От десетки години в Западния свят бива налаган тотален упадък на нрави, изличаване на ценности и издигане в култ и модел на подражание на пошлото, извратеното и изключението. И който не спазва тази линия се остракира – като опасен за демокрацията.
Сиреч, идиократична диктатура.
Всичко започна с постепенното до пълно окарикатуряване на християнството в Западния свят. Вярата на западния човек в Бог беше срината, а с нея и ценностите му, ала заменена с пиетет към материалното, в потреблението. Поради тази причина днес в Европа и САЩ е непонятна ревностната и естествена защита на мюсюлманите към Исляма, Корана и пророка Мохамед. Разрухата на християнството не мина през забрана, а именно през окарикатуряването му. Западните инженери на обществено индоктриниране знаят, че опитите на комунистическите режими да забранят религията, като „опиум на народа“ не успяха.
Умишлено налагания упадък продължи през изкуството. Най-напред с изобразителното. Още преди десетки години се наложи тенденцията да се почитат изключителни бездария на най-високо ниво, като ни убеждаваха, че онова невъобразимо нищо, което те са натворили било отражение на емоцията им и вътрешен мир. А ставаше дума за мазане, мацане, мятане на боя и всякаква друга консистенция с претенция за нещо велико. Абе, велик боклук!
След това дойде ред на музиката, киното, театъра. Днес трудно ще се сетите за нова сериозна и стойностна група, изпълнител/ка, актьор/актриса. Вместо музикални албуми, имаме компилация от шум, крясъци, хълцане, дране и възклицания, а във филмите сериозната актьорска игра е заменена от реалистична, но напълно лишена от смисъл компютърна симулация. Хиляди наистина талантливи музиканти и актьори биват държани в сянка, или са изхвърляни от системата. Операта и балетът са… какво пък бяха те?
Няма да отварям тема за модата, че по подиумите все по-често се разнасят непознати по форма в геометрията парцали, пластмаси, ламарини, посуда, строителни инструменти, хигиенни пособия и пр.
Ами тенденцията новите модни „икони“ да са с извън нормите пропорции? Хилядолетният стремеж на човека към хармоничното, здраво и атлетично тяло е заменен през последните години с нов модел – отражение на леност, чревоугодничество.
През последните 5 години силовото налагане на обществена деградация в Западния свят стигна ужасяващи върхове. Белите хетеросексуални мъж и жена са почти отречени, като нещо атавистично и вредно. Гей отдавна не е сексуалност, а индустрия за трилиони, но реално с нулева добавена стойност за обществото. В дъното на тази политика, убеден съм, че стои инжениране за намаляване на населението, но това е друга тема.
Пак през последните поне 5 години сриването на статуи на видни европейци и американци – политици и откриватели, изхвърлянето от учебници на световни учени, отпадането на велики композитори от филхармоничните зали и пр. под претекст, че били робовладелци остави без думи стотици милиони. Разбира се, че робството е ужасяващо, но да триеш съществуването на предците си, съдейки ги за действия преди векове е меко казано налудничаво. По същата логика днес бившите колонии трябва да поискат пълно отрицание на колонизаторите си, или да им го върнат с инвазиране. Тя тая работа, като гледам премиерите на Великобритания и Шотландия, кмета на Лондон и пр. май вече се случва.
Цялото това последователно ошашавяне на западното общество е целенасочено. След като бе приучено да живее без ценности, скоро ще му обяснят, колко е хубаво да живее без свобода. Дали това ще мине през дигитализиране на парите му или по друг начин няма никакво значение. Но това ще е последната крачка към пълна диктатура. На идиокрацията.
Останала е само една единствена бариера до пълната им победа – носителите на памет. Зрялото поколение. Затова скоро ще започнат да настройват децата срещу родителите си. Защото именно те са последните пазители на ценности.
Само войната на колективния Запад с Русия не се вписа в сметките на демиурзите. Нямам никакво съмнение, че от изхода ѝ зависи, дали ще успеят.
А вие нямайте съмнение, че тези редове ще бъдат обявени за език на омразата.