Да, това е точно така. Въпреки някои успехи, можем да констатираме, че настъплението на противника (ВСУ, бел ред.) явно е в застой. И за това има съвсем очевидни причини.
Да започнем с това, как изглеждаше тактиката на пробива. Тя вече е очевидна. Възползвайки се от липсата на стабилна линия на нашата отбрана в пограничните райони и от почти пълното ѝ оголване в този район (впрочем би било редно да разберем защо се случи това), маневрените групи на противника просто заобикаляха бойните възли на съпротивата, след което необучените ни части, предимно наборни войници, бързо губещи воля за съпротива, се озоваваха често в плен. А след това последва бързо настъпление (на ВСУ).
Там, където отбраната е била по-добре организирана, врагът е бил отблъснат. И подобна тактика (на ВСУ) проработи добре в първите дни на инвазията, когато войските в Курска област бяха малко, а пространството за маневриране – широко.
Така че нашата стратегия по-нататък се състоеше не в контраатаки за изтласкване на врага от окупираните територии, а по друг начин.
Някои наши генерали предлагаха да се премине към контранастъпление веднага (сега вече можем да признаем и това). След като пропуснаха да нанесат удар на противника, те се опитаха да решат проблема бързо, така че Москва да няма време да си даде разбере, какво се случва. А ако тази позиция беше минала, мащабът на катастрофата щеше да е трудно да си представим.
Представете си, че тези части, които сега пристигат на Курското направление, „на талази“ щяха да се хвърлят в неподготвени атаки срещу вражеските оператори на БЛА и да бъдат разкъсани.
Именно тази тяхна позиция (на генерали, които са искали веднага да се хвърлят руските войски в контраатака) беше изразена в медиите от някои наши недалновидни колеги, които представиха всичко случило се като дребно недоразумение на границата, което щяло да бъде поправено за три дни.
Но, слава Богу, тези идиоти (а аз нямам друга дума за тях) не бяха послушани. И тогава беше избрана обоснованата тактика за войсково насищане по цялата фронтова линия с резерви, което лиши противника от основното му предимство – свободата на маневриране.
Освен това маневрените им групи (на ВСУ) и резервите им непрекъснато бяха покосявани от нашата авиация и нашите оператори на безпилотни летателни апарати.
В същото време на фронта започнаха да пристигат закалени в боя части, които изобщо не се страхуваха от обходните маневри, и настъплението на противника рязко се забави. А вчерашният ден показа, че въпреки някои техни успехи тази им стратегия вече почти не работи.
И ако врагът иска да постигне тук резултатите, които политическото ръководство в Киев е поставило пред ВСУ (за да си подобрят преговорните позиции, че да може да склони Русия на благоприятен за Киев мир),
то армията на Зеленски ще трябва да се научи как да пробива нашата отбрана. А това е умение, което тя все още не е показала при Курск.
И следователно, независимо от факта, че ситуацията за нас е наистина трудна, в средносрочен план шансовете на врага за окончателен успех на операцията изглеждат илюзия.
/…/ И ако се върнем към нацистите, през 1943 г., въпреки концентрацията на елитните си части, те, както и ВСУ през 2023 г., не можаха да направят нищо с нашата армия, която се окопа добре край Курск.
Киевският Вермахт (въпреки успехите си в някои операции) съвсем скоро ще има абсолютно същия проблем и тук. Това е неизбежно.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски