Двойствеността на реториката на президента Еманюел Макрон по отношение на Африка е обезпокоителна, пише д-р Мохаммед Али Ас-Саккаф за водещия пан-арабски вестник Asharq Al-Awsat. Президентът казва, че желае да изгради приятелски отношения с африканските държави по всички възможни начини, но колониалното минало никой все още не е забравил.
Напоследък политиката на френския президент започна да проявява известна гъвкавост по отношение на Нигер в частност и Африка като цяло, и започна промяна от „френския Макрон“ към „африканскияя Макрон“. Какви са причините за тази гъвкавост? Означава ли тя промяна в неговата позиция? Или е просто временна тактическа позиция пред лицето на порой от критики към африканските му политики у дома във Франция и на ниво западни съюзници? Дали позицията на Мароко, която не отговори на предложението на Франция за помощ след безпрецедентното земетресение, се дължи на спора, който влоши отношенията между мароканския крал Мохамед V и френския президент Макрон? Може ли това да обясни, че кризата на френската политика в Африка вече не се отнася единствено до отношенията ѝ с Черна Африка, а включва и отношенията ѝ с Арабска Африка и Мароко? Не е ли това преувеличение и погрешно заключение, защото по време на катастрофата, която сполетя Либия, либийските власти не отхвърлиха предложенията за помощ от Франция или други държави?
Съществуват два различни прочита на френската позиция. Едната тенденция показва отстъпление в твърдата политика на Франция спрямо преврата в Нигер, а другата – че няма промяна в твърдата ѝ позиция.
Проблемът се крие в двусмислеността на реториката на президента Макрон, който понякога заема остра и твърда позиция, а понякога се позовава на превратите, извършени наскоро в няколко бивши френски колонии. Тези позиции се различават от случилото се по-рано в Мали (2020-2021 г.), в Буркина Фасо през 2022 г. и неотдавна в Габон, когато президентът Али Бонго беше свален на 30 август, както и от държавния преврат в Нигер срещу избрания президент Мохамед Базум. През август Франция не се поколеба да заяви, че е готова да подкрепи и осъществи военна интервенция в Нигер, ако Западноафриканската икономическа общност (ЕКОВАС) вземе такова решение. Какви са обстоятелствата, които тласкат президента Макрон към колеблива, ако не и противоречива, френска позиция по отношение на африканската политика?
6 месеца след началото на първия си президентски мандат, на 28 ноември 2017 г., президентът Макрон отиде в Буркина Фасо, за да се срещне и да проведе пряк диалог със студентите в страната и открито да заяви, че Франция няма африканска политика, което означава, че иска да сложи край на ерата на френския колониализъм и да започне политика на партньорство с Африка. В тази връзка Макрон заяви, че поради младата си възраст не носи отговорност за случилото се през колониалната епоха, когато Франция е извършила безспорни престъпления срещу Африка!
Но това е част от нашата история! Ето защо той може да говори открито за историята на миналото на Франция, за да изгради в тази светлина нови отношения с Африка, като припомня, че в началото на неговата младост, през 1980 г., неговото поколение е поддържало приятелски отношения с африканските студенти, които са учили във Франция. Той и колегите му, които са завършили Института по публична администрация за френския елит, кръщават випуска си през 2002 г. на името на сенегалския президент Леополд Сенгор, като умишлено намекват, че нито бившият френски президент Жак Ширак, нито социалистическият му министър-председател Лионел Жоспен са присъствали на погребалната церемония на президента Сенгор.
Макрон използва тази среща, за да изрази първо съжаление за фразата, която използва на срещата на върха на Г-20 тогава (проведена през юли 2017 г. в Хамбург, Германия), когато каза, че „проблемите, с които се сблъскваме в Африка, са „цивилизовани“, както в страните, където жените имат между 6 и 7 деца. Колкото и помощи да им се предоставят, дори и в размер на милиарди евро, те няма да помогнат за стабилизиране на положението в тези страни.“ По време на срещата си със студентите той заяви, че демографският взрив е най-голямата опасност, пред която е изправена Африка, когато ръстът на населението надвишава икономическия растеж, което пречи на успеха в преодоляването на кризата с бедността в тези страни.
Това, което президента Макрон пропусна, както се изрази един френски писател, е загрижеността на африканската младеж относно застаряването на управляващите режими и унаследяването на властта от техните наследници. Те прехвърлят отговорността за това върху Франция, която подкрепя тези режими, и върху френските лидери като президента Франсоа Митеран, свързвайки тяхното насърчаване на приемането на демократични системи в съответствие със западните ценности.
Същността на африканската политическа криза на Франция в региона на Сахел е борбата и овладяването на нарастващата заплаха от ИДИЛ и Ал Кайда, които дестабилизират региона. Франция и САЩ се провалиха в борбата срещу тероризма и екстремистката идеология в региона.
Под прикритието на борбата с тероризма Франция създаде няколко военни бази в Мали и Буркина Фасо. Когато в Мали беше извършен военен преврат, френското правителство беше принудено да премести войските си в Нигер. Но Нигер на свой ред иска Франция да изтегли войските си от нейната територия. Франция отказва да отговори на това искане с мотива, че присъствието на нейните войски е одобрено от законния президент Мохамед Базум, който единствен е упълномощен да взема такова решение. Наскоро обаче Макрон промени позицията си и заяви, че ще изтегли военния контингент от територията на страната.
Въпросът за легитимността на конституционния ред от своя страна се тълкува противоречиво, тъй като Общото събрание на ООН е упълномощило малийския външен министър, представляващ военното ръководство, да представлява страната си и да произнесе реч. В същото време военните критикуваха генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който възпрепятства пълноценното участие на Нигер в 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. Възможно е френското влияние да стои зад успеха на това възпрепятстване във всичко, свързано с бившите френски колонии, а колебливата позиция на Макрон се дължи и на натиска от страна на консервативното движение, от което той се нуждае, за да подкрепи инициативите му във френския парламент, в който няма необходимото мнозинство от гласове.