Германия е все по-ангажирана с Австралия, пише Лукаш Ясински, анализатор в Полския институт за международни отношения (PISM). В новия си материал специалистът анализира причините за сближаването между Берлин и Канбера.
Австралия и по-малките държави от южната част на Тихия океан придобиват все по-голямо значение във външната политика на Германия. Това развитие до голяма степен се дължи на желанието на Германия да участва в поддържането на стабилността в тази част на света и да осъществява общи енергийни проекти с Австралия и Нова Зеландия. Германските власти разчитат и на политическата подкрепа на островните държави от Океания. Техните гласове в Общото събрание на ООН биха могли да помогнат на Германия в бъдещите ѝ усилия да стане постоянен член на Съвета за сигурност.
Ангажираността на Германия с Австралия и Океания
Отношенията на Германия с Австралия и Океания играят все по-важна роля в политиката на правителството на канцлера Олаф Шолц. Амбициите на Германия да играе важна глобална роля, както самостоятелно, така и като част от Европейския съюз, са една от причините за повишената ѝ активност в региона. Повишената политическа ангажираност в Австралия и Океания е в изпълнение на насоките на федералното правителство за Индо-тихоокеанския регион до 2020 г. и на стратегията на ЕС до 2021 г. В тези документи се подчертава необходимостта от засилване на контактите с Австралия и по-малките държави от южната част на Тихия океан, за да се укрепи позицията им спрямо Китай и да се гарантира стабилността в региона. Германия също признава предизвикателствата пред сигурността в региона.
Макар че Австралия и Океания по отношение на обема на търговията си са от нищожно значение за германската икономика (според Федералната статистическа служба регионът е на последно място като дестинация за износ на германски стоки – само 14 млрд. евро през 2022 г.), регионът е важен като суровинна база и партньор за енергийни проекти. По-специално Австралия и Нова Зеландия са важни партньори за Германия в тази част от плановете ѝ за декарбонизация на германската икономика.
От друга страна, островните държави се разглеждат от Германия като потенциални съюзници в усилията ѝ да получи непостоянно, а в по-дългосрочен план и постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. За да спечели благоразположението на тези държави, Германия им предлага сътрудничество в борбата с последиците от изменението на климата и също така се опитва да подобри имиджа си, като символично се разплати с колониалното си минало в тази част на света.
Сътрудничество с Австралия и Нова Зеландия
За Германия приоритет в сътрудничеството с Австралия и Нова Зеландия е енергетиката. Ключово значение имат съвместните инвестиции в научни изследвания на технологии за производство на „зелен“ водород, по-специално провеждане на хидролиза с използване на възобновяеми енергийни източници. Според плановете през 2030 г. това гориво, произвеждано в Германия, ще покрива само 30% от търсенето, следователно ще се наложи внос. Австралийският водород ще се доставя в Германия по море и ще се превърне във важна част от енергийния микс. През януари тази година бяха обявени резултатите от съвместната германско-австралийска изследователска програма „Водороден иновационен и технологичен инкубатор“ (HyGATE), в рамките на която бяха избрани четири проекта, свързани с производството и транспортирането на екологичен водород. Финансовият принос на Германия за HyGATE ще бъде повече от 39 млн. евро, а на Австралия – около 32 млн. евро. Най-голямата германска компания, участваща в тази работа, е Siemens.
Австралия придобива все по-голямо значение за Германия и поради своите ресурси от суровини – в момента тя е най-големият износител на литий в света и един от най-големите износители на никел. Тези суровини се използват, наред с другото, в производството на батерии, което играе важна роля от гледна точка на германската автомобилна индустрия и плановете за развитие на електромобилността.
В сътрудничество с Нова Зеландия в по-малък мащаб се осъществяват и проекти, свързани с производството и съхранението на екологичен водород. Като част от германско-новозеландските научни проекти на стойност 1,2 млн. евро се провеждат изследвания за производството на зелен водород без използването на благородни метали, както и за разработването на сплав от титан и желязо, която би позволила по-лесно съхранение на водорода. В проектите участват университетите в Байройт, Окланд, Уелингтън и други.
Освен сътрудничеството в областта на енергетиката, Германия има за цел да отбележи символично и военното си присъствие в Австралия. Миналата година за първи път в историята самолети на Луфтвафе участваха заедно в ученията Pitch Black и Kakadu. През 2023 г., също за първи път, повече от 200 военнослужещи от сухопътните сили взеха участие в австралийските учения Talisman Sabre. Освен германците, в гореспоменатите въздушни и наземни учения участваха и войници от САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания, Франция и Япония.
Сближаване с островните държави
Миналата година министърът на външните работи Аналена Баербок назначи базираната в Канбера специална пълномощничка за отношенията с тихоокеанските островни държави Беате Гржески, която да координира и развива отношенията на Германия с 14-те по-малки държави от Океания. През август тази година беше открито германско посолство в столицата на Фиджи Сува. Това е първата германска дипломатическа мисия в тази част на Океания. Изборът на такова място за новия пост се дължи на факта, че това е една от най-населените страни в Океания с население от почти 1 милион души. В столицата на Фиджи се намира и седалището на Форума на тихоокеанските острови – организация на 18 държави от Океания, от които Германия остава „диалогичен партньор“. Дейността на специалния пълномощен представител приключи на 1 септември, когато тя беше назначена за посланик на Германия в Австралия. Все още не е определена нейната заместничка.
