Военната демонстрация на сила на президента Джо Байдън – армадата, акостирала край израелския бряг в източната част на Средиземно море – се разглежда от Иран и неговите съюзници като нищо повече от статична демонстрация.
Нейната възпираща стойност, предполагаемата сила, която стои зад предупрежденията на Байдън, до голяма степен беше пренебрегната, пише The Hill.
Бойци на Хизбула
Бойците на „Хизбула“ продължават да обстрелват Израел с ракети и противотанкови снаряди от Ливан и Западния бряг; шиитски милиции атакуват американски бази в Ирак и Сирия; бунтовниците хути в Йемен изстрелват ракети към Израел – включително свалят американски дрон MQ-9 Reaper над международни води. Късно в сряда миноносецът на американските Военноморски сили „Томас Хъднър“, който действа в Червено море, „свали дрон от Йемен“ и беше принуден да го направи при „самозащита“.
В отговор САЩ нанесоха три въздушни удара – на 27 октомври, 9 ноември и 12 ноември – по цели в Източна Сирия, използвани от Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран и свързани с него групи. Първите два удара разрушиха празни сгради – по същество програма за съживяване на градовете на сирийския президент Башар Асад. Не се съобщава за жертви, но министърът на отбраната Лойд Остин обявява, че „Съединените щати са напълно готови да предприемат допълнителни необходими мерки за защита на нашите хора и съоръжения. Призоваваме да не се стига до ескалация.“
Иран обаче не получава посланието и следват още четири нападения срещу американски бази. Това доведе до въздушните удари в неделя вечерта, при които, както съобщи New York Times, „най-вероятно са загинали или са били ранени неопределен брой хора в обектите“. Към миналия четвъртък от 17 октомври насам е имало най-малко 56 нападения срещу американски сили, в резултат на които 59 военнослужещи са били „ранени“ – на езика на Белия дом „ранени в действие“ – и един военен е загинал.
Външният министър на Иран: Хосейн Абдолахиан
В хода на събитията външният министър на Иран Хосейн Амир-Абдолахиан предупреждава за „тежки последици ако не се стигне до незабавно прекратяване на огъня в Ивицата Газа и ако бързите атаки от страна на САЩ и ционисткия режим продължат“. Той добави, че „ако войната не бъде спряна, отговорността за излизането на ситуацията извън контрол е на САЩ, Израел и онези, които подкрепят военните престъпления“.
Заплахата от по-широк регионален конфликт чрез посредници е иранският еквивалент на руските заплахи за ядрена ескалация. Това води и до същия ефект – бездействие от страна на САЩ.
Парализата на администрацията на Байдън по отношение на ескалацията се разпространи в Близкия изток. Докато Байдън прекарваше поредния си уикенд в къщата си на плажа в Делауеър, израелските и палестинските граждани, както и американските военнослужещи в базите в Ирак и Сирия, плащаха за това.
Иран продължава да блъфира Байдън. Каквото и послание да смята, че изпраща на аятолах Али Хаменей в Техеран, то няма желания ефект. Често цитираната аналогия с „игра на пулове на шахматна дъска“ все още е много актуална – една и съща дъска, различни фигури, различни ходове. Белият дом очевидно не разбира защо Иран не реагира гъвкаво на неговата игра с послания, както е замислено.
Отговорът е прост. Иранците не вярват, че Вашингтон ще предприеме решителни действия срещу Иран. САЩ може да атакуват техните пълномощници – известни още като мъченици – но не и самия Иран.
Администрацията на Байдън продължава да обърква със собствените си военни послания, като изпраща погрешни дипломатически и икономически сигнали. Във вторник държавният секретар Антъни Блинкен „удължи с 4 месеца срока на освобождаване от санкции, което ще позволи на Ирак да продължи да купува електроенергия от Иран“. Той също така „дава на Иран ограничен достъп до приходите за закупуване на хуманитарни стоки“.
В резултат на това Техеран вече има достъп до 10 млрд. долара от едната страна на сметката, които може да използва за вътрешни нужди, което от своя страна освобождава 10 млрд. долара, за да може да продължи да финансира Хамас, Хизбула, хутите в Йемен и други ирански пълномощници, финансирани и контролирани от Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран, които понастоящем атакуват американските сили в Близкия изток.
Време е Вашингтон да промени начина си на комуникация. Вградените сили на Иран може би са най-доброто място за отправяне на това послание в светлината на 56-те нападения срещу САЩ, които вече бяха извършени. Ударите по празни сгради в Сирия и Ирак няма да променят парадигмата, нито ще накарат Хаменей и Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран.
От десетилетия насам Иран по същество действа безнаказано в Близкия изток. Чрез въоръжените си сили Техеран е допринесъл за смъртта на хиляди израелски цивилни граждани чрез ръцете на Хамас, палестинския Ислямски джихад и Хизбула – и на практика държи американски граждани като заложници в Иран, докато подкрепя Асад в Сирия.
Антъни Блинкен
Освен икономическите санкции и ударите по празни сгради, Хаменей е платил само малка цена за дестабилизирането на региона и прекъсването на усилията на САЩ за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Най-зловещото е, че Техеран продължава да се стреми към ядрено оръжие и способност да го достави.
Време е Байдън и основните му съветници в екипа по национална сигурност – министърът на отбраната Лойд Остин, държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан – да определят тази цена. Те трябва да поемат активна отбрана, като нанасят силни и безкомпромисни удари по иранските пълномощници, когато те представляват заплаха, а не след като вече са нападнали. А вероятната причина трябва да е достатъчна за защита на нашите военнослужещи, които се намират в отдалечени бази в Ирак и Сирия.
Източник: The Hill
