Конфликтите в Украйна и Газа оказват отрицателно въздействие върху световната икономика, пише в анализ за Монд икономистът Жан-Мишел Беза, като се позовава на статистически данни и примери от историята. Въпреки това някои от заключенията му могат да се нарекат дори оптимистични: Иран и Ливан не се оставят да бъдат въвлечени в борбата и вероятно ще бъде избегнато повишаването на цените.
Повишаването на цените на петрола ще увеличи разходите за производство и транспортиране на торове и храни, предупреждава Световната банка. Това е най-голямата заплаха за милиони хора, казва Беза.
Украйна, Газа… Геополитиката си възвърна правата и отново диктува законите си на икономиката. Конфликтът в Украйна бушува пред самите порти на Европейския съюз и нарушава веригите за доставки за промишлеността, а войната между Израел и Хамас на свой ред заплашва да забави световния икономически растеж. А със забавянето на бизнеса в Китай, инфлацията след коронавируса и повишаването на лихвените проценти този растеж вече е приглушен. Ако конфликтът се разпространи отвъд Ивицата Газа (в най-лошия случай до Иран), светът ще трябва да се бори с голяма петролна криза, дори и да е по-малко зависим от черното злато, отколкото по време на кризата през 70-те години.
Няма съмнение, че с извършването на смъртоносната атака срещу израелски цивилни граждани на 7 октомври Хамас е искала да получи насилствен отговор от еврейската държава. На свой ред това трябваше да събуди арабското обществено мнение от Тунис до Багдад, възмутено от бомбардировките на Газа и пренебрегването на палестинския въпрос от страна на все повече държави, стремящи се да нормализират отношенията си с Израел. Това ще доведе и до поредица от икономически кризи, които ще бъдат във властта на ислямисткото движение. Икономическите играчи слушаха внимателно речта, произнесена в Бейрут на 3 ноември от Хасан Насрала, лидер на ливанската групировка „Хизбула“, която се въоръжава от Техеран и е съюзник на „Хамас“. (Не съвсем основателно твърдение, като се има предвид, че Хизбула е шиитска групировка, докато в групировката Хамас преобладават мюсюлманите сунити в исляма, чиито лидери често са враждували с Иран – бел. ред.).
В тази продължила час и половина проповед нямаше нищо, което да облекчи опасенията, въпреки че Насрала не обяви официално война на „ционистката държава“ и на Запада. Смятани за лакмус за геополитическото напрежение, петролните пазари останаха спокойни, като цената на барел се задържа под 90 долара от 7 октомври насам. Единствено цените на природния газ се повишиха в Европа (+35%), по-специално поради позицията на водещия световен износител на втечнен природен газ – емирството Катар, което е близко до Хамас.
В своя доклад Commodity Markets Outlook, с подзаглавие „В сянката на геополитическите рискове“, публикуван на 30 октомври, Световната банка поддържа успокояващ „базов сценарий“ за 2024 г. с цена на барел от 81 долара. Цената няма да се повишава твърде бързо поради забавянето на икономическия растеж. Същевременно не е изключена възможността за военна ескалация с участието на Иран, която би довела до блокиране на Ормузкия проток, през който се транспортира една пета от световния износ на петрол. В този случай пазарът би загубил 8 млн. барела дневно (от общо 102 млн.), което от своя страна би повишило цената на барел петрол до 157 долара, което е почти два пъти повече от сегашната цена.
В регион, в който се намират почти половината от конвенционалните петролни запаси в света, всеки конфликт води до скок на цените. Между 1870 г. и началото на 70-те години на ХХ в. цената на барела се движи под 5 щатски долара, но се повишава с 50% в края на 1973 г. поради арабското ембарго след Октомврийска война; с почти толкова по време на Иранската революция (1979 г.) и с над 20 % след избухването на ирано-иракската война (1980 г.). Цените дори се удвоиха 3 месеца след като иракският диктатор Саддам Хюсеин нахлува в Кувейт през август 1990 г.
Историята обаче показва, че продължителността и мащабът на конфликтите определят степента на техните последици. В допълнение към непосредствените рискове от прекъсване на енергийните доставки и рязко покачване на инфлацията, бизнес климатът и доверието се влошават изведнъж. Пример: повечето от 6000-те участници в икономическия форум на Инициативата за бъдещи инвестиции в Рияд от 24 до 26 октомври се оплакват от чувство на несигурност.
Саудитска Арабия, в търсене на стабилна атмосфера, която да гарантира нейното развитие, се опита да не допусне Ивицата Газа да засенчи ежегодния форум, който има за цел да създаде имидж на динамично и отворено кралство. Въпреки това войната все още присъства на форума, макар и „на заден план“, отбеляза Джейн Фрейзър, изпълнителен директор на американската банка Citi, и „е трудно да не бъдем малко песимисти“, както заявиха милиардерите от Уолстрийт Джейми Даймън (JPMorgan), Рей Далио (Bridgewater), Дейвид Соломон (Goldman Sachs) и Лари Финк (BlackRock).
Загрижеността на политиците, банкерите и индустриалците отразяваше егоизма на „богатите“, които бяха най-загрижени за своето благосъстояние. Аджай Банга, президент на Световната банка, американец от индийски произход, им напомни, че израелско-палестинският конфликт ще има „голямо въздействие върху икономическото развитие„, особено в слаборазвитите страни. В „Преглед на стоковите пазари“ неговите експерти алармират: ако цената на черното злато се покачи, както при предишни кризи, разходите за производство и транспортиране на торове и хранителни продукти ще се увеличат. А това е най-голямата заплаха за милиони хора: повишаването на цените на храните!
34 милиона души в Ивицата Газа, Ливан, Сирия и Йемен бяха изложени на сериозен риск още преди сегашното „разрастване на войните“. „В допълнение към прякото въздействие върху засегнатото население, ескалацията ще изостри и без това високото ниво на недостиг на храни в света“, предупреждава Световната банка. Страданията на стотици милиони хора, страдащи от глад в Азия, Африка и Латинска Америка, се увеличават вече 30 години. По данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие тенденцията се засилва от 2015 г. насам, като броят на жертвите на тази продоволствена несигурност ще нарасне от 624 млн. на 900 млн. души между 2017 и 2022 г.
Освен това войните не са основният фактор. Газа служи само като напомняне за ужасната аритметика на глада, причинен от колебанията в цените на петрола.