Катар подкрепя Хамас, Азербайджан изгони арменците, но техният втечнен природен газ и тръбопроводен газ са добре дошли в Европейския съюз и Германия. Политологът Мангот се отнася критично към това, пише Berliner Zeitung.
Нападението на Хамас срещу Израел поставя под въпрос газовите сделки на Германия и други държави от Европеейския съюз с Катар. Но конфликтът между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах, който изглежда вече е забравен в Брюксел, също има морално измерение за икономиката.
„За да стане независим от руския газ, ЕС сега купува много повече газ от Катар и Азербайджан“, пише Герхард Мангот, известен политолог и експерт по международни отношения в университета в Инсбрук в платформата Х. „Катар финансира Хамас. Азербайджан е извършил етническо прочистване на арменци. Дали дяволът е бил изгонен заедно с Велзевул?“
Канцлерът Олаф Шолц прие емира на Катар шейх Тамим бин Хамад бин Халифа Ал Тани в Берлин в четвъртък: деликатно ръкостискане, като се има предвид, че Катар подкрепя Хамас – политически и финансово. През 2012 г. емирът на Катар беше първият държавен глава, който посети Ивицата Газа, откакто радикалната ислямска организация завзе властта през 2007 г. Според съобщения в медиите Катар също така е превел около 1,5 млрд. евро на Газа през последните години. Според Шолц той е искал да използва всички контакти, „които биха могли да помогнат“, така че очевидно не е имало място за критика.
Впоследствие Свободната демократична партия и Левите поискаха спиране на сделката с Катар за доставки на втечнен природен газ. Според сделката в продължение на 15 години, считано от 2026 г., в Германия трябва да постъпват 2 милиона тона втечнен природен газ годишно, или около 1 милиард кубически метра природен газ в нормално, регазифицирано състояние. За сравнение, по газопровода „Северен поток 1„, който междувременно беше саботиран, в Европа годишно постъпваха около 55 милиарда кубически метра природен газ.
Независимо от това достатъчно значими ли са обемите на доставка от Катар, за да бъдат критикувани? „Договорените доставки от Катар със сигурност все още могат да се управляват, отчасти защото производствените мощности на Катар все още бяха напълно натоварени по време на сключването на споразумението в края на 2022 г.“, коментира Герхард Мангот в интервю за Berliner Zeitung. „Но в перспектива Катар ще се превърне в по-важен доставчик на втечнен природен газ и доставките могат да надхвърлят 2 милиона тона.“
Същото важи и за Азербайджан. През 2021 г., преди руската атака срещу Украйна, страната, разположена между Кавказ и Каспийско море, все още доставяше около 10 милиарда кубически метра газ годишно за ЕС чрез тръбопровод до Гърция през Турция. Съгласно двустранното споразумение за доставка на газ, подписано от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на Азербайджан Илхам Алиев през юли 2022 г., обемът трябва да бъде удвоен до поне 20 млрд. куб. м газ до 2027 г. „Ако са верни прогнозите, че потреблението на газ ще намалее в бъдеще, това ще бъде 18% от търсенето на газ в Европейския съюз през 2027 г., т.е. значително количество“, преценява Мангот.
Той обаче не казва, че Европа трябва да продължи да купува руски газ, въпреки че още преди саботажа на „Северен поток“ от руска страна бяха спрени доставките през Балтийско море и газопровода „Ямал“ през Полша. Мангот също така не призовава за спиране на подписаните сделки с Катар и Азербайджан.
„Искам само да покажа, че Европейският съюз, който винаги твърди, че има външна политика, основана на ценности, има много избирателна външна политика, основана на ценности, а иначе със сигурност много прагматична външна политика, ориентирана към собствената му изгода и интереси“, казва експертът. Тази политика не е непременно погрешна, но е идеологическо преувеличение на ЕС да продължава да споменава тези ценности в публичното пространство, което не е правилно в своята реализация и е „в крайна сметка просто пропаганда“. Мангот също така намира за правилно да се говори за етническо прочистване в случая с Нагорни Карабах, дори ако ЕС не го прави от съображения към Баку.
„От научна гледна точка обаче случилото се в Карабах отговаря на всички критерии за етническо прочистване“, обяснява Мангот. „Азербайджан драстично е влошил жизненото положение на етническите арменци в Нагорни Карабах, първо чрез 9-месечната блокада, а след това и чрез нападението през септември, така че арменците не са имали друга възможност, освен да избягат, защото са се страхували, че азербайджанците ще предприемат действия срещу населението или никога няма да им предоставят малцинствени права. При положение че са засегнати около 100 000 души, вече може да се говори за етническо прочистване, в каквото Ереван обвинява Баку, отбелязва Мангот. Терминът „политика на експулсиране“ би бил по-малко емоционален, но ЕС предпочита да избягва и този термин.