От изборите насам се случиха две изключителни събития. Първото е неочакваното влизане на партия „Величие“ в Народното събрание. Очевидно е плод на редица фактори – от протестен вот на обществото в резултат на абсолютното отвращение от властта и лоша оценка към опозицията, отчаяно търсене на реална алтернатива до нарастващото влияние на интернет медиите и пр. Но няма да се спирам подробно на първото събитие. Ще разгледам второто, а то е – колизиите, които създаде лидерът на партия „Величие“ т.н „полковник“ Николай Марков.
Език мой, враг мой!
Известният като „полковник“ Николай Марков, който по същество бе „горивото“, което вкара „Величие“ в парламента е на път да умъртви творението си с делата си. Онова, което беше негова сила, която го изстреля на крилете на народното одобрение се превръща в негов враг.
Причината е, че очевидно той не знае, кога да се спре.
През последните 2-3 години Марков е чест и любим гост в опозиционни медии. Напоително обясняваше пороците на властта, грозното лице на мафията и пр. Няма как да докажем достоверността на думите му. Те обаче задоволиха онези, които най-сино ненавиждат управлението в България, но не им беше достатъчна остротата на „Възраждане“, като най-радикална в говоренето си в парламента опозиция. За много от тях не бяха нужни доказателства за твърденията на Марков. Трябваше им някой, който яростно да разкритикува онези „горе“, за да се почувстват добре, онези „долу“ и „полковникът“ обра „даровете“ в тази си роля.
Дотук да речем добре. Проблемът дойде после!
Николай Марков продължи да се изявява в личния си профил и страницата си във Фейсбук като същия непримирим опозиционер и написа доста спорни постове. Лошото е, че от неделя вечерта той е вече част от депутатството. Дори да не се е заклел в Народното събрание, в очакванията и представителите на хората е вече част от него. Явно никой не му обясни тази подробност. А тя е съществена!
Да разгледаме няколко негови писания преди и след влизането му в парламента с „Величие“, на която е лидер:
На 27 март 2023 г. Марков пише: „Моята първа задача от Москва е да сваля Макрон. Следват всички останали либерално-нацистки правителства в ЕС. И трайно установяване на руски мир! До края на годината в цяла европа – сигурност и благоденствие. После продължаваме към САЩ.“
Вероятно „полковникът“ се е шегувал със своята изключителност и на кадър, който може с лекота да сваля правителства на други държави, но тази шега е била лайкната близо 900 пъти, а вероятно е прочетена от десетки хиляди сънародници. По онова време обаче у нас започна рязко поляризиране на обществото на про и анти Русия, за и против оръжие за войната на либерали и консерватори и пр. и пр.
Два дни по-късно на 29 март, а също и на 2 април 2023 г., Марков призовава да не се гласува на избори:
„НЕ ГЛАСУВАЙТЕ! Не участвайте в мафиотските им игри на смъртта! Мястото на политическите престъпници е в затвора. Избори, да, но след като всички политически бандити получат доживотни присъди. Точка.“
Явно е, че днес Марков и „Величие“ са в парламента благодарение на това, че хората гласуваха за тях и не се вслушаха в призива му.
Пак на 29 март, Марков сериозно се е напрегнал на някои, които са го критикували за поста му да не се гласува: „Съд от гладна въшка!? Не приемам.
Някои наши съграждани от долната земя смятат, че съм апологет на негласуването. Но силно ме подценяват. Аз не само съм убеден в правилния ход на отказа от гласуване, а съм и против това да се провеждат по престъпно устойчив начин фалшиви избори. В този смисъл въобще не се интересувам от това какво мисли някоя ТЪПА ОВЦА вкарана в партийна кошара. От овца акъл не искам! Най-странното е, че мои обвинители са не свободните хора между нас, а от оная група народни трибуни за народни правдини, които са вечните, но неосъществени кандидати за народни избраници. Тия, на които смислен човек и плюнката си няма да хвърли, защото са безработни дърдорковци и не трябват на никого. Представяте ли си кои са мои съдии? /…/ Съжалявам! Праведник съм, а те са гадове.„
В този пост Марков ловко разделя обществото на своеобразни праведни и грешни, като мерилото е – които са с него са праведните, а против него са грешните, които „не трябват на никого“.
Абсолютно недопустимо е подобно делене на обществото, което и така се е разпаднало на части, които се ненавиждат една друга. Още повече, че Марков е вече припознат от много хора за общественик, за лидер и пр.!
Днес обаче Марков е вече депутат. И, ако някак можем да си затворим очите за подобно деление – настройване, разделяне, обиди, квалификации и пр. преди, то от неделя няма право да ги пише или изрича! Той е вече ЗАКОНОТВОРЕЦ! ТОЙ ЩЕ ПИШЕ ПРАВИЛАТА В ДЪРЖАВАТА!
Но, дали се спря? Не!
В нощта на изборите Марков написа в профила си: „След три часа враговете на свободната република ще ни наричат „Ваши Величества“! Обещах Ви го.“
Възможно е Марков да изхожда от името на партията „Величие“, заради което той и сподвижникът му Ивелин Михайлов съответно са „величества“. Ок, така да бъде. Но, ако не сме врагове на свободната република и не припознават в тях, каквито и да е величества? Имаме ли това право или не? Или шом не ги наричаме така, значи сме врагове на републиката? Или отново ловко ни разделя в случая на врагове и такива които не са?
