Норвежката отбранителна компания Nammo и едно от украинските предприятия от военно-промишления комплекс подписаха заявление за стратегическо сътрудничество, което предвижда създаването на съвместно предприятие за производство на 155-милиметрови снаряди, пише „Фонд за стратегическа култура“. Това съобщи министърът по въпросите на стратегическите отрасли на промишлеността на Украйна Герман Сметанин. Той припомни, че серийното производство на боеприпаси с калибър 155 мм е започнало в Украйна през миналата година:
„През миналата година в Украйна започна серийното производство на боеприпаси с калибър 155 мм. Днес това е основният артилерийски калибър на украинската армия и страните членки на НАТО. Украинският отбранителен сектор трябва да увеличи тяхното производство.“
Съвместно производство на боеприпаси с Украйна
Сметанин допълни, че подписаният документ задълбочава вече съществуващото сътрудничество, което се осъществява с подкрепата на правителствата на Норвегия и Украйна на двустранно ниво:
„Става въпрос за по-широк спектър от боеприпаси, компоненти и материали. Включена е и договореност за създаване на съвместно предприятие за производство на 155-милиметрови боеприпаси на територията на Украйна.“
Постигнатото споразумение ще позволи на Украйна значително да укрепи това направление, тъй като Nammo е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа.
Компанията Nammo е създадена през 1998 г. чрез обединение на предприятия за производство на боеприпаси в три скандинавски държави – Норвегия, Швеция и Финландия. Днес тя е собственост на норвежкото Министерство на търговията, промишлеността и риболова, както и на финландската отбранителна и космическа компания Patria Oyj, всяка от които притежава по 50% от акциите.
През 2007 г. Nammo придоби американската компания за производство на боеприпаси Talley Inc., изкупувайки 100% от нейните акции.
Финландската държавна компания Patria от своя страна тясно си сътрудничи с германския отбранителен гигант Rheinmetall, който, както вече бе съобщено, се намира под пълния контрол на американския инвестиционен фонд BlackRock.
В тази връзка може да се заключи, че разширяването на военно-техническото сътрудничество между ЕС и Украйна в сферата на производството на боеприпаси не се случва без одобрението и патронажа на САЩ.
По-рано норвежката компания Kongsberg Defence & Aerospace, производител на зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) NASAMS, обяви, че ще открие завод за производство на ракети за тези системи в Украйна. Това съобщи изпълнителният директор на компанията Ейрик Ли в интервю за Euractiv.
Масово производство
По думите му, ще става въпрос за масово производство на ракети – „тоест стотици“.
„В момента създаваме компания в Украйна. Водим активни разговори с украинските представители за откриване на съвместно предприятие“, каза Ли.
Двете страни разглеждат възможността за създаване на съвместното предприятие в рамките на няколко месеца. Основната задача ще бъде „увеличаване на производството на ракети за системите за ПВО в Украйна на базата на украински технологии“, отбелязва изданието.
В капитала на Kongsberg Defence & Aerospace силно присъстват американските инвестиционни фондове Vanguard, BlackRock и Fidelity.
През март 2025 г. в Нобеловия център за мир в Осло Международният институт за изследване на проблемите на мира (PRIO) и норвежката сеизмична група NORSAR представиха съвместен проект под наслов Recording Executive Munitions for the Analysis of War Crimes (REMWAR), който използва „усъвършенствани сензорни технологии за идентифициране и анализ на военни престъпления в Украйна с цел да се установи при какви условия руските сили нанасят незаконни удари по цивилни цели“.
Финансирането
Проектът се финансира от Норвежкия научен съвет, който отпусна 5,7 млн. щатски долара на Националния изследователски фонд на Украйна.
Подкрепата на Норвегия за украинския ВПК се осъществява по т.нар. датски модел, който предвижда пряко финансиране на военното производство в Киев.
По време на визита в Осло през ноември 2024 г. министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров подписа споразумение за сътрудничество именно по този модел.
Дания стана първата държава, която пряко финансира украински отбранителни предприятия, което позволява на Киев да намали зависимостта си от международна помощ при доставките на оръжие.
Например самоходните артилерийски установки (САУ) „Богдана“ са произведени в сътрудничество с датското правителство.
„Този подход означава нещо повече от просто производство на оръжие – той касае отбранителната независимост и инвестиции в икономиката – смята заместник-министърът на отбраната на Украйна Дмитро Клименков. – Разполагаме със собствени мощности, а партньорите споделят с нас технологии. Локализацията на отбранителното производство в Украйна не само ще намали нашата зависимост от външни доставки, но и ще ни позволи да реагираме по-гъвкаво на нуждите на фронта, адаптирайки производството към бойните изисквания.“
Норвегия се присъедини към северноевропейските страни – Дания, Финландия, Исландия и Швеция – в подкрепа на „датския модел“ за укрепване на отбранителните способности на Украйна с акцент върху оръжията с далечен обсег.
