Фигурите на разчлененото българско семейство и руския солдат от Паметника са захвърлени в калта на една нива край село Лозен.
Предколедно.
Опитвам да се смиря точно днес, но не мога да се отърся от омерзението.
Този кадър и в антитеза – кадърът с черпещите се с канибалската торта розови неофашисти, нараняват емоциите на милиони българи в навечерието на светлия християнски празник. Наранен сантимент, ерго злоба, ерго желание за мъст и разплата.
Така посрещаме Новата година.
Уви, не прозирам нищо добро в нея, отвъд взаимната омраза.
Не биваше да става така. И въпросът не е, че махнаха паметника. Въпросът е, че го направиха със садизъм, демонично, за назидание сякаш на всеки, който не мисли като тях и си позволява да живее различно.
Наистина ли си вярват, че са победили? Кого – историята и паметта? Братята си по кръв и съдба? Може би са победители единствено в мерзостта.
Недялко Недялков, снимка – Фейсбук
Разпознавам все по-осезаемо около себе си изблиците на триумфиращата дехуманизация и това не е политически, а битиен проблем.
Да останем хора, да опазим рода и семейството – такава е коледната и всяка друга магия от календара, в тези тежки дни на проверка.
Недялко Недялков, журналист и собственик на Агенция ПИК. Фейсбук
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!