В последно време в медиите се обсъжда темата за миротворчески войски в Украйна. Потърсих мнението на човек, който има опит в такива мисии и получих отговор, какъвто и очаквах. За съжаление, поради служебни ограничения, той не може да ми даде интервю, но предавам разговора ни.
В мироопазващи мисии трябва да участват само сили от държави, които не са участвали по никакъв начин в конкретния конфликт, та дори и само в информационната война. Войски от държави, които не отговарят на това условие, не са нищо повече от съюзнически или вражески сили, в зависимост от това на коя територия са разположени. Така че, за мироопазваща мисия в Украйна всички държави от ЕС отпадат, особено пък тези, които са най-активни в стремежа си да изпратят там войски, примерно Франция и Великобритания. Държавите от ЕС и САЩ са преки участници във войната – чрез предоставяне на „прокси“ армията на Украйна на пари, оръжие, инструктори, сателитно наблюдение. За информационните истерии да не говорим. Те не трябва да участват в такава мисия.
От тази гледна точка, подходящи за мироопазващи сили в Украйна са войски от Кабо Верде, Буркина Фасо, Уганда и т.н., ако не са участвали в медийните войни, разбира се. Войски от държави, които не могат да бъдат безпристрастни по отношение на конфликта, е вероятно да нанесат допълнителни поражения, вместо да помогнат. Примери има достатъчно, особено за бездействие: холандският батальон на ООН в Сребреница, който се оттегля, за да „гарантира безопасността“ на своите войници. При поискана въздушна подкрепа, такава им се отказва под претекст, че атмосферните условия са били неподходящи. Остават силни съмнения за предварително режисиран сценарий за това, което се е случило там. Или пък активното бездействие на сили на КФОР в Косово, при което са малтретирани местни хора от сръбски произход, разрушавани са исторически и религиозни паметници (православни църкви от 14-15 век).
Въпросът за миротворци за украинския конфликт не се поставя за първи път. Темата е обсъждана многократно преди включването на Русия във войната. Не се стигна до споразумение поради сериозни различия между Киев и двете републики. Украйна настояваше за миротворчески войски по цялата територия на републиките. Като се има предвид, че се обсъждаше тези войски да бъдат от държавите членки на ОССЕ, а те в по-голямата си част са свързани с конфликта, очевидно е, че Украйна искаше да вкара окупационни войски в ДНР и ЛНР, които да блокират помощта от Русия, докато западната помощ за Украйна продължи безпрепятствено. Отделно от това, тези войски биха могли да играят роля за шпиониране и насочване на удари. За съжаление, тези неща са правили отделни служители на ОССЕ (не обвинявам организацията като цяло). Да си припомним как завърши мисията на ОССЕ на територията на ДНР – с арести на хора от организацията, които са предавали военна информация на другата страна. По подобен начин и започна мисията на ОССЕ. В ДНР след проверка от ОССЕ разместваха военната си техника, защото след всяка такава проверка са получавали доста точни удари върху позициите си от украинска страна.
От ДНР и ЛНР пък настояваха за миротворци само по линията на съприкосновение, което не беше прието от Украйна и съюзниците и, наричани тогава все още „гаранти в мирния процес“.
Като цяло, миротворческите сили трудно могат да спрат един въоръжен конфликт, ако не се постигне съгласие между страните и политическо решение на кризата. Ролята им в регулирането на въоръжените конфликти не трябва да се преувеличава.
*Любомир Данков, журналист на свободна практика, автор на филма „Децата на Донбас“. Текстът е от негов коментар във „Фейсбук“, заглавието е редакционно.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