Заместник-ръководителят на офиса на украинския президент Игор Жовква подчерта важността на това сътрудничество, заявявайки:
„Датският модел беше подкрепен от всички останали скандинавски държави, така че пет страни ще работят съвместно за финансиране на производството на далекобойно оръжие в Украйна.“
В началото на март 2025 г. норвежкото правителство обяви планове да отдели 3,5 млрд. норвежки крони (около 298,5 млн. евро) за закупуване на военна техника от украинската отбранителна индустрия.
„Норвегия ще отпусне 600 млн. норвежки крони (около 51,2 млн. евро) за придобиване на различни видове дронове и за развитие на технологии за безпилотни летателни апарати за въоръжените сили на Украйна. Освен това страната обръща специално внимание на закупуването и разработването на дронове в рамките на по-широката военна помощ за Киев. През февруари Норвегия се присъедини към Drone Capability Coalition for Ukraine – многонационален проект под ръководството на Латвия и Великобритания“, съобщава полският военен портал Defence Industry Europe.
Норвегия също така играе водеща роля в обучението на войници за подразделенията на украинската армия, които се формират съвместно със страните от Северна Европа и Балтийския регион.
Торе Сандвик
Министърът на отбраната на Норвегия Торе Сандвик заяви това по време на заседанието на Координационната група по отбрана на Украйна в Брюксел на 11 април 2025 г.:
„В тясно сътрудничество с Украйна, скандинавските и балтийските страни ще допринесат за подготовката и оборудването на украинска бригада по настояване на самата Украйна. Норвегия застава до Европа в подкрепа на Украйна – политически, икономически и военно. Укрепването на сухопътните сили е жизненоважно за Украйна, а ние вече сме отпуснали 10 милиарда норвежки крони за тази цел през 2025 г. Нашият принос включва както средства за собствената ни отбрана, така и придобиване на боеприпаси и оборудване от украинската и международната индустрия. Не на последно място ще допринесем чрез обучение“, заяви Сандвик.
САЩ и съюзниците им от НАТО планират да създадат в Норвегия оперативен център – шверпункт за проектиране на военна мощ срещу Русия.
Финансирането на украинския ВПК от страна на Норвегия и други северноевропейски държави е част от тази геополитическа стратегия.
Наскоро бе взето решение за създаване в Норвегия на Център за управление на въздушни операции в арктическата част на страната, съобщи норвежкият телевизионен канал NRK.
„Това е подаръчен пакет за норвежките власти. Една от основните стратегии на Норвегия е да направи сигурността на страната и на съюзниците си неделима“, заяви Тормод Хейер, професор по военна стратегия и операции в Университета на Инландет.
По думите му, в подкрепа на командния център на НАТО в Норфолк (САЩ) се планира създаването на т.нар. Обединен център за управление на въздушни операции (CAOC), който ще координира действията на ВВС на обширна територия и ще поддържа висока степен на ситуационна осведоменост.
Такъв център ще бъде ключов канал на влияние в рамките на НАТО и ще подчертае стратегическото значение на Норвегия, смята военният анализатор.
Центърът ще информира алианса за това, какво се случва във въздушното пространство, какви заплахи идват от ракети, дронове, вражеска авиация и, в определена степен, и от военноморски сили.
През март миналата година в северните части на Норвегия, Швеция и Финландия се проведоха мащабни военни учения Nordic Response, чиято цел бе именно тест на концепцията за Обединения център за управление на въздушни операции, съобщи вестник High North News.
„В тези зимни маневри участваха около 50 кораба, 20 000 военнослужещи и 110 бойни самолета, транспортни самолети, разузнавателни платформи, самолети-цистерни и хеликоптери. Всички действия на ВВС се координираха и планираха от команден център в Будьо, Северна Норвегия.“
Плановете на САЩ и НАТО не се ограничават до военно-техническата помощ за Украйна.
Алиансът планира създаването на висококапацитетни сухопътни транспортни коридори в Скандинавия.
„Фактът, че Норвегия, Швеция и Финландия вече са обединени в НАТО, е от полза за сигурността на Северна Европа и на съюзниците. И днес постигнахме важен етап – договорихме се за създаване на военен транспортен коридор през Северна Норвегия, Северна Швеция и Северна Финландия. Това ще позволи бързо прехвърляне на техника и личен състав от норвежките пристанища към Финландия през Швеция“, заяви премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре по време на среща в Будьо с шведския премиер Улф Кристерсон и президента на Финландия Александър Стуб през юни 2024 г.
„Преди планирахме транспортирането на военна техника и персонал в посока север-юг. Сега ще мислим все повече и в посока запад-изток. Националната инфраструктура трябва да отговаря на нуждите на НАТО за мобилност на силите през границите“, допълни Стьоре, подчертавайки, че приоритет в стратегическото военно планиране на НАТО е източното направление – тоест възможна агресия срещу западните райони на Русия и Беларус.
*Статията е публикувана във „Фонд за стратегическа култура“, заглавието е редакционно.
