Ако у нас официално и дума не се обелва за желанието на Вартоломей за намеса в избора на българския партриарх и ролята му в православния свят, то в Турция вече дни наред медии, общество и власт се занимават с личността на този, наричан в Анкара глава на гръцката църква, който без разрешение на институциите в страната е взел участие и даже се е изказал на прословутата конференция в Швейцария за Украйна. Ако организаторите и съответно Киев така са броили присъстващите на конференцията, то Вартоломей несъмнено е допринесъл за по-добра статистика в полза на „подкрепящите Украйна срещу Русия”.
Съобщава се, че МВнР на Турция е поискало обяснение от Швейцария и Украйна относно подписа на „гръцкия патриарх на Истанбул върху заключителната декларация за украинската среща на върха”. Поканата към него е определена като „неприемлива”, а самото участие като „икуменическо”.
Реакция има и заради факта, че Вартоломей е посочен на 94-то място в списъка на присъстващите и то като „вселенски патриарх”. Говорителката на МВнР заявява, че „новината, че Гръцката патриаршия в Истанбул е участвала в срещата на върха за мир в Украйна, проведена в Швейцария на 15-16 юни т.г. със статут на държава и че нашият външен министър Фидан е имал двустранна среща с гръцкия патриарх Вартоломей в рамките на срещата на върха,
не отразяват истината”.
Допълнението е, че Турция няма промяна в държавната политика по отношение на позициите на гръцката патриаршия в Истанбул. Ами сега? Кой в София се е объркал или по-вероятно не следи внимателно външната политика на Турция и последователната й традиция да балансира между Изтока и Запада с цел запазване на независимост и суверенитет? Доколкото може.
Но официалният представител на Анкара на срещата в Швейцария е външният министър Хакан Фидан, който е подписал заключителната декларация, въпреки че е изразил становище при изказването си, че Русия „би трябвало да присъства на тази среща”.
Този път Москва не си спести критиките към Анкара във връзка с подписването на декларацията.
За Вартоломей няма нужда от руска реакция. Там връзките между православната руска Църква и Истанбулската патриаршия са скъсани не от вчера и даването на томос за признаване на самостоятелност на ПЦУ от страна на Вартоломей е само последната капка в битката за разбиване на единството на православния свят.
Блинкен преди време открито бе поставил тази задача на Вартоломей при гостуване в Истанбул. В случая не става въпрос за „кой да води бащина дружина”, а за единство, което е опора на православните по света и най-вече на славянските народи. Видя се, че те са разединени и дори воюват една срещу друга за радост на чужди сили.
Ватикана като държава също е присъствала в Швейцария, но подпис под декларацията не е поставила. Въпрос за размисъл.
Възможно е Анкара да повдига шумно въпроса за участието на Вартоломей на срещата в Швейцария и заради негативните реакции на Русия в тази връзка. На този етап никак не е изгодно за турците да смразяват отношения с Москва.
Особено, когато членки на БРИКС на същата конференция, представени на по-ниско ниво, са отказали да подпишат заключителната декларация, а само дни преди това Фидан при гостуване в Русия и среща с Путин е потвърдил желание Турция да се приобщи към БРИКС.
Дали ще го направи официално по правилата е друг въпрос.
Старата тактика да се подава морков към едната страна, за да извлича дивиденти от другата е достатъчно добре позната политика на Анкара от десетилетия. Особено, когато САЩ например не са особено щедри напоследък към управляващите в Анкара. Дебатите в турските медии са в посока дали изобщо е трябвало Вартоломей да присъства в Швейцария, където е бил Фидан или не е трябвяло да му се разрешава да ползва представителство като на държава с титла Вселенски патриарх.
Счита се, че това присъствие е било в противоречие с конституцията и Лозанския договор и се настоява за санкции към Вартоломей.
Стига се и до питания каква всъщност е настоящата държавна политика на Турция по отношение на позициите на гръцката църква „Фенер”. Скандал, който някои в София би трябвало да проследяват внимателно. И не само заради избора на патриарх с цел да има влияние върху него, а и заради намеса в нашите църковни дела от позицията на „пръв между равни”, ама главен. Задачата е да се признае независима украинска църква, ПЦУ, която нашият Св.Синод все още не е признал.
Нали затова Вартоломей доведе непоканен представител на тази църква на погребението на патриарх Неофит?
А че случаят има връзка с геополитически събития няма съмнение. Гутериш, ген. секретар на ООН, официално предупреждава, че се готви нова Газа в Ливан. Израел ще воюва с Хизбула на територията на Ливан, което ще взриви целия регион. Няма съмнение. Сирия няма как да стои настрана. За Иран да не говорим. Турция е силно ангажирана военно и политически в региона, а позициите й там са по-близо до Москва, отколкото до Вашингтон. Тогава как да не си посипе главата с пепел заради Вартоломей, който по слухове и без това си има атлантическа специнституционална опора зад Океана. Разбира се, че може да се получи много шум за нищо, но ситуацията е повече от щекотлива, за да се замете бързо под килима. Важни са изводите и сигналите. А те се разбират от заинтересованите.
Крушата винаги си има дръжка. И Анкара не винаги печели в такива игри.
ВИЗИТКА: Зорница Илиева е журналист и анализатор. Често коментира теми свързани с Близък изток, Турция, Балканите, най-вече Македония. Главен експерт към комисия по „Външна политика, отбрана и сигурност“ в 39-тото и 40-то Народно събрание.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски