Децата са лукс.
Затова богатите страни предпочитат да откраднат отгледани деца (със „зелена карта“, например), които направо да се включат в пазара на труда.
На графиката:
Болничните такси за процедури по бременност и раждане (в САЩ) са се увеличили 2,5 пъти от 2000 г. до 2020 г. През 2020 г. — най-новите налични данни — болниците са таксували пациентките средно по $27 938 за процедури по бременност и раждане, коригирани спрямо инфлацията. Това е почти два и половина пъти повече от средните такси през 2000 г. ($11 218).
Средните разходи за отглеждане на дете в САЩ от раждането до 17-годишна възраст са се увеличили с 16% от 1960 г. насам. През 1960 г. (когато тези данни са събрани за първи път), семейните двойки със среден доход са похарчили средно общо 259 711 долара за дете до възрастта 17 (коригирано спрямо инфлацията до 2023 г.). До 2015 г. — последните налични данни за разходите за отглеждане на деца — тези прогнозни разходи са се увеличили до 300 322 долара.
Сега да смятаме:
ако една по-развита страна си присвои 10 000 „отгледани“ деца (чрез миграцията), то тя спестява разходи на стойност 3 003 220 000 долара; естествено, по-слаборазвитата страна вече е похарчила почти толкова, за да отгледа и дари тези дечица.
И какво после прави по-слаборазвитата страна? Естествено, кани пакистанци, индийци и т.н., за да компенсира загубите…
„Пазарна икономика“, сър!
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски