За драмите около еврото… Ситуацията по-скоро ми прилича на някаква странна борба срещу последния пирон в ковчега. А какъв би бил ефектът от референдума на президента?
За това — по-долу.
Създаването на Европейската общност за въглища и стомана сигурно е било много добра идея навремето, но всичко това се изроди в една огромна бюрократична машина, която не зачита независимостта на държавите в ЕС, намесва се грубо и неадекватно във вътрешните им работи, отменя избори, когато не ѝ изнасят, пое твърд курс за унищожаване на Европа чрез замяна на населението и се постави в позиция на марионетка на външни сили, които искат да елиминират Европа като икономически конкурент. Изпълнявайки успешно поръчката, тя води безумна милитаристична политика и прави всичко по силите си да поддържа война в географския център на Европа. За този съюз ние не сме нито равноправен член, нито равноправен партньор на големите държави в него, а безгласна неоколония. На което пък ние сме се съгласили — и с охота преизбираме марионетките, които наричат чиновниците в съюза „началници“.
Наскоро един известен наш журналист писа, че българинът е по-скоро проевропейски настроен, или поне приемащ европейската ни насока. Но — умерено проевропейски, защото не харесва сегашната Урсуло-Макронска власт в ЕС, и най-общоприетата позиция сред хората е: „с Европейския съюз, ама не като слуги“.
Звучи добре, но е неразумно оптимистично да се смята, че тази каста, която е завладяла ЕС — затънала в корупция и слугинаж на външни и корпоративни интереси — просто така ще пусне кокала без тояга. А хората в Европа, чиито мозъци са изпържени от консуматорската идеология, нямат вече силата и волята да вземат тоягата. И тази убийствено вредна каста, която е пуснала пипалата си навсякъде в ЕС, едва ли ще бъде сменена в обозримо бъдеще.
Така че въпросът не е дали ще забием последния пирон през 2026 година или малко по-късно, а какво изобщо правим в този ковчег и наистина ли там ни е мястото. Дали пък още не сме малко живи?
А сега за страстите около референдума на президента. В Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление пише следното:
Чл. 23. (1): Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
А въпросът на президента е:
„Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“
И дори всички условия за редовност на референдума да бъдат изпълнени, ако отговорим с „не“, има всички основания да се приеме, че това няма никаква стойност, защото в закона се иска отговор с „да“. Ако мнозинството отговори с „да“, това означава, че референдумът е успешен и сме съгласни да въведем еврото през 2026 година. Ако мнозинството отговори с „не“, референдумът просто е неуспешен — но едва ли от това ще произтече задължение за някакви действия.
Така че цялата тази шумотевица изглежда като една пиар акция без особен практически смисъл. Така е замислена от президента. С това не твърдя, че няма никаква полза от пиар акциите, но в този момент ползата е твърде скромна. Скромна за нас. Щом той е тръгнал на тази стъпка, явно е решил, че за него полза ще има. Но това е друга тема.
Ако има някакъв смислен референдум, той трябва да бъде за излизане от вече непоправимо разядения ЕС. Но за да има смисъл от такъв референдум, трябва да отвоюваме подчинените на антибългарските сили медии — защото, както е известно, мнозинството у нас мисли с телевизора, не с главата си.
Доколко реалистично е това и как да се направи — вече е друг въпрос, чието решение изглежда твърде сложно. Но нямаме право да се отказваме. Теоретично нещата стоят така. А на практика… не знам.
*Коментарът е публикуван в профила на Любомир Данков във „Фейсбук“, заглавието е редакционно.
