Една от любимите ми теми в цялата световна история е Гражданската война в Испания. Там контекстът и обстоятелствата са доста различни и сложни, обаче помня как бях гледал един документален филм от 90-те години по темата, в който интервюираха възрастни хора, които са били в зряла пълнолетна възраст по време на войната (т.е. хора, които по време на филма са били 70-80 годишни). Обикновени хора от всеки един от двата враждуващи идеологически лагери.
Много ярко впечатление ми направиха разказите им за ситуацията в Испания точно преди да избухне войната. Разказваха, че в един момент през 1936 обществото вече било толкова разделено и враждебно един към друг, че било вече практически невъзможно обикновени хора от двата лагера да имат приятелски, съседски, колегиални или дори семейни отношения. Казваха, че дори най-невинният ежедневен разговор просто ставал невъзможен между дори най-обикновените хора от двете враждуващи страни.
Цели фамилии започнали да се разделят и да се мразят по политически причини.
Тук в България лека-полека се приближаваме към тоя етап, в който дори обикновеният разговор между планктона и непланктона става невъзможен. Оптимистичното в случая е, че както каза Карбовски, ние не може да имаме гражданска война, „щото много ни мързи и нема хора“….
Фейсбук профил на Тихомир Чергов
