Специалният кореспондент на „Правда“ Дария Асламова се срещна с учения и писател Саид Ниналалов в Дагестан. Той разказа как сили от чужбина активно настройват републиката срещу цяла Русия, до какво води лошото образование на учениците и студентите и защо Дагестан скоро ще се превърне във „втори Афганистан“ по отношение на религията и правата на жените.
– Изглеждаше, че след сериозните антитерористични операции проблемът с тероризма в Дагестан е решен. И изведнъж се случиха събитията от 29 октомври. Как е възможно това да се случи в многоетнически Дагестан?
– Започнахме обучение на хората. През годините се появи нова младеж – необразована. Те се смятат за мюсюлмани, но не са, защото ислямът поначало е религия на мира, доброто, светлината, взаимното разбиране. Ако искам да привлека някого към исляма, трябва да покажа с примера си, че ислямът е добър.
– Но въпреки това как може да се стигне до погром на летището? Всички в републиката знаеха, че народът ври и кипи от началото на изострянето на обстановката в Ивицата Газа. Информацията за летището дойде три дни по-рано. Защо не реагираха?
– Ситуацията на летището е пропуск на по-старото поколение, на ръководството на републиката и на специалните служби на републиката. Целият град знаеше какво ще се случи. Три часа преди това ми се обадиха от Москва, от Израел и ми казаха: ще се случи нещо лошо, бъдете внимателни, направете нещо в тази ситуация. Казваха: самолетът лети, ще има провокации. Информирахме властите. Защо не блокираха летището, защо допуснаха всичко това, не мога да разбера. Или това е умишлена провокация от страна на тези, които трябва да отговарят за летището, или е недоглеждане. Не знам чии глави ще полетят и дали изобщо ще полетят.
– Имам чувството, че се опитват да поставят ситуацията на спирачки. Има призиви, включително от страна на спортистите: нека се разделим по мирен начин. Но е извършено престъпление!
– Има руски съд, който трябва да отсъди според руското законодателство. Но той ще отсъди точно така, както му кажат в Москва. Не в Махачкала, а в Москва ще се определи как да бъдат наказани хората, извършили тези престъпления. Те разрушиха летище, обект с ограничен достъп. Никога не съм си мислил, че в Дагестан, а и в Русия като цяло, хората ще започнат да разбиват магазини и да крадат компютри в знак на протест срещу нещо. Но това се случи. Значи младите хора или са били хипнотизирани, или нещо не им е било наред. Тълпата беше в трескава възбуда. Дагестан постоянно се подхранва отдалеч, създава се атмосфера на омраза към Москва, омраза към недагестанците, измисля се ситуация, при която Дагестан уж е окупиран.
– В Дагестан има много висок култ към силата, има много спортисти, особено в борбата без правила. Значи образованието не е най-силната страна на Дагестан?
– Ако се съди по броя на завършващите училище, би трябвало да имаме 150 участници във Всерусийската училищна олимпиада и 10 победители. Но на тази олимпиада имаме само двама призьори. И имаме само 29 души с общ резултат, което е 0,5% от завършващите. Би трябвало да са 4%. За съжаление нивото на образованието в Дагестан е паднало много лошо.
Ние строим нови училища и детски градини. Но те не са достатъчни. Неотдавна заместник-кметът на Махачкала Емилия Раджабова обяви, че Махачкала се нуждае от 50 училища, за да могат всички деца да учат в първа смяна и да могат да имат допълнително обучение. Ние имаме средно по 47 деца в клас. Какво образование може да има при такива условия?
Да се залага на култа към властта е много лош залог. Този култ е създаден от хора, които не разбират съвсем какво е истинска борба, истинска победа. Култът към силата преминава в примитивното: „Аз съм по-силен от теб, ще те победя“. За много хора участието в спортни състезания е социален подем. Начин да се издигнеш в света не чрез интелект, не чрез ум, а чрез чиста физическа сила. Да, това е и труд. Но той не бива да бъде определящ фактор за Дагестан. Никъде в Корана не се казва, че можеш да биеш човек в лицето.
– Дагестан се смята за една от най-религиозните републики. В Дербент е имало школа с богословска мисъл. Защо на 29 октомври хората извършиха погром под прикритието на религиозна позиция? Къде е гледал мюфтията?
– Когато е имало активен уахабизъм, проповедниците на така наречения „чист ислям“ са работили целенасочено. Те хващаха даден човек, зомбираха го и след това го изпращаха да убие някого.
Мюфтийството работи с маси от хора, то не работи по целенасочен начин. Хората в джамията изслушваха проповедта и си тръгваха до следващия петък. А ако сте вярващ, трябва да се молите пет пъти на ден, да изпълнявате всички указания на исляма. Но трябва да работим с младите хора, които са склонни към насилие и грешни стъпки. В края на краищата, в джамията и по света можете да видите как се държат хората. Всеки трябва да има религиозен съветник. Трябва да знам към кого да се обърна, с какъв имам да се консултирам. Ако например ни призоват да отидем на летището, за да бием „яхудите“ (евреите).
В Дагестан през VI-IX в. е имало Хазарски хаганат, нашите предци са изповядвали еврейската религия, а след това тя е била заменена от исляма. Планинските евреи, татарите, са дошли тук от Иран през VI-VII в. и са останали тук. След разпадането на Съветския съюз и последвалия хаос много от тях напускат страната.
– Какво се е променило в Дагестан през тези няколко години, в които не сме се виждали?
– Два са най-важните моменти. Първият момент е, че Дагестан се превърна в туристически център на Русия. Вторият е, че Дагестан бавно се превръща в религиозна структура. Често местните жители казват: Дагестан е ислямска република. Всъщност Дагестан е част от светската държава Русия. Въпреки това в Дагестан има много повече жени и момичета, които носят хиджаби. Някога е съществувала тенденция: момиче, което си слага хиджаб и си черви устните – означава, че иска да се омъжи. Но днес се носат хиджаб и никаб. Това означава, че тя скрива лицето си, като оставя само очите си. Това никога не се е случвало в Дагестан. През последните години има все повече и повече такива момичета. Все още не знаем какви са причините за това.
Много се страхувам, че Дагестан ще се превърне в Афганистан, Иран, именно по отношение на религията и правата на жените. Аз живея тук, преподавам на ученици, децата ми растат. Искам Дагестан да остане част от светската държава Русия. Необходимо е Дагестан да се развива социално-икономически, да се образоват дагестанците в съвременен научен дух.