Има един особен вид национализъм, който е непонятен за мен. Ето пример от последните дни: Момчето с украинско и българско гражданство – Любомир Киров. Естествено, че е идиотско да се мобилизира човек с инвалидност, с идея да се изпрати на фронта. Но това е еднакво идиотско както за хората с български корени, така и за всички останали.
Не знам колко етноса има в Украйна, в Донбас са над 130. И мобилизирането на хора със здравословни проблеми там изобщо не е рядкост. Точно толкова идиотско е и да се ловят хора по улиците, които не желаят да умират за чужди интереси, да минават неадекватно кратка подготовка и да се изпращат на фронта, където, по думите на самите украинци, те „бързо свършват“.
Любомир Киров/сн: peticiq.com
Животът на всички тези хора е точно толкова ценен, колкото и животът на Любомир. Обаче голяма част от тези хора, които си направиха пиар с неговия случай и показаха необичайна за тях емпатия, обичайно са били и са за война до последния украинец. Бойко Борисов даже самолет щеше да праща…
Вижте още – Българофобия онлайн: случаят „Любомир Киров“
Когато съпричастността става избирателна
Имаше твърде дълъг период, в който можеше да се направи нещо, така че този конфликт да бъде разрешен и да се постигне траен мир. Този период приключи през февруари 2022-ра година. И през този период тези съпричастни хора следваха повелята на Брюксел и Вашингтон – да въоръжим добре украинците, да ги обучим и те да решат конфликта силово. И междувременно ще се правим, че има мирен процес и Русия го нарушава. Заради тази безумна идея загинаха стотици хиляди от двете страни, без да броим ранените и трайно увредени хора. Така че тази съпричастност на нашите „ястреби“ е твърде лицемерна.
Пропуснатият шанс за мир и геополитическите причини
Една скоба – Русия не нападна мирна и нищо неподозираща Украйна, а се включи безалтернативно в една осемгодишна война по геополитически причини, коментирани многократно. Основна цел – спиране на „пълзенето“ на НАТО към Русия, елиминиране на възможността за следващ преврат/майдан в някоя от републиките на Федерацията и като отговор на вече започналото настъпление на Запада със свои оръжия в ръцете на украинците към двете републики.
Темата за това как страната ни „помагаше“ на българската общност в Донецк и Луганск по време на „антитерористичната операция“, изобщо да не я подхващаме…
Българската съпричастност и българофобските опорки
Също толкова непонятен за мен е и спорът дали в Дома на профсъюзите в Одеса при сблъсъците през май 2014-та е загинал и българин. Също толкова непонятна за мен е и опорката на хората с украински знаменца по профилите, че Русия, след началото на СВО, е убила много българи. Това е особено странно, защото идва от хора, които обичайно се имат или за европейци, или за граждани на света, и принципно мразят „българщината“.
Опасният бизнес модел на войната
Чухме и поредния лупинг от Тръмп. Украйна можела да си върне всички територии, та дори и да ги увеличи. Ясно е и как би станало това – САЩ ще продават оръжия на Европа, Европа ще ги дарява на Украйна, а украинци и руснаци ще умират на фронта. Просто уникален бизнес план.
Проблемът за нас е, че когато свършат украинците, този бизнес модел ще подхранваме ние. Ние сме следващите. Това е една от многото причини нашата емпатия да бъде насочена към всички, не само към българите в Украйна. Правилното разбиране на причините за тази война и начините, по които тя може да бъде спряна и да се постигне траен мир – от това зависи животът на много хора в Украйна, в Русия, но в перспектива и у нас.
Коментарът е публикуван в публичния профил на Любомир Данков във „Фейсбук“, заглавието е редакционно.