Миналата седмица до нас достигна благата вест, че нашите приятели от ЕС са много загрижени за нашето благосъстояние, затова се взело решение у нас да инвестира крупна западна компания. Инвестицията щяла да бъде в мощности за производство на барут, после се заговори за разширяване на наш военен завод, така че да се увеличи производството на боеприпаси. Това щяло да ни направи ключов фактор в оръжейната индустрия на континента (дали на континента?), да създаде работни места и изобщо да падне манна небесна. Една леля от ЕС даже идвала у нас да покаже колко ни обича.
Народни мъдрости и европейски амплоа
Точно ние би трябвало много добре да знаем защо магарето го канят на сватба, но покрай новото ни „европейско амплоа“ доста хора са забравили народните мъдрости.
Редно е човек да се запита защо някой не инвестира у нас в производство примерно на торове. В ЕС има силен недостиг на торове, огромни количества се внасят отвън. Много предприятия за производство на торове прекратиха дейност заради политиката на ЕС да „се бори с Путин“, като купува скъп природен газ. На всичкото отгоре ЕС увеличава митата за торове от Русия и Беларус. Тоест, както се изрази преди време Е. Митрофанова, ние „си измръзваме ушите, за да вбесим тъщата“.
Някой ще каже – нямаме специалисти… Да, оглупели сме вероятно, но след като нямаме специалисти за производство на торове, откъде ще се пръкнат специалистите за производство на барут? Къде е тук атлантическата логика? То, ако попиташ някой евроатлантик защо нямаме български вериги като „Лидл“ и „Била“, пак ще каже, че нямаме специалисти. И си вярват. Явно ставаме само да берем ягоди и да мием чинии. А дали е така?
Друг ще каже – скъп е природният газ. Еми, скъп е, но има и евтин. Да оставим всички приказки за евтиния газ, който щеше да залее страната ни от всички краища на света без Русия… Не може ли да се направи дерогация и да купуваме газ от Русия на нормални цени? Може. Ама е нужно на съответните места у нас и в ЕС факторите в политиката да имат нещо между ушите. А те нямат.
Още по темата – Газ без флаг: Европа не може да спре Москва
Вода, инфраструктура и пропуснати инвестиции
Ще кажете – няма вода… Е, как да има, като на места загубите заради безкрайно остарялата водопреносна мрежа, вероятно връстница на историческия Априлски пленум на Партията, са над 80%? Ето, тъкмо повод за инвестиция.
Вижте още – Водната криза оголи пробойните в управлението на ВиК
Ще я направи ли някой тази инвестиция в името на решаването на проблемите с торовете в ЕС? Не, няма. Защото на тези, които искат да се прави барут и оръжия у нас, не им пука нито за безработицата у нас, нито за благосъстоянието на хората в ЕС и в частност в България. Те искат война. Знаят, че при сегашния ход на войната им срещу Русия украинците рано или късно ще свършат. Тях това не ги вълнува. По-точно, вълнува ги, но толкова, колкото би ги вълнувало свършването на пилетата в някой птицекомбинат. Бройката просто трябва да се попълни, нищо повече.
Освен това те добре виждат, че Русия поразява редовно мощности за производство на оръжие. Защо да инвестират в такова производство на тяхна територия? За да привлекат руските ракети? Много по-удобно е някой друг да пострада. Примерно – глупавите българи.
Те си мислят, че като свършат украинците, мръсната им работа ще вършат българи, румънци и другите от Източна Европа. Дали могат да ни вземат акъла толкова лесно, колкото на украинците? Аз малко се съмнявам. Всички тези европатриоти, които лягат и стават с пяна на устата от злоба срещу Русия, ще изтрезнеят много бързо, когато почнат да ги ловят с бусове по улиците. Да си храбър във Фейсбук е лесно.
Символите на пропуснатите възможности
На снимката е „Химко“ – химическият комбинат във Враца, който сега е паметник на престъпната приватизация и българската глупост.
Изобщо не споменавам други производства, в които сме имали традиции и в които никой няма да инвестира. На километър от работата ми стои едно полуразрушено хале от завода за мотокари. И то е паметник на нашата глупост. Сградите около него са разрушени, щяха да правят някакъв мол там, но се отказаха. Може би засега. Но на част от територията на бившия завод се издига една „инвестиция“ – „Кауфланд“. Добра инвестиция, но не за нас. А на мястото на електрокарния завод, където работих половин година, сега има един огромен паркинг. Не оставиха поне една от сградите за паметник…
Фирмата, в която работя, имаше български мотокар допреди 7–8 години. На солидна възраст. Сега имаме китайски.
Такива неща… Нека не забравяме защо канят магарето на сватба. И да не забравяме кой ветропоказател се похвали, че е уредил „важната за страната ни“ инвестиция.
*Коментарът е публикуван в публичния профил на Любомир Данков във „Фейсбук“, заглавието е редакционно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
