Да поговорим за Украйна, призовава в анализ на Yahoo анализатора Даниел Ханан. Докато вниманието на света е насочено към войната между Израел и Хамас, тази богата, черна земя се разтърсва от мрачни трусове. Контраофанзивата на Украйна се провали – или, по думите на Володимир Зеленски, „не постигна желаните резултати“.
Докато изтощените украинци отстъпват от руските валове и минни полета, инициативата се прехвърля към руснаците. Русия напредва през Маринка – град в Донецк, който може би има по-голямо психологическо, отколкото стратегическо значение. Ракети отново удрят Киев. Първата дама на Украйна, Олена Зеленска, предупреждава в интервю за BBC, че страната ѝ е в „смъртна опасност“. Сега е ред на украинците да се окопаят и да се опитат да задържат това, което имат.
Аз бях един от тези, които очакваха Украйна да пробие към Азовско море – ход, който можеше да сложи край на войната. През 2022 г. Украйна беше демонстрирала, че Русия не може да снабдява Крим през Керченския проток. Пробиването на сухопътния мост щеше да остави руския гарнизон на полуострова отрязан. Украйна можеше да изключи електричеството и храните и щеше да се отвори пространство за преговори.
Защо сбърках? Бях разговарял не само с украинци, но и с британски военни наблюдатели с преки познания за бойното поле. Те бяха следили изключителните украински успехи в Харков и Херсон през 2022 г. – успехи, които бяха окуражили Запада да предложи такива материали, каквито преди се въздържаше да изпрати, за да не попаднат в ръцете на врага.
Украйна вече разполагаше с ракети с далечен обсег на действие, комплекти за обезвреждане на мини и модерни танкове. Докато Украйна бързаше да обучи мъжете си как да работят с новите си оръжия миналата пролет, Русия сееше километър след километър противопехотни мини, изграждаше укрепления, копаеше окопи и трупаше безпилотни самолети. На Путин му остава само да се задържи още 12 месеца. Дори Доналд Тръмп да не бъде избран – бившият президент не крие възхищението си от руския си колега, като веднъж стигна дотам да заяви, че вярва на Путин повече от службите за сигурност на САЩ.
Владимир Путин и Мохамед бин Салман
Тази седмица Владимир Путин посети две неутрални диктатури – ОАЕ и Саудитска Арабия. Кадрите показват по безспорен начин, че това е бил лично той, а не негов двойник. Какво му дава увереност да пътува до места, които имат връзки със Запада в областта на сигурността? Възможно ли е да е постигната някаква предварителна договореност? Дали саудитците не са били помолени да го разпитат дискретно и отричайки, като евентуална прелюдия към мирни преговори?
Ако това е така, рискуваме да се стигне до катастрофа за западните демокрации. Всяко споразумение, което възнаграждава руската агресия, ще даде сигнал на останалия свят, че НАТО, с цялото си колективно богатство и въоръжение, не може да успее да постигне минималната цел да спаси страна, която двете най-могъщи членки – САЩ и Обединеното кралство – са поели ангажимент да защитават.
Основанието за намеса в Украйна не е, че тя е либерална демокрация. Разбира се, тя е значително по-либерална от Русия, но далеч не отговаря на нашите стандарти. Русофилските партии бяха забранени и има опасения, че репресиите могат да обхванат и прозападните опозиционни политици. Тази седмица бях на среща на световните дясноцентристки партии, на която трябваше да говори бившият президент Петро Порошенко. В последния момент на него и на двама от депутатите му беше забранено да напускат Украйна – и въпреки че Порошенко патриотично отказа да вдига шум, това ме накара да се запитам, не за първи път, защо Зеленски отказва да привлече други партии във военна коалиция.
От друга страна, през 1939 г. Полша е била управлявана от авторитарно правителство. Това не промени факта, че тя беше нападната без провокация, след като бяхме гарантирали независимостта ѝ – точно както гарантирахме независимостта на Украйна през 1994 г., когато тя предаде ядрения си арсенал.
Макар че този път ние самите не сме във война, ние сме толкова ангажирани с украинската кауза, че една руска победа – а усвояването на завладени територии е руска победа, независимо как си я представете – би означавала катастрофална загуба на престиж за Запада и свързаните с него идеи: лична свобода, демокрация и човешки права.
„Западът спечели света не с превъзходството на своите идеи, ценности или религия, а по-скоро с превъзходството си в прилагането на организирано насилие“, пише Самюъл Хънтингтън. „Западняците често забравят този факт, но незападняците никога не го забравят.“
Все още е възможно да си представим мирно споразумение, което не възнаграждава открито Русия. Може би източните области биха могли да получат автономия под свободен украински сюзеренитет (Сюзеренитет е властта на дадена държава над друга такава, която съществува под формата на васал). Може би в демилитаризиран Крим би могъл да се проведе референдум под международен надзор.