Днес, както повелява традицията от 15 години, със съпругата ми поехме към любимия ни плаж на Южното Черноморие. Пътят дотам по това време на годината, ако няма извънредна ситуация, отнема около 50 минути. Ние сме си преценили, че си струва да отделяме това време – и за отиване, и за връщане, за да сме там, където наистина ни харесва.
Но продължава да има състезатели, които решават, че ако стигнат до плажа 5 минути по-рано, това е голямо постижение.
Пет минути.
Толкова можеш да спестиш, ако караш непрекъснато на задния капак на тези пред теб, изпреварваш рисково, след което биеш спирачки и караш цялата колона да спре и да те пусне да се наместиш, за да не последва челен удар с насрещно движещите се.
Няма как да са повече.
Пет минути, които не печелят нищо
изображението е илюстративно
Няма как стотици автомобили да се отдръпнат в едната лента и да ти направят шпалир, за да хвърчиш с колкото искаш. Няма как, когато платното стане с две ленти, насрещното движение просто да изчезне, за да можеш да летиш по завоите – същите завои, на които вече има не една трагедия и достатъчно табели, указващи това.
И понеже си и тарикат, си си пуснал Waze и през 15 км биеш рязко спирачки, точно след като си притиснал поредния шофьор да ти направи път, за да нямаш скъпа снимка от камерите за скорост.
Та срещу тези 5 минути създаваш безброй рискови ситуации на пътя, които, видно от черните хроники по медиите, рано или късно завършват трагично.
Цената на безсмисленото рали
Излишно е да питам дали 5 минути струват нечий живот или осакатяване.
Отговорът е ясен.
По-скоро се запитах какво ще спечели въпросният състезател, ако отиде 5 минути преди мен на плажа?
Ще заеме по-хубаво паркомясто?
Ще вземе шезлонг и чадър на по-предна линия?
Или просто ще си топне з…ка в морето 5 минути по-рано?
Кое от тези невероятни предимства в неговия мозък му се струва достатъчно основание за това рали по пътя?
Истината е, че има два типа хора: тези, които никога няма да разберат смисъла на тези 5 минути, и такива, които дори не търсят смисъл – просто си ги гонят.
Докато един ден заради тези 5 минути не убият. Себе си, свой близък, пътуващ до тях, или непознат. И тогава това ще бъде равносметката за всички тези 5 минутки.
P.S. Двама от състезателите така и не успяха да спечелят тези 5 минути и пристигнаха наравно с нас – просто защото трафикът и релефът не им позволиха.
Но това не им попречи да създадат безброй рискови ситуации.
*Коментарът е публикуван в публичния профил на Пламен Янев във „Фейсбук“, заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
