Тази година Кремъл получи допълнителни 1 милиард евро за военната си кампания, след като най-голямата руска частна петролна компания се възползва от пропуски в правилата на Европейския съюз за санкциите и с помощта на България. Това пише в свое разследване авторитетното издание Politico.
Възползвайки се от уникално изключение от забраната за внос на руски петрол в ЕС (т.нар. дерогация), България е позволила милиони барели руски петрол да достигнат до местна рафинерия, собственост на Русия, която след това е изнасяла различни рафинирани горива в чужбина, включително в страни от ЕС. Това показва разследване на неправителствената организация Global Witness, мозъчните тръстове Център за изследване на демокрацията и Център за изследване на енергията и чистия въздух и независими репортери на Politico.
Тази вратичка – събрала достатъчно приходи, за да може Москва да финансира наемническата си група „Вагнер“ за една година, според руския президент Владимир Путин – също така е генерирала почти 500 млн. евро печалба за собственика на рафинерията Лукойл, откакто освобождаването е започнало на 5 февруари, според класифициран анализ, изготвен за българския парламент и видян от Politico.
Според специалисти по санкциите това не изглежда да нарушава пряко санкциите, а и България, и „Лукойл“ твърдят, че всичко е надлежно. Въпреки това страните от ЕС и законодателите в България сега призовават Брюксел да затегне правилата, които дават на страната специално отношение, докато Европейската комисия подготвя 12-ия си пакет от санкции срещу Русия, който се очаква да бъде представен през следващите дни.
„Най-малкото трябва да се затегнат санкциите и да се затегне режимът на дерогация“, каза Делян Добрев, който председателства комисията по енергетика в Народното събрание на България. „Но най-оптималното нещо, което може да се направи, е просто да се премахне тази дерогация.“
Въпросът също така хвърля нова светлина върху трудностите, пред които е изправен ЕС при изработването на ефективни санкции срещу Москва след началото на войната в Украйна, тъй като прилагането на местно ниво остава неравномерно, а свободният правен език открива възможности за експлоатация.
„Режимът на санкциите е толкова обтекаем, че каквото и да правим, винаги сме с три месеца по-назад от руснаците“, каза един от дипломатите на ЕС, на когото, както и на други, бе предоставена анонимност, за да говори откровено.
Когато през юни миналата година страните от ЕС се споразумяха да забранят вноса на руски суров петрол по море след седмици на мъчителни преговори, България получи „специална дерогация“ от мярката до края на 2024 г. поради „географското си изложение“.
Балканската страна разчита до голяма степен на обширната рафинерия на Лукойл в Бургас на черноморското крайбрежие, която осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин и представлява една десета от икономическото производство на страната – реалност, която е спечелила на базираната в Москва фирма значително политическо влияние в страната.
Но след като служебното правителство на България намекна, че ще продължи да продава петролни продукти с руски произход в ЕС, Европейската комисия в Брюксел предприе строги мерки, като забрани на София да прави това от 5 февруари, при положение че мярката е „предназначена изключително за гарантиране на сигурността на доставките (на страната)“.
Съгласно правилата на ЕС за санкциите България не може да продава петролни продукти в чужбина. Но има и уловка: София може да разреши износа, ако тези продукти са предназначени за „изключителна употреба“ в Украйна или „не могат да бъдат съхранявани в България поради рискове за околната среда и безопасността“, стига „продажбата, доставката, прехвърлянето или износът им да не са предназначени за заобикаляне“ на санкциите.
Говорител на Комисията заяви пред Politico само, че тези екологични рискове „са свързани със специфичния състав на рафинираните продукти“, включително възможни пожари и експлозии, но не спомена капацитета за съхранение. Посредством тези изключения България вероятно е изнесла по море почти 3 млн. барела петролни продукти с руски произход само от март до юли тази година – което се равнява на приблизително всеки пети барел суров петрол, пристигащ в Бургас и след това преработван от рафинерията, показва анализ на данните за корабоплаването от фирмата за пазарни проучвания Kpler.
Българският министър на финансите Асен Василев заяви пред Politico, че това се дължи на факта, че рафинерията разполага с капацитет за съхранение само за 10 дни, като добави, че освобождаването от санкции ще помогне и за събирането на до 250 млн. евро данъци за правителството през тази година. „Не се чувстваме отговорни“ за износа на „Лукойл“ и произтичащите от това приходи за Кремъл, каза той. „Дерогацията е въведена не само за да се помогне на България, но и за да се гарантира, че рафинерията работи“.
Все пак правителствената статистика показва, че капацитетът на местните резервоари на Лукойл е приблизително равен на тримесечното търсене на петрол в България, каза Мартин Владимиров, директор на програмата за енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията, „което прави необходимостта от износ на рафинирани продукти по екологични причини малко вероятна“.
„Възможно е горивата, изнасяни от Бургас, да са директен реекспорт на готови горива, пристигащи в рафинерията, или да идват от по-малките рафинерии в България. Но преобладаващият пазарен дял на Лукойл и близостта до Бургас правят това малко вероятно“, каза той.
„Независимо дали Бургас в крайна сметка нарушава буквата на руското петролно ембарго на ЕС, действията му подкопават духа на забраната“, казва Крис Ламбин, ръководител на разследванията на данни в Global Witness.
И дори ако нито един от рафинираните продукти, които напускат България, не е с руски произход, Кремъл все пак е спечелил много пари само от възможността да продължи да изпраща на България суров петрол. Между 5 февруари и 31 октомври тази година Москва е спечелила 983 млн. евро от такива доставки, според изчисления на Global Witness, базирани на обема на вноса на руски суров петрол, световните цени на петрола и средните стойности на данъците, които обикновено се налагат върху производството и износа на петрол от Русия.
В свое изявление Лукойл заяви пред Politico, че „спазва всички закони на ЕС и България“, като същевременно твърди, че „спазването на квотите (свързани с дерогацията) също е под строгия контрол на митническите власти на България“.
Това не е единственият пропуск. На България е забранено да изнася петролни продукти с руски произход за страните от ЕС, освен ако не се изпращат за Украйна. Но има неясноти по отношение на това какво се счита за „продажбата, доставката, трансфера или износа“ на продуктите.
Един такъв случай е неотдавнашно пътуване на танкер от България. След като корабът акостира в Бургас на 8 август и беше натоварен с 265 000 барела мазут с високо съдържание на сяра в пристанището, данните на Kpler показват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване, преди да разтовари товара си в холандското пристанище Ротердам.
Преди това Бургас не е получавал никакъв неруски суров петрол в продължение на 21 дни, но е внесъл четири партиди руски суров петрол, което означава, че горивото на SeaExpress вероятно е получено отчасти от руски суров петрол. Проблемът е, че това е почти невъзможно да се докаже. „Това пътуване разкрива значителна пролука в санкциите“, казва Исаак Леви, който ръководи екипа за анализ на Европа-Русия и енергетиката на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух .
Друг пример е пътуване от началото на тази година. На 5 март танкер е натоварен в Бургас със 136 000 барела нафта – страничен продукт от процеса на рафиниране – преди да се отправи към малтийски води. Там той извършва прехвърляне на товара от кораб на кораб с друг плавателен съд, преди да се озове накрая на Бахамите. Товарът вероятно е бил с руски произход, тъй като в продължение на шест месеца Бургас е получавал само руски суров петрол.
Комисията заяви, че както разтоварването на товара на пристанище, така и прехвърлянето от кораб на кораб, както се вижда в тези два случая, „биха могли“ да се считат за износ – на теория нарушаващ санкциите на ЕС – но че „ще се нуждае от повече информация за точния сценарий, за да даде по-подробна оценка“.
Получаването на тази информация обаче може да се окаже трудно, като се има предвид как Брюксел определя спазването на освобождаването от санкции. Съгласно правилата си изпълнителният орган на ЕС не разглежда данните за износа на месечна база, а за цялата година, когато оценява спазването на санкциите. Това означава, че рафинерията „Лукойл“ може да изнася продукти, получени от руски суров петрол, в продължение на месеци, преди да увеличи вноса на неруски продукти в края на годината. Когато Брюксел разгледа общите данни, ще бъде почти невъзможно да се определи откъде първоначално е идвал износът на рафинерията.
Говорителят на Комисията заяви, че само тази „система досега е изглеждала достатъчна“. Тези капризи предизвикват призиви за отстраняване на пропуските в освобождаването на България.