Платформата за споразумение и сътрудничество между Германия и правителствата на по-малките държави от Южния Тихи океан са усилията за борба с последиците от изменението на климата, като наводненията и тайфуните. Тези държави са все по-засегнати от повишаването на нивото на океаните, което в дългосрочен план застрашава съществуването на някои от тях, като например Тувалу. Германия счита, че действията за борба с изменението на климата са важна и постоянна част от нейната политическа програма. Независимо от вътрешнополитическите предизвикателства и споровете относно разходите за декарбонизация на икономиката, Германия има по-голямо доверие в своите правителства по зелените въпроси, отколкото САЩ (които например по време на президентството на Доналд Тръмп се оттеглиха от предишни ангажименти в областта на климата) или Китай, който по въпросите на климата се ограничава предимно с декларации. Германските и фиджийските власти си сътрудничиха при организирането на срещата на върха по въпросите на климата COP-23, която се проведе в Бон през ноември 2017 г. Друг пример за сътрудничество с Фиджи е разработването с подкрепата на Германското дружество за международно сътрудничество на насоки за преселване на жителите на села, застрашени от океански наводнения, на по-високи места. Изготвен е списък на 40 села, застрашени от наводнения.
Село във Фиджи
Като цяло Германия изразходва повече от 12 млн. евро годишно за борба с последиците от изменението на климата и за помощ за развитие на островните държави в Океания. Сумата може да се счита за малка в сравнение с Франция, която отделя 60 млн. евро.
Освен това продължаващите дебати в Германия относно наследството на колониализма не са без значение за отношенията ѝ с държавите от Океания. През последните години Германия извърши археологически работи в бившата си колония Палау, за да проучи и запази „зелените пирамиди“, построени около 500 г. преди новата ера. Тези проекти представляват символична компенсация от страна на Германия за периода на колониализма.
Засилената дипломатическа активност на Германия следва да се анализира и в контекста на плановете ѝ за ООН, по-специално на целта ѝ да получи постоянно място в Съвета за сигурност, което остава цел на германската дипломация още от времето на правителството на Герхард Шрьодер. От гледна точка на Германия постоянното място в Съвета за сигурност на ООН би демонстрирало нейната икономическа и политическа роля в световен мащаб, а в символичната сфера би било признато преодоляването на наследството от Втората световна война. В краткосрочен план Германия също така се стреми да получи място като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за 2027-2028 г., а германското посолство в столицата на Фиджи ще лобира по този въпрос пред страните от Форума на тихоокеанските острови. По-големият акцент върху добрите отношения със страните от Океания може да улесни Германия да спечели тяхната подкрепа по време на гласуванията в Общото събрание на ООН.
Заключения и перспективи
С увеличаването на участието си в Океания Германия ясно показва стремежа си да играе по-голяма роля в Индо-Тихоокеанския регион и в световен мащаб. Тези дейности са част и от подхода на ЕС, който действа като платформа за по-тясно трансатлантическо сътрудничество. И ЕС, и САЩ признават връзката между евроатлантическата сигурност и сигурността в Азия. За да се намали рискът от криза в Индо-Тихоокеанския регион, е необходимо по-тясно сътрудничество между Европа и страните от региона. Въпреки че участието на Германия в тази част на света нараства, се очаква то да продължи да се съсредоточава главно върху политически действия и икономическо сътрудничество. Поради ограничените възможности на Бундесвера в случай на влошаване на ситуацията със сигурността в Индо-Тихоокеанския регион Германия няма да се ангажира с военни действия, а ще ограничи помощта си до политическа подкрепа за своите съюзници, включително САЩ и Австралия.
Очаква се Германия да продължи да укрепва влиянието си сред островните държави. Като се има предвид съществуващото благоразположение и желанието на властите на държавите от региона да си сътрудничат с нея, Германия може да спечели подкрепа със сравнително малки политически и финансови разходи, наред с другото, за плановете си да спечели непостоянно, а в по-дългосрочен план и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Дейността на Германия е и опит да се даде знак, че в условията на китайската експанзия в региона не само САЩ, но и Германия – като важна държава от ЕС – са заинтересовани от сближаване с Фиджи и по-малките държави от Океания.
Друг приоритет за Германия ще бъде сътрудничеството с Австралия и Нова Зеландия в областта на енергетиката. Инициативата за „зелен водород“ съответства на стратегията на ЕС за водорода и ще улесни както декарбонизацията на германската икономика и икономиката на ЕС, така и независимостта от вноса на изкопаеми горива, но само в перспективата на десетилетието 2030-2040 г. Следователно в областта на енергетиката участието на Германия може да повлияе положително на позицията на целия ЕС в региона. В политическата сфера по-тясното сътрудничество с Австралия и Океания може да увеличи влиянието и значението на Германия в региона и само косвено и в ограничена степен това на ЕС като цяло.
Източник: Polski Instytut Spraw Międzynarodowych