Беше сериозна грешка да се допуснат толкова много хора с напълно различна култура, религия и концепции, защото това създава група за натиск вътре във всяка страна, която прави това. Такова мнение изказва американски политик, историк и политолог Хенри Кисинджър по време на интервю за германска телевизия, пише The American Conservative.
Миграцията е безспорно добра и дори полезна, когато е ограничена и ориентирана към заслугите. Тя е почти неизбежно лоша, когато е неконтролирана масова миграция на орди от мъже във военна възраст без лоялност към новата си земя. Тя е лоша дори и когато е законна миграция, но в масов мащаб, която замества местните работници с евтина чуждестранна работна ръка.
Масовата миграция води до създаването на паралелни общества, които в крайна сметка винаги се нуждаят от деспотична или имперска централизирана власт, за да поддържат етническия мир – тоест недемократична власт – и създава условия за многобройни лоялности – което също неизбежно слага край на демокрацията. Въпросът в крайна сметка се свежда до следното: Къде е лоялността на мигранта? Към старата си страна и нейните племенни и етнически съперничества или към новата си земя?
Проверката на тази лоялност излиза на преден план по време на криза, свързана с техните стари земи и етноси. От атентатора в Бостън до развяването на израелски и палестински знамена в големите градове, отговорът е съвсем очевиден. Това ще бъде все по-важен въпрос, пряко свързан с оцеляването на Съединените щати.
Разбираемо е, че за един американец или европеец, или дори за един асимилиран мигрант в Европа или Америка, може да е притеснително да види тълпи от мъже, развяващи палестинското знаме, точно както може да е притеснително да ги види да развяват турски, индийски, пакистански или мексикански знамена. Лоялността е фундаментално обвързана с географията и се подсилва единствено от културно обединяващ етос. Не е никак спорно да се каже, че pluribus не би съществувало без частта unum от уравнението. E pluribus unum е девиз, изобразен на държавния печат на САЩ. В превод от латински означава „От многото – единствен“, думи, изречени от Цицерон. Девизът се състои от 13 букви – толкова, колкото са били щатите, основали САЩ.
Въпросът е, както винаги, какво трябва да се направи? Нормите за правата на човека след 1945 г., първоначално създадени, за да предотвратят тоталитарната тирания, са „първородният грях“, убил политиката, демокрацията и „великите лидери“, които вземат добри решения за своя народ. Те прехвърлиха властта от ръцете на хората и избраните от тях лидери към рояк управленски НПО-крации.
Поради това и Европа, и Америка са безпомощни в предотвратяването на неконтролируемата масова миграция и в поддържането на мира с мигранти с многобройни лоялности. Ако някой наистина желае една цивилизована, асимилирана и обединена демокрация, то предпазните огради за правата на човека след 1945 година трябва да бъдат заменени. Тя е от друга епоха с друга демографска и материална реалност.
Изборите все повече ще губят значение, ако избраните лидери са с вързани ръце от Гордиевия възел на НПО-крацията. Крайно време е този възел да бъде разсечен.