„Ако целта на освобождаването е била да се помогне на (обикновените българи) да оцелеят, а ние имаме доказателства, че петролът се реекспортира и служи за други цели, тогава сме се провалили“, каза втори дипломат от ЕС. „Нищо не се е променило във войната, така че трябва да затегнем санкциите и да поискаме от Комисията да следи за ефективното прилагане на договорените преди това пакети“, добавиха те.
Това се случва, след като в събота председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че изпълнителният орган на ЕС ще обяви 12-ия си пакет от санкции тази седмица. Дипломатите от три държави от ЕС се съгласиха, че Комисията трябва да преразгледа отказа на България преди това предложение.
Въпросът разтърсва и вътрешната политика на България. След дълги политически борби миналия месец София се съгласи да прекрати отказа си два месеца по-рано, през октомври следващата година, въпреки някои призиви да го прекрати много по-рано.
Асен Василев, българският министър на финансите, заяви пред Politico, че удължаването на срока е необходимо, тъй като рафинерията се нуждае от „логистични подобрения“, за да може постепенно да се откаже от руския суров петрол и да увеличи вноса на суров петрол от страни извън Черноморския регион. Все пак данните на Kpler показват, че от 2020 г. насам Бургас е получавал доставки на суров петрол от държави като Ирак, Либия, Египет и Хърватия.
Въпреки че правителството на България твърди, че специалният статут е необходим за българските потребители, Делян Добрев, председателят на комисията по енергетика, чиято партия (ГЕРБ – бел. прев.) контролира правителството заедно с партията на Асен Василев (ПП-ДБ), заяви, че това „няма никакъв смисъл“, тъй като цените на горивата не са паднали спрямо другите страни от ЕС в относително изражение.
Въпреки твърденията на министъра на финансите рафинерията може да преработва големи количества неруски суров петрол, каза Добрев, като заяви, че по-малко от половината от петрола, който е получила през 2021 г., е от Москва, в сравнение с 90-те процента, които са пристигнали от Русия от началото на тази година.
В своето изявление Лукойл обеща да спази крайния срок на България през октомври. Компанията заяви, че „работи по преминаването си към преработка на неруски суров петрол от първия ден на периода на дерогация, като пренастройва производствените си процеси и логистиката, изправяйки се пред бурните условия на световния петролен пазар“.
Въпросът поставя под нов контрол и ефективността на санкциите на ЕС срещу Русия, почти две години след началото на войната в Украйна.
Според Маартен ван ден Енде, ръководител на белгийското дружество с нестопанска цел „Санкции и контрол на износа“, това отчасти се дължи на усложненията, свързани с включването на 27 държави във всеки пакет от санкции, които изискват единодушно одобрение.
„Резултатът от процеса на компромиси в този случай е освобождаване със значителен обхват и оставя свобода при прилагането му“, каза той.
„Санкциите са много пропускливи и са написани специално, за да създадат колкото се може по-голяма гъвкавост за България или за когото и да е друг, така че да не се окажат в затруднение, когато нямат суров петрол за преработка“, каза Виктор Катона, водещ анализатор на суров петрол в Kpler.
Друг проблем идва от сложността на разбирането на самите санкции. Един от търговците на рафинирани горива, на когото бе предоставена анонимност, тъй като не му е позволено да говори публично, заяви, че не е „наясно“, че трябва да бъде предпазлив при търговията с петролни продукти от България за Европа. „Никой не е посочил, че този петрол всъщност не е позволено да бъде показван на пазара, поне на европейците“, казаха те и добавиха, че рискът по-малки търговски структури с ограничени правни отдели да нарушат санкциите по невнимание е „доста висок“.
Правоприлагането също остава явен проблем. В доклад, поръчан от Европейския парламент миналия месец, се констатира, че „мозайката от практики за прилагане и изпълнение в ЕС“ води до „объркване и взаимно неразбиране“, както и до „противоречия в правните тълкувания на ключови разпоредби за санкциите от страна на държавите-членки“.
Това се наблюдава и в случая с България. Законите на ЕС за санкциите изискват от София да докладва на Комисията за спазването на освобождаването шест месеца след влизането му в сила, но Асен Василев заяви, че не знае дали това е направено. Комисията отказа да коментира обсъжданията си с България.
Запитан за танкера, който е пътувал от България за Нидерландия през август, и за по-широкото задължение на правителството да информира Комисията всеки път, когато разрешава превози на горива с руски произход за трети държави, Асен Василев изрази изненада. „За първи път чувам за това“, каза той.
Източник: Politico