пентагонът се сблъсква с един немалък проблем. След Караибската криза Кенеди се обявява категорично за деескалация на конфликта в Югоизточна Азия. Развитие, което военно-промишленият комплекс отказва да приеме. Споменах, че войната е най-доходният бизнес. Въпреки че за 10-те години САЩ не успяват да спечелят войната във Виетнам, приходите на акциите на водещите компании във военно-промишления комплекс неотклонно се измерват в двуцифрени числа. Да споменем само някои: Локхийд-Мартин, Дженерал Електрик, Райтон, Боинг, Мобил Ойл… да, те действително забогатяват, след като апетитът за военната продукция е нестихващ – за 10-те години конфликт САЩ хвърлят над 30 тона бомби или 3 повече от всички бомби, употребени през Втората Световна война.
Войната във Виетнам довежда до прекратяване на златното покритие на долара като световна резервна валута, слагайки край на Бретон Удската финансовата система. Това е цената, която американското общество трябва да заплати
Всяка война има не само печеливши, но и губещи. Освен 50 000 убити американци и 2 милиона виетнамци (според различни източници) този конфликт има и своето катастрофално икономическо измерение. Американският просперитет от 50-60-те години , т.н. “американска мечта“, е на път да изгуби своя блясък. Войната във Виетнам довежда до прекратяване на златното покритие на долара като световна резервна валута, слагайки край на Бретон Удската финансовата система. Това е цената, която американското общество трябва да заплати, използвайки доминиращата митологема, идваща от казионните медии за “борба между доброто и злото“ с цел възпирането на социализма в Третия свят.
Проблемът е, че Кенеди вижда геополитическите приоритети на САЩ по кардинално различен начин.
Ето какво казва той: “Разоръжаването, с взаимна чест и доверие, е постоянен императив. Заедно трябва да се научим как да компенсираме различията не с оръжие, а с интелект и достойна цел.“
Нещо повече – възможността Студената война да бъде прекратена добива реални измерения. Кенеди лансира тази революционна, де факто невъзможна идея в своята реч, наречена. “Стратегия на мира“, изнесена в Американския университет във Вашингтон същата година. Кенеди си позволява многократно да употреби думата табу – мир, равносилна на ерес за Дълбоката държава,
Заради тази си реч Кенеди е обявен, че стои на грешната страна на историята.
Поради тази причина той трябва да бъде… спрян.
Ето какво казва той, предлагам откъс от речта (със съкращения):
Накратко, както Съединените щати и техните съюзници, така и Съветският съюз и неговите съюзници имат взаимно дълбок интерес от справедлив и истински мир и от спиране на надпреварата във въоръжаването. Споразуменията за тази цел са както в интерес на Съветския съюз, така и в наш интерес – и дори на най-враждебните нации може да се разчита да приемат и спазват само онези договорни задължения, които са в техен собствен интерес.
Следователно трябва да продължим да търсим мир с надеждата, че конструктивните промени в комунистическия блок могат да доведат до достъпни решения, които сега изглеждат непосилни. Ние трябва да водим нашите дела по такъв начин, че да бъде в интерес на комунистите да се споразумеят за истински мир. Преди всичко, докато защитаваме собствените си жизненоважни интереси, ядрените сили трябва да предотвратят онези конфронтации, които поставят противника пред избора или на унизително отстъпление, или на ядрена война. Възприемането на такъв курс в ядрената ера би било доказателство само за фалита на нашата политика – или за колективно желание за смърт на света.
Но това не е само реторика. На 10 Октомври 1963 г., месец и половина преди покушението над него (!) Кенеди подписва Меморандум за действие по националната сигурност № 263, който задължава изтеглянето на 1000 американски военни до края на същата година, и по-значимо изтегляне на всички 16 000 военни специалисти до 1965 г..
Месец и половина след подписването на Меморандума № 263 Кенеди е убит.
Пацифизмът на Кенеди и Тръмп
Но да се върнем в 2024 година – същият рефрен за битката между доброто и злото бе използван от Рот, когато обясни мотивите си за покушението срещу Тръмп, който също както Кенеди е отново на “грешната страна на историята“, обещавайки да спре войната в Украйна и да постигне разбирателство с Русия.
С тази разлика, че днес залозите са по-големи от всякога. Ако обърнем внимание на геополитическите приоритети на двамата кандидати Тръмп и Харис, те са на напълно противоположни позиции по отношение на войната в Украйна. Тръмп е категоричен, че ще направи всичко възможно да прекрати този конфликт, Харис е за продължаване на конфликта и поддържа политиката на Байдън “Украйна не може да загуби!“.
…както Кенеди заплаши да разформирова ЦРУ и Федералния резерв, така и Тръмп неколкократно изрази желанието си да реформира тези институции.
Сериозни аналитици отвъд океана свързват двете покушенията срещу живота на Тръмп именно с неговата пацифистка позиция, равносилна така да се каже на смъртна присъда. В интерес на истината не бива да се пренебрегват и други две “незначителни“ подробности – както Кенеди заплаши да разформирова ЦРУ и Федералния резерв, така и Тръмп неколкократно изрази желанието си да реформира тези институции.
Както при Кенеди, така и при Тръмп, дълбоката държава е решена хегемонията на САЩ да продължи за дълго време или както прокламира преди време Чарлс Краутхамер: 21 век Принадлежи на Америка. Естествено, подобен амбициозен глобален проект означава огромни инвестиции вече обещани на военнопромишления комплекс, и възможност за техния отказ е повече от неприемлива, както и неприемлив е и самият кандидат на Републиканската партия – Тръмп. Загубата от очакваните трилиони долари от предстоящата война с Русия в никакъв случай не трябва да бъдат изгубени, дори и с не особено привлекателната перспектива за локален ядрен конфликт, ако и не нещо значително по-сериозно.
Странностите на покушителите
Да започнем със стила на ”cutandpaste” макар и с 60 -годишна давност относно профила на покушителите срещу Тръмп и Кенеди.
Профилът е идентичен: маргинализиран, силно радикализиран вълк единак, обсебен от еднолично (?!) разрешаване на доминиращите геополитически кризи на времето(разбирай война): Кенеди – Виетнам, Тръмп-Украйна.
Както Освалд, така и Рут пътуват до най-“невралгичните“ дестинации. Освалд до СССР, Рот до Украйна, забележете, макар и маргинали и двамата на собствени средства! (на снимките: Раян Рут)
В тази връзка наръчникът е спазен буквално, като има много смущаващи странности в профилите на покушителите. Лее Харви Освалд както Райън Рут са радикализирани маргинали, които до такава степен са против мирните инициативи на Кенеди (спиране на конфликта във Виетнам), при Тръмп (спиране на конфликта в Украйна), че са готови да извършат покушение срещу Американския президент. (Рут е лежал неподвижен, скрит в храстите на Голф клуба на Тръмп цели 12 часа, без да мръдне, чакайки президента Тръмп). Както Освалд, така и Рут пътуват до най-“невралгичните“ дестинации. Освалд до СССР, Рот до Украйна, забележете, макар и маргинали и двамата на собствени средства!
Странностите не приключват дотук. През 60-те години на миналия век Освалд е вероятно единственият американец, поискал статут на бежанец в СССР, и то по политически причини.
Рут от своя страна е вероятно единственият американец, опитващ се да привлече и спонсорира афганистанци с боен опит в конфликта в Украйна.
Още по-странен е фактът, че бъдещата съпруга на Лии Харви Освалд – Марина, първоначално не е допускала мисълта, че той не е руснак поради перфектно му владеене на руски език. Нещо съвсем „обичайно“ сред прекъсналите средното си образование младежи от щата Луизиана!?
Както е „обичайна“ и практиката в щата Южна Каролина обикновени американци да агитират афганистанци с боен опит да се бият в Украйна на страната на Зеленски.
Тези странности обаче са грижливо нагласени да бъдат в унисон с мета наратива от сценария на дълбоката държава, предназначен за американското общество. Действително Освалд е възможно най-удобният и приемлив извършител – той е ляв, комунист, маргинал, избягал от Америка, и то в СССР, който ще убие американския президент по време един от най-горещите периоди на Студената война, броени месеци след Караибската криза от 1962 г., период в който Американското общество е силно радикализирано срещу гео-политическия си противник, заплашил го с ядрен апокалипсис – СССР. Звучи толкова елементарно и логично.
За много американци Кенеди е препятствието срещу една победоносна война срещу СССР, с цел елиминиране на екзистенциалната опасност за САЩ от ядрен апокалипсис неговото отстраняване изглежда разбираемо. .
Подобен сценарий наблюдаваме и през 2024 г.. Симптоматично е че, Рут употребява точно тези думи – библейска “борба между доброто и злото“. С тази малка разлика, че този път съдържането “containment“ на комунизма и “теория на доминото“ са заменени с фигурата на “Антихриста Путин“, който ако не бъде спрян, ще прегази Европа. По тази “логика“ елиминирането на кандидата Тръмп (текстът е писан малко преди изборите в САЩ, бел. Критично), колкото и парадоксално да звучи (също както случая с Кенеди), изглежда ако не недопустимо от морална гледна точка, то в някаква степен е приемливо от гео-политическа.
Deja vue – “Мирната Реч“ на Тръмп и предстоящата Голямата Война
По времето на Студената война военно-промишленият комплекс се радваше 47 години на нестихваща “бонанза“ поради надпреварата във въоръжаването но тя, Студената война, приключи. Почти мигновено бе прокламирано нейното бледо продължение “War on Terror” – “Войната срещу Терора“. Така разпадналият се вече СССР бе удобно заменен със слабо позната групировка Ал Кайда, която по думите на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмзвелд бе сграбчила в “терористичната прегръдка“ не по-малко от (забележете) една 6-та от планетата – по-точно 35 страни.
Афганистански сътрудници на САЩ, които се опитваха да тръгнат с тях с последните военни самолети излитащи от Кабул
Естествено последваха редица военни конфликти, започвайки с Афганистан. Въпреки че военната намеса на САЩ в тази страна продължи необяснимо повече от 20 години, тази война бе загубена. Хаотичното напускане от Кабул бе като дежа вю при напускането на американските войски от Сайгон през 1973 година. Въпрос, как е възможно най-могъщата американска армия в света да се окаже неспособна да победи слабо въоръжен противник (основно с АК-47) в Афганистан и Виетнам; който дори няма униформа – първият с чалми и сандали и вторият със сламени шапки и джапанки?
Да вземем само примера с Ал Кайда. Както писах преди известно време, „Ал Кайда“ не разполага нито с ядрени подводници, нито със самолетоносачи, не притежава нито един танк, дори едновитлов самолет “Чесна”, да не говорим за пето поколение изтребители, хеликоптери или дронове .Това което знаем за „Ал Кайда“ е, че използва основно автомати Калашников, джипове, както и колани с тротил на самоубийците за своите изключително ниско бюджетни терористични операции. За сметка на това в Афганистан бяха изоставени модерни американски оръжия на стройност, забележете, над 7 милиарда долара. Явно в този конфликт законът за пропорционалност на един от бащите на военното дело Фон Клаусвиц е бил по-скоро пренебрегнат.
Въпреки че “Войната срещу Терора“ бе представена като глобална война в последвалите конфликти, Ал Кайда изобщо не присъстваше. Това обаче не попречи да се използва манифактурата на напълно фиктивни поводи: от оръжия за масово поразяване, което се оказа – фикция, през конфликта в Югославия и Косово (диктатор Милошевич отново фикция, оправдан посмъртно от Международния съд в Хага), за да стигнем до конфликтите в Либия (диктаторът Кадафи), Сирия, Ел Башар и накрая най-съществения от всички – Украйна.
Но войната в Украйна е нещо съвършено друго. Тук залогът е конфликт с най-силната ядрена държава. Отговорните за тази война по думите на Монтескьо, не са тези, които ги започват, а тези, които са ги направили неизбежни. Русия започна тази война, но Съединените щати я направиха неизбежна.
Но нека върнем лентата отново. Както е добре известно, от края на Студената война, особено след разпада на СССР, Русия се превърна в най-голямата обсесия за американската дълбока държава.
В това за съжаление има логика, Перспективата за сближаване на Русия и Европейския съюз (най-вече Германия, обвързването на германските технологии с евтини руски енергоносители) е абсолютният кошмар за бащата на англосаксонската геополитика Халфорд Макиндер. Това застрашава глобалната хегемония на САЩ и не трябва да бъде допуснато.
Войната в Украйна, метафорично казано, цели с един куршум да улучи няколко заека, от една страна – пречупването на икономическия гръбнак на ЕС, в най-голяма степен на Германия, на второ място – икономическо, военно и най-вече политическо отслабване на Русия, и на трето място, в случай че втората точка доведе до смяна на режима в Кремъл – рязко намаляване на достъпа на евтини руски енергоносители до основния икономическия конкурент на Америка Китай. Нима войните в Ирак, Либия и Сирия не бяха именно за това, да контролират кранчето на петрол и да ограничат достъпа му до Китай?
Що се отнася до Русия, плановете на дълбоката държава се оказаха далеч по-амбициозни. Още преди повече от 30 години, през далечната 1992 г, тогавашният министър на отбраната Ричард Чейни (Дик Чейни) изрази мнение, че след разпадането на Съветския съюз Русия също трябва да бъде разчленена. Да си припомним и излязлата през 1997 години книга “Голямата шахматна дъска“ на Збигнев Бжежински, който бе убеден, че Русия (забележете) трябва да бъде разделена на три части: руска Европа, Сибир и Далечния изток. И Украйна е ключът към този проект.
Не е ли този сценарий директна покана за започването на Третата световна война с най-голямата ядрена държава?
Подобно на Мирната реч на Кенеди през 1963 г., когато светът бе на ръба на ядрен Апокалипсис, днес Тръмп изразява същата загриженост пред възможността от ядрен Армагедон:
Проф. Ивайло Груев
Ние никога не сме били по-близо до Третата Световна война, отколкото днес при управлението на Джо Байдън. Глобален конфликт между ядрени сили би означавал смърт и разрушения с мащаби, които нямат аналог в човешката история. Това ще бъде ядрен Армагедон. Нищо не е по-важно от това сега да избегнем този кошмар. Ние можем да до избегнем, но се нуждаем от нов президент. С всеки ден, в който тази прокси война в Украйна продължава, ние рискуваме глобална война. Трябва да сме напълно наясно, че целта ни е незабавно пълно прекратяване на военните действия. Стрелбата трябва да спре. Това е основата. Ние се нуждаем от МИР без отлагане!
Кенеди бе убит 4 месеца и половина след “Мирната Реч“.
Ядреният конфликт бе отложен, но перманентната война се превърна във факт за следващите 60 години.
Въпросът е дали Тръмп както Кенеди ще остане в историята само с речта си за мир?
Предстои да видим.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски