Автор: Василианна Мерхеб за „Гласове“
Изборите за сливенски митрополит – от синодална съборност към авторитарен диктат
След проведеното заседание на Св. Синод на 22.04.2024 г., свикано по важната тема за избор на Сливенски митрополит, българската общественост бе изправена пред изненада от новината за промяна в избирателния списък. Оказа се, че от 10-членния Синодален списък с достоизбираеми епископи бяха извадени 4 митрополитски кандидатури – еп. Йеротей Агатополски, еп. Михаил Константийски, еп. Висарион Смоленски и еп. Поликарп Белоградчишки. Изглежда ставаме свидетели на целенасочена чистка на неудобната конкуренция в надпреварата за митрополитската катедра в Сливен, тъй като в оправдание на причините за приложения метод „няма човек – няма проблем“ за промяна в списъка се тиражира твърде несъстоятелна обосновка.
Директно бяха отстранени двамата основни фаворита на Сливенските епархийски гласоподаватели в лицето на досегашния викарий на блаженопочившия Сливенски митр. Йоаникий – еп. Йеротей Агатополски избран с 26 гласа, и Константийският еп. Михаил избран с 22 гласа, а останалите двама еп. Висарион Смоленски и еп. Поликарп Белоградчишки изглежда са използвани за бушони.
Остава неясно как така внезапно двамата избраници, събрали максимален брой гласове в Сливенска епархия, се оказаха отстранени след Синодалното заседание и не фигурират в списъка? Всичко това при положение, че тези хора нямат провинения в нищо и срещу тях не е имало каквато и да е произнесена присъда от църковен или светски съд. Остава открит въпросът как за два месеца тези епископи от достоизбираеми се оказаха в графа гилотинирани. Друго недоумение буди твърдението, че единият не бил достатъчно познат в епархията, а другият понеже не спрял негодуванието на избирателите срещу противоуставната Синодална Наредба на протеста в София пред Синодалната палата, бил дисквалифициран. В допълнение против еп. Михаил се посочва странният аргумент, че липсвали повече от 3 години от епископската му хиротония, въпреки че подобно изискване не съществува никъде в Устава на БПЦ.
В пълно противоречие с горното твърдение и противно на всяка логика в новия списък с препоръчаните 6 епископи са оставени имената на еп. Исаак Велбъждски, хиротонисан едва преди около 10 месеца (действително напълно непознат на църковната общественост) и еп. Макарий Главиницки, който е хиротонисан преди по-малко от 2 години, като за него е известно, че е бил монах към Рилската света обител, която напуска при скандални обстоятелства, без благословение от игумена на манастира и без каквато и да било духовна препоръка относно неговия монашески статус.
Като бонус към това бе оповестено в медиите, че епископите в списъка „са се доказали във времето и в годините като добри администратори, добри управленци“, като би било интересно на каква обосновка може да почива подобно заявление.
Интересно защо след Синодалното заседание Западно- и Средноевропейският митр. Антоний, изземващ функцията на говорител на Св. Синод, демонстрира хиперактивна ангажираност в медиите, като в свое интервю по БНТ той припознава гласа на народа Божий спрямо висшия клир като „натиск на тълпата“ и „гласът на улицата“, а тези свои думи насочи срещу всеки несъгласен с нововъведенията в БПЦ и избирателите в Сливен.
В същото интервю митр. Антоний заявява, че „за да се достигне до едно такова решение, то е взето единодушно от Светия Синод“. Тук следва въпросът какъв ли трябва да е залогът, щом митрополит и член на Св. Синод, още повече през време на Великия пост, си позволява публично да твърди откровена неистина, понеже решението на Св. Синод съвсем не е взето единодушно и поне 4 митрополити са били категорично против? Това са митр. Гавриил Ловчански, митр. Йоан Варненски и Великопреславски, митр. Серафим Неврокопски и митр. Даниил Видински.
Следва да зададем въпроса тук дали не става дума за организирана диверсия, целяща монополизиране и превземане на властта в Синода чрез схема, в която някой се възползва от наличието на липса на цели 4 митрополитски гласа, начело с покойния патриарх Неофит и митрополит Йоаникий Сливенски?
Към тях се прибавя дежурното напоследък отсъствие на Плевенски митрополит Игнатий и невъзможността да присъства на заседание по здравословни причини митрополит Йосиф на САЩ, Канада и Австралия, на който се отказва алтернативна форма на гласуване от разстояние?
Дали тук не става въпрос за някакво обособено твърдо ядро от няколко митрополити, създаващи нещо подобно на синод в синода, начело с патриарх в сянка, използвайки духовната власт в Св. Синод за системно прегазване на Устава на БПЦ? Типичните за съборността мир и братолюбие са на път да бъдат подменени с правила на новосформирана елитарна каста, компрометираща авторитета на Синодалния статут.
Прави впечатление, че под прикритието на колективната синодална отговорност някои архиереи в БПЦ безотговорно поддържат напълно тенденциозно и целенасочено опасен за Църквата и българската държава процес. Това поставя в риск освен Синода, и цялата БПЦ вкупом, от институция с най-високо доверие в държавата, изпълняваща своята душеспасителна мисия, да бъде трансформирана в някаква бездуховна административно-бюрократична организация, обслужваща външнополитически и чужди на Църквата интереси, свързани с политическата власт и съпътстващата трансатлантическа евролиберална ориентация.
Налице в общественото полезрение е тревожен индикатор, свързан със системни нарушения на Устава на БПЦ в серията доскорошни синодални решения, особено в опита за инфилтриране на скандалната синодална наредба, целяща назначаване и уволняване на архиереи, приравняваща ги с редови чиновници.
С подобен подход сякаш се прави планомерен опит да се обвърже БПЦ в лобистко-властови обръч, целящ поетапно поглъщане на властта в Св. Синод изцяло в тона на Наредбата, като се подмени суверенното право на избирателите в лицето на миряните, духовенството и архиереите.
Такива обстоятелства очертават драстична предпоставка за създаване на църковна криза посредством безпрецедентни нарушения, които биха могли да се окажат проводник за фалшификация, делегитимираща не само вота за сливенски митрополит, но и предстоящия тъй важен и съдбовен избор за български патриарх и софийски митрополит.
Така създадената ситуация би могла да бъде опровергана при наличието на отговор на следните въпроси:
– Дали зачестилите уставни и административни нарушения не са опит за вътрешно-църковен преврат чрез превземане на властта отвътре?
– Новосформираното синодално мнозинство, взело решение за съкращаването на списъка за изборите в Сливен, на какво основание и конкретно въз основа на какви принципи обосновава своето решение, целящо да предопредели избора на митрополит във втората по-големина в БПЦ и стратегически важна за България Сливенска епархия, чиито предели се простират до Република Турция?
– В чия полза митр. Антоний направи медийни изявления, твърдящи че целият Синод без изключение е взел единодушно решение за съкращаване на списъка с епископи, при положение че това не е така?
– По какви причини, въз основа на какви съображения и посредством чии решения не се оповестяват публично имената на архиереите, гласували против синодалното решение?
– Защо все още не са изнесени данни (макар и първоначални) от тиражираната шумно в медиите ревизия в Сливенска епархия и конкретно в Поморийския манастир, чиито игумен е бил еп. Йеротей?
– Дали след като опитът за подмяна на епархийските избиратели не се състоя, сега чрез директно съкращаване на епископския списък с кандидат-митрополити не се цели да се приложи репресивен метод за извиване на ръце с тактика на изтощаване на избирателите за сливенски митрополит?
– Колко от списъка с достоизбираемите 6 епископи се намират под влияние на митр. Николай и дали той не стои пряко зад техните кандидатури?
– За обществеността става все по-трудно да се ориентира дали в битността му на Пловдивски митрополит владиката Николай каза истината, когато изказа „дълбоко съжаление“ „за допуснатата от него грешка“ с предложение за отмяна на противоуставната Наредба, а същевременно изпрати под строй автобуси с подчинени духовници от неговата епархия да скандират пред Синода? А също тогава, когато публично заяви, че се отказва да участва в избора за патриарх, отклонявайки сякаш напълно съзнателно обществения фокус, печелейки време?
– Интересно би било обществеността да узнае дали митр. Николай от встъпването му в Пловдивска митрополия през 2007 г. до момента е предоставял одит или е отчитал някога финансите на епархията пред Синода и дали е депозирал каквито и да било счетоводни книжа, на база на които да станат известни сумите, с които БПЦ предполагаемо е ощетена?
– Името на митр. Николай – в света Николай Методиев Севастиянов – фигурира ли в доклади, свързани с дейността на български олигарси, попадащи под санкциите Магнитски?
– Съществува ли група от митрополити, лоялни към митр. Николай и обвързани с общи интереси, чиито стремежи са да поемат управлението и властта в БПЦ, с риск да я превърнат в институция, управлявана на корпоративен принцип, брандирана – корпоративен олигархат?
Недоумение буди фактът въз основа на какви критерии и духовен опит нескриващия западно и евролибералната си ориентация митр. Антоний взема участие в дискриминационното и дори противоконституционно решение, касаещо отнемане правата по Конституция на извадените досегашни кандидат-епископи, които освен всичко останало са и граждани на държавата България. Тъй като в биографията на Западно- и Средноевропейския митр. Антоний изникват дефицити, които поставят под въпрос до каква степен той е компетентен и духовно способен да оценява кой епископ от кандидатите за митрополит какви качества притежава.