Рано сутринта в понеделник се завъртя снимка на пост от Марков, която не можех да открия в профила и в страницата му. Може и да е фейк, но може и да е изтрил въпросния пост. Той е особено опасен:
„По същество. Аз съм командир на титаните – богати, смели, умни и обучени. Хиляди титани! Срещу нас е армията на дрисльовците. Само дрисльовци! Избери страна и влез в строя. ПП „Величие“ – От пепелта към слънцето.“
В този пост Марков, пак обръщам внимание, ако не е фейк, е минал всяка допустима мярка! Тотално разделение на обществото на тези, на които той е командир, т.е. онези, които са взели или ще вземат негова страна и на всички останали, които са „дрисльовци“. Този пост, според мен, е ОСОБЕНО ОПАСЕН, защото затвърждава начина на мислене на Марков на свои и чужди, на близки и врагове.
След като се обяви за „величие“ не последва дълго време и Николай Марков се определи на секвоя:
„Прости им Господи, те не знаят какво вършат. Бяхте свидетели, че по време на изборите всички лидери на тъжни партии бяха срещу нас. Мислих, че ще им мине след края на изборите, но уви! Крясъкът на псевдолидери, псевдожурналисти, псевдосоциолози и псевдополитолози премина в ултразвук. Такъв парад на партийната клоунада не съм виждал в света. И въпреки всичко това не мога да им се разсърдя. Те все пак са храсти, а аз – високо дърво! Секвоя между храсти.“
Всъщност в деня на изборите не забелязах нито политическите лидери да са били срещу „Величие“, нито социолози, политолози и пр. Всички те бяха изненадани, че партията минава 4% и влиза в парламента. Социолозите по-скоро се опитваха да се оправдават, че не са видели симптомите предварително, което ги постави в много неизгодна позиция, но не са били „срещу“ Марков и „Величие“. Прав е, че имаше критични коментари от журналисти.
Но Марков отново прибягва до похвата – разделяй и владей – поставя се в ролята на атакувания от „храстите“ и е някак свръх благороден, защото „не може да им се разсърди“. Но пък едва ли не разпънатият от всички Марков моли Бог: „Прости им Господи, те не знаят какво вършат“. Това са думите, с които Исус се обръща към Всевишния, когато го разпъват на кръста! (Лука 23:34)
Николай Марков публикува в рамките на 3-4 дни още коментари, на е редно също да се обърне внимание, но ще спра дотук.
По-важното е, че тези, които го следват максимално се радикализираха срещу критиците, които „полковникът“ роди с постовете си. От – „ти за кой се мислиш, че го критикуваш“, „нищо добро не ти носи това“, до „това е война“! Огън и жупел от „войните на светлината“ и „белите вълци“ на Марков срещу всеки, който подложи изключителността му под съмнение.
Подобна радикализация на електорат, който припознава лидера си за месия наблюдавах най-напред в Атака. В началото Волен Сидеров им беше „всичко“. Избирателите му се обръщаха яростно срещу всеки, който дори зададе въпрос – защо постъпи/направи това?
Нямаш право да питаш, нямаш право да критикуваш, нямаш право даже да ти хрумне да поставиш под съмнение изключителността на решението на лидера.
Когато обаче „Атака“ започна системно да губи, вече не останаха виновни. Освен самият Волен! Изсипаха се тонове от критики срещу него от сподвижници, членове, избиратели и симпатизанти. Те имаха нужда от месия, а изведнъж осъзнаха, че е просто човек. Вината на Волен беше, че не е онова митично същество, в което го провъзгласи електоратът му.
След КОВИД пандемията електоратът на Възраждане тръгна по стъпките на Атака – на яростна радикализация. Избирателите на Костадин Костадинов започнаха да го превръщат в идол. Не допускаха да се задават въпроси за едно или друго негово политическо действие, а за критики и дума не може да става!
Убеден съм, че Костадинов съзнава това. Съзнавал го е сигурно и Волен.
И двамата са в капана на електорални свръхочаквания. Зад тези свръхочаквания обаче стои един все по-агресиращ електорат. Достатъчно е лидерът да нарочи някой за виновен или отговорен за нереализираните от него очаквания и „неговите“ се нахвърлят, за да го оглозгат!
Има обаче един мъничък проблем. И той е, че до едно време електоратът ще се вързва на това другите да са виновни за лидерски пропуски или грешки, както посочих по-горе.
След неудовлетворените свръхочаквания за изключителен резултат на местните избори дойде и разочарованието от четвъртото място на Възраждане от предсрочните избори. На третия път Костадинов може да тръгне по пътя на Волен – да е удобният виновен!
Няма нищо по-опасно от радикализиран електорат. Той вярно гласува за една партия, агитира за нея да се издигне, но после може рязко да я приключи. Дебатът с него е труден. Той иска днес и сега победа и няма, но, ако, може би…
От седмица на политическия хоризонт е Марков с разединяващи послания на „наши“ и „ваши“. Проблемът е, че насреща е другият наострен електорат – на Възраждане. Когато партията на Костадинов набра сила, тази на Сидеров беше почти залязла и нямаше сблъсък на избирателите им – те частично преляха. Сега обаче е налице проблем. Партията на Костадинов е все още в силата си, а на този фон се появява „Величие“ на Марков.
От неделя наблюдавам в социалните мрежи остра размяна на реплики между двата „лагера“. Не изключвам една искра да подаде единият от двамата лидери и да пламне пожар!
За да се избегне това си мисля, че на първо време Костадинов и Марков е добре да си поговорят и да си стиснат ръцете на ненападение и да си успокоят хората им. След това е нужно някой да поговори с „полковник“ Марков и да му обясни, че заиграването с разделението на обществото от един политик е изключително опасно, почти колкото самовъзприемането за изключителност и месианство!
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски