Гледам, масово е разпространен коментар на компетентна по въпросите на френската история и културен символизъм жена. Нещо като панегирик във възхвала на недостижимия артистизъм на творческия директор олимпиец.
Тя била луда по епохата на Луи Слънцето. Такъв бил и необятният творец Жоли. Разкош се сътворявал по онова време! Скок в цивилизационното развитие на Европа се извършил и точно това било внушението от спектакъла в Сена и околовръст.
Аз си помислих за пикантната, но много знакова подробност, която ми направи впечатление при първото посещение във Версай – нямаше тоалетни. Вярна на ганьовския си темперамент, попитах един уредник, как са се избавяли от органичния отпадък, който ще да е бил в изобилие при голямото плюскане, консумация на вино, торти и френска лучена супа.
Човекът учтиво ми обясни, че нощните гърнета са изхвърляни през прозорците. Вонята от градините била трудно поносима, както и от перуките и пристегнатите в корсети тела на августейшите и свитата им.
Да ви кажа, бива го младият артист! Нито за миг не ме напусна усещането, че ме поливат с нощно гърне. Даже имах халюцинация с миризми, които водят до делириум. Добре че валеше!
Как, помислих си, да не се изгавриш с Тайната вечеря, както Леонардо я изографисал в магерницата? Там, където монасите отделят въглероден отпечатък, след консумация на бобена чорба и други веган гозби? Впрочем – и мръвки с вино, когато не са в пост.
Всеки отдаден на устойчивото развитие и зеленото бъдеще на човечеството би алармирал с ярки и звучни символни сцени на заплахата от ефекта на консюмеризма.
Ама Сена била отново първичен бульон…този факт идеално ще се включи и в церемонията по закриването, предполагам. Аз ако бях, не че имам и капка от въображението на директора, но бих извадила Дидро, Русо, Волтер, Расин, Монтен, Молиер, Рабле, Ронеспиер, Юго, Балзак, Мопасан, Лотреамон и Вийон с по една голяма лъжица, даже онзи с отрязаното ухо с една огромна четка – около него – Лотрек, Сезан, Реноар… абе, всичкото, което поне в моя мозък на повърхностен турист се свързва с френски принос към духа и да…
духат! Супата Сена! Хубавичко нахранени. С издути бузи от залепен, розов дунапрен.
Накрая ще изплющя Декларацията от 1789 на свръх модерен мапинг връз Монпарнас и ще надуя Серж Гинсбург с онова, супер горещо възвание на чийто фон пъшка Джейн Биркин. Парчето ще се изпълнява от еднополова двойка, разбира се, натурално пресъздаваща сюжета на барда.
Имам и други идеи, но разполагам единствено с опита от социалистическите спартакиади, които предвиждаха якенца за дъжд, в случай че завали – заради пошлата постановъчна естетика /не че някой го беше грижа за здравето на средношколеца/.
Мина ми през ума и онзи скеч, на който много се смеехме едно време, с малките лебеди от Лебедово езеро, помня го в изпълнение на Хиндо Касимов и Васил Попов. Тогава беше толкова абсурдно да гледаш дебели мъже в пачки и цвички, че виехме от смях. Сега ефектът изобщо няма да бъде такъв, така че се отказвам от идеята своевременно.
Имам сюжетна линия и за Мислителят на Роден, Мускетарите, граф Монте Кристо, но е дълго за описване, яко зрелищно!
Не споделям целия идеен проект, че може един ден и у нас да се организира домакинство и някой да се сети за драматургичния ми усет, който обещавам да развивам в изискуемата от школувания вкус на елитната публика стил.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