Смущаващ е също начинът, по който митр. Антоний е хиротонисан за епископ при пълно неспазване на чл. 83, ал. 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ – на 30 год. възраст при изискуема 35 год., като в допълнение се оказва, че не притежава изискваните 10 г. прослужени в клира. Въобще за него остава пълна загадка някога намирал ли се е под нечие духовно ръководство преди своята хиротония, поради което не става ясно кой гарантира за неговия морално-нравствен потенциал и доколко същият е пребивавал в истинно монашеско послушание и начин на живот, за да може да дава адекватна и квалифицирана преценка.
Тези обстоятелства обясняват защо представата на митр. Антоний е, че митрополитът „трябва да бъде добър администратор“ и избирателно пропуска, че „епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба“ (Тит. 1:7-9). Тъй като достоизбираемостта не се определя от стажа и възрастта на епископа, а се отнася предимно за неговите ценностни добродетели, изпитани чрез пребиване в истинно монашество.
На свой ред викарийният епископ и избраник на митр. Николай – Знеполски еп. Арсений – се оказва въведен в епископски сан едва на 28 г. при изисквани 35 г. и налични само 6 г. от изискуемия 10 год. минимум за стаж в клира, в пълно нарушение на чл. 83, ал. 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ.
Освен това в биографията на еп. Арсений липсва информация да е бил под ръководството на духовен наставник и да покрива минималното условие „да е живял в манастир поне три години“ (чл. 83, ал. 2, т. 3).
Изглежда някой прави опит да наложи практиката епископи да стават митрополити без елементарни монашески навици и каквато и да било близост до традиционния монашески начин на живот в служение и полза на словесното стадо и Бога.
Всичко това провокира въпроса дали в момента определена синодална каста не разчиства списъка в полза на възпроизведена от нея креатура?
Следващ въпрос е възползват ли се някои архиереи от липсата на патриарх в БПЦ през т. нар. период на безвластие, по време на който част от висшия църковен клир опитва да политизира БПЦ като слее държавната с църковната власт, поставяйки в противоконституционност най-старата институция в държавата?
Така например по време на последното освещаване на бойните знамена на Богоявление тази година остава неизвестно в изпълнение на чие указание Западно- и Средноевропейския митр. Антоний си позволи да спекулира с общественото доверие, като прочете милитаристично и противопоставящо се на миролюбивия дух на Църквата послание от името на намиращия се тогава в реанимация и вече блаженопочинал патриарх Неофит, инспириращо НАТО-коректна реторика в БПЦ.
Не по-различен е случаят, когато митр. Антоний наскоро беше забелязан в западни медии да съмолитства с римокатолици във Ватикана, което е тежко канонично нарушение, подлежащо на църковна санкция и за което остава неизвестно в послушание на чие благословение той се оказва там. За разлика от него, през 2009 г. тогавашният Западно- и Средноевропейски еп. Тихон Тивериополски беше отзован в България, само защото беше целунал ръка на папата.
Случилото се неотдавна в Рим компрометира не само авторитета на Църквата, но и дискредитира синодалната власт, като поставя под въпрос делегираното доверие и архиерейското достойнство по адрес на изпълняващия длъжността Западно- и Средноевропейски митрополит, на когото е възложено не друго, а да бъде посланик на БПЦ в полза на българите зад граница в качеството му на право правещ словото на истината, а не да служи в полза на световен икуменизъм.
Всяка дестабилизация в БПЦ провокира съмнението, че някому е нужен институционалния авторитет на Църквата за реализиране на чуждия за българската идентичност геополитически тренд, упорито лобиращ в полза на Истанбулската конвенция, джендър идеологията, смяната на пола, легализирането на еднополовите „бракове“, абортите, мултикултурната толерантност и други опасни явления.
Тук е важно да се подчертае, че настоящата тенденция около Св. Синод никак не е само вътрешно-църковен и тясно Синодален проблем, тъй като Българската Православна Църква – Българска Патриаршия е институция, която има пряко отношение към националната сигурност на България.
Поради това всички национално-отговорни и родолюбиви обществено-ангажирани мъже и жени са призвани да препятстват разложителния процес в БПЦ и да я защитят. Тъй като родната ни Църква е на път да загуби даруваната свише духовна легитимност поради хазартното отношение на лица, които изкушавани от желанието за власт и финансови облаги и вероятно подвластни на компроматни манипулации, се оказват в ролята на външно-политически проксита, обслужващи силните на деня.
Светото Евангелие напомня, че „никой не може да слугува на двама господари“ (Мат. 6:24), поради което изборът е или болезнената амбиция за придобиване на абсолютна власт с всички средства, или Христос.
„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26).
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски