Каква неприятна ирония на съдбата е, че един от най-известните американски конгресмени премина в „режим на хибернация“ когато му беше зададен въпрос от репортер за преизбирането му през 2026 г. Ако до тогава Мич Макконъл е добре със здравето, то той ще бъде на 84 години, пише Андрей Кузмак в свой материал за „Известия“.
Това е вторият му подобен „инцидент“ в рамките на един месец. На 27 юли, докато говореше пред пресата за законопроекта за отбранителната политика, сенаторът внезапно прекъсна речта си и сякаш замръзна, без да отговаря нито на журналистите, нито на помощниците си. Той остана в това състояние в продължение на 19 секунди. Сега Макконъл се „изключи“ за половин минута. От офиса на конгресмена заявиха, че сенаторът е „бил замаян“.
Лекарят на Конгреса Брайън Монахан посочи, че „случайното замайване“ е обичайно явление при възстановяване от инсулт (който Макконъл претърпя по-рано тази година), сътресение на мозъка (което той получи през март), а може да бъде и последица от обезводняване. Монахан потвърди, че „от медицинска гледна точка“ сенаторът може да продължи да изпълнява професионалните си задължения.
В интернет здравословното състояние на лидера на републиканците в Сената Макконъл веднага стана обект на присмех. Илон Мъск например заяви, че конгресменът и 80-годишният Байдън биха се вписали в ролята на Пазача на криптата – персонаж от телевизионния сериал „Приказки от криптата“. Марджъри Тейлър Грийн, колежка на конгресмена, известна с острите си изказвания, го призова да подаде доброволно оставката си или да приложи 25-ата поправка на Конституцията („предсрочно прекратяване на мандата“).
Забележително е, че същият призив беше отправен от негови съпартийци в началото на август (още след първото „изключване“). Макконъл, който е представител на щата Кентъки, е в Сената от 1985 г. насам. Той ръководи републиканците в продължение на 17 години – по-дълго от всеки друг в американската история. В същото време е и един от най-богатите членове на Конгреса: според различни източници състоянието му се оценява на 35 млн. долара. Мич Макконъл е типичен представител на елита на Рейгън. Заедно с Джон Маккейн и Линдзи Греъм бе сред основните ястреби на Републиканската партия. В продължение на много години той играеше много важна роля в Сената, оглавявайки фракцията на „слоновете“ – каза събеседникът.
Здравословните проблеми на един от най-влиятелните членове на републиканците хвърлят сянка върху позицията на партията, особено в светлината на спора за неспособността на Джо Байдън да бъде президент поради напредналата му възраст. Кандидатът за президент на САЩ Ники Хейли заяви, че е необходимо всички претенденти за поста в Белия Дом да бъдат подложени на тест за психическа адекватност. Нещо повече, един от актуалните проблеми, често обсъждани в американската преса, е общото застаряване на американския политически елит. Въпреки скорошното подмладяване (главно благодарение на ляворадикалното крило на демократите), настоящият 118-ти Конгрес е най-старият в историята на САЩ. Средностатистическият член на американския парламент е на повече от 64 години, което е с около 10 години повече от член на руското Федерално събрание или Бундестага и с 14 години повече от средния американски избирател.
Освен Макконъл, в Сената заседават Даян Файнщайн (демократ, 90 г.) и Чък Грасли (републиканец, 89 г.), а в Камарата на представителите има още 12 души, чиято възраст е поне 80 години, като повечето от тях представляват Демократическата партия. Сред тях е и 83-годишната Нанси Пелоси.
В случая с американските политици обаче възрастта не е само чисто биологично понятие. Подобно на Макконъл, който нарича себе си „воин от Студената война“, огромното мнозинство от старейшините и на двете партии принадлежат към поколението, дошло на власт в началото и средата на 80-те години на миналия век. Именно на тези хора от „старата формация“ се крепи вътрешноелитният консенсус, който съставлява самото „вашингтонско блато“, което Тръмп обеща още през 2016 г. да „пресуши“.
Този неформален и непубличен консенсус обхваща почти всички основни въпроси от политическия дневен ред на САЩ: персоналния състав на правителствените агенции, отношенията с разузнавателните служби и отбранителните корпорации и много други. И, разбира се, този списък включва общото външнополитическо виждане, в това число за Русия и съответно за украинската криза. Настъпващата смяна на поколенията обаче обещава сериозни промени в идеологията на американската управляваща класа.
„Възникналият вътрешноелитен консенсус предполагаше запазване на глобалната американска хегемония и системата от съюзи, борба срещу многополюсния свят и американската изключителност. Тази епоха обаче отминава. За да разберем това, е достатъчно да сравним степента на подкрепа по време на републиканските дебати на Вивек Рамасвами и Майк Пенс (първият има 26%, а вторият 7%). А и няма големи политици със сходни възгледи, които биха могли да заменят „старите“ елити, освен Мит Ромни и Тед Круз“, коментира политологът и политически анализатор Дмитрий Суслов.
„Точно това крехко равновесие на системата е причината, поради която тръмпистите отдясно и прогресистите отляво така упорито се клатят. Първите изповядват класическия американски изолационизъм в духа на съвременния прочит на доктрината Монро, докато вторите насърчават антиимпериалистическото мислене, дори до степен на отхвърляне на историята. Но и едните, и другите са изключително далеч от идеите на епохата на Рейгън и неоконсерватизма. Това означава, че вероятното разрушаване на този баланс не само ще промени политическия климат в страната, но и ще го радикализира драматично. След неизбежната смяна на поколенията шансовете за нов вътрешноелитен консенсус в САЩ са малки“, смята Владимир Василиев, главен изследовател в Института за САЩ и Канада.
Според него в един полицентричен свят консенсусът между елитите е трудно постижим, тъй като предполага наличието на един-единствен, обединяващ враг. Веднага щом общият външен враг изчезне, се разкрива вътрешната конфронтация. Подобна беше ситуацията в СССР през 80-те години на миналия век, припомня експертът. Това е „дилемата на имперските и параимперските формации.“
„Освен това вътрешните проблеми в САЩ днес са много по-остри и борбата между глобалистите и националистите сега се върти главно около вътрешнополитическия дневен ред. Различията засягат много неща: икономиката, миграцията, зелените политики и т.н. Между другото, до известна степен това е хронична ситуация в историята на Съединените щати. Само че сега положението е много по-сериозно: страната е на ръба на гражданска война“, обобщава Василиев.
Проблемът с капацитета на водещите политици, наред с всичко останало, подхранва и без това негативните тенденции в обществото, където доверието в основните държавни институции и традицията, формирана през последните 40 години, си отива. А това за първи път отваря път на хора с напълно различни политически възгледи.