Митове и факти за исковете в Съда на ЕС срещу въвеждането на еврото
Имах честта безвъзмездно да консултирам юридическите аспекти (допустимост, нарушения и т.н.) на съдебните искове срещу актовете, уреждащи влизането на България в еврозоната, които адв. Ченалова и евродепутати внесоха в Съда на ЕС. Исковите молби са подплатени и от сериозен икономически анализ от доц. Сарийски и други специалисти.
Вижте още – Борбата срещу еврото продължава: две жалби в Люксембург
Искам да подчертая, че тези дела са уникални по рода си и са с потенциал за юридически прецедент, що се отнася до процеса на евроинтеграция и развитието на правото на ЕС.
Веднага започнаха ехидните и несъдържателни спекулации как това начинание е обречено на неуспех. Затова нека разбия най-често срещаните опорки, но без да изпадам в технически подробности:
Мит 1: „Гражданите нямат право да обжалват.“
Факт: Лисабонският договор позволява на гражданите да атакуват подзаконови актове на ЕС (тези, например, за въвеждане на еврото и фиксирания курс) и други актове (решението на ЕС за отмяна на дерогацията). Липсата на тази възможност би била отказ от правосъдие, защото съд в България няма правомощието да разгледа и отмени тези актове.
Мит 2: „Исковете не са допустими, защото гражданите и евродепутатите не са пряко и индивидуално засегнати.“
Факт: Има достатъчно социално-икономически аргументи за наличие на пряк интерес, който е достатъчен за два от актовете с оглед тяхната история и характер, както и доводи за личен интерес за третия акт.
Мит 3: „Жалбата не може да спре процеса.“
Факт: Договорът за функциониране на ЕС и Правилникът на Съда на ЕС дават възможност за налагане на временни мерки – включително спиране на действието на актовете.
Мит 4: „Това е чисто политически въпрос.“
Факт: Съдът на ЕС контролира законосъобразността на актовете на Съвета на ЕС. Става въпрос дали Съветът на ЕС е злоупотребил с власт, позовавайки решенията си на конвергентни доклади, базирани на недостоверни статистически данни.
Мит 5: „Всички страни са минали този процес – България не може да е изключение.“
Факт: Casus a casu non pendet – всеки случай се преценява самостоятелно, няма „автоматичност“. Съветът трябва да провери реалното и устойчиво изпълнение на конвергентните критерии. Ако тази преценка е порочна, то Съдът на ЕС има компетентност да го установи.
Припомняме – Как влязохме в инфлационната рамка с държавни фокуси
Мит 6: „Делото ще продължи твърде дълго, за да има смисъл.“
Факт: Има процедури за ускорено производство, а и различни примери от близкото минало за бързо решаване на казуси, свързани с Брекзит, пандемията и санкциите срещу Русия.
Мит 7: „Жалбата е само пиар.“
Факт: Исковете са юридически и икономически издържани. Допуснати са от Секретариата на Съда на ЕС. Остава съдиите да преценят въпросите, свързани с процесуалната легитимация на ищците, и евентуално да разгледат аргументите по същество.
Мит 8: „Нарушенията са дребни и не могат да променят нищо.“
Факт: В случая говорим за фундаментални дефекти: аргументи за манипулирани данни, игнорирани предупреждения на ЕЦБ, липса на реален анализ на устойчивостта, нарушения на основни принципи на правото на ЕС.
Моята прогноза: ако се действа справедливо – исковете трябва да бъдат допуснати за разглеждане и аргументите в полза на ищците натежават. Но има и хитри юридически трикове, които може да бъдат приложени, за да бъдат отхвърлени.
Fiat iustitia, pereat mundus! (Нека да има правосъдие, дори светът да загине – б.р.)
Коментарът е публикуван в публичния профил на Стефчо Станев във Фейсбук, заглавието е редакционно*
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
