„Ерата на хората приключи! Настъпи ерата на орките!“ – известява оркът Гутмог в блестящата поредица на Дж. Р.Р. Толкин „Властелинът на пръстените“.
Ярка индикация, че навлизаме в тази ера – в “новите тъмни векове”, в които старата система на капитализма се самопогребва, а върху руините й се изгражда новата – бе отбелязана наскоро в България. В деня на Черешова Задушница, в който в Православния български свят възпоменаваме своите починали близки, се състоя наподобяващата масов сатанински ритуал анархо-революционна, охлократска манифестация, позната като „София Прайд“. Когато човек се сблъска с ковен (вещерско сборище, бел.ред.) от подобна величина, няма как да не си припомни думите на Уилям Шекспир, които той ни предава чрез един от своите персонажи в пиесата си „Бурята“:
„Адът е празен, всички дяволи са тук!“ Удивително е как още в началото на 17-ти в. английският драматург предава истината за нашето съвремие.
Безсмислено е да задаваме въпроса, кога ще настане бъдещето, защото то е вече тук. Не ни остава нищо друго, освен да го посрещнем лице в лице, разполагайки с онова, което Карл Полани нарича „зловещо интелектуално превъзходство“ – с ясното съзнание срещу какво точно се изправяме в лицето на онези, които са решили да придобият монопол върху историята, възприемайки се за нейни господари, посредством установяването на техния „прекрасен нов свят.“
В тази връзка скорошно изследване на Statista установява, че около 7% от населението в света се определя като принадлежащо към ЛГБТК+ общността. Тоест, когато разсъждаваме върху абревиатурата ЛГБТК+, с която тази „общност“ се идентифицира, виждаме, че тук става дума за едно изключително незначително, но силно революционно, охлократско малцинство в световен мащаб, което си е наумило, че е центърът на вселената. Редно е обаче да се отбележи, че ЛГБТК+ групата е просто един параван, зад когото стои съвсем реален, страшно мощен и изключително коварен класов интерес, понастоящем намиращ се на върха на социалната пирамида. Въпреки че представители му са съсредоточени предимно в ядрото на Постзапада, те проецират своя дневен ред на глобално ниво. А идеологическите отрочета на пост-модерността, познати като джендър идеологията и трансхуманизма, които ЛГБТК+ малцинството отстоява, служат на този обществен слой само и единствено за индоктринация на масите – за замаскирване на реалните процеси, които тази тънка световна прослойка налага на останала част от социума.
Впрочем, светът, към който ни води тази върхушка заедно с нейните джендър проксита, сякаш е онзи от романа на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят.“ Не е случайно, че заглавието на романа идва от реплика на Миранда от „Бурята“ на Шекспир (действие 5, сцена 1):
„О, чудо! Колко
красиви същества! Ах, как прекрасни
били човеците! И как щастлив си
със тях, нов свят!“
Картината, която Хъксли описва, отговаря на биоекотехнофашистката антиутопия, която световният финансов олигархат и неговите ЛГБТК+ протежата искат да създадат за себе си: перфектното консуматорско общество, разделено на строго определени касти, където всички са щастливи (не случайно на англ. “gay” е щастлив), постоянно се друсат с хапове, които поддържат изкуствената реалност (матрицата). Сред привилегированите касти всеки може да ляга с всеки и е полигамен, всичко е общо, личността, личното пространство и частната собственост са забранени, болката и страданието не съществуват, а оргиите са ежедневие. В този „прекрасен нов свят“ е отчуждено и заличено човешкото у човека – пост-модерните идеологии на джендъризма и трансхуманизма са достигнали своята връхна точка. В закон и социална норма са издигнати естественото социално неравенство, генното инженерство, хедонизмът, ниските страсти и наркоманията! Както се казва: ПУСТЬ ВСЕГДА БУДЕТ СОЛНЦЕ!
Но в този свят има и група, която не се вписва в него, наречена „диваци“ – онези, които са изолирани в резерват, и живеят „в грях“ спрямо „установените норми на прекрасния нов свят“. Това са моногамните, които решават да запазят ценностите на любовта и брака като свещен съюз между мъж и жена, да се женят, да създават семейства и да се сблъскват с трудностите на реалния свят извън матрицата. Те живеят като отшелници и служат за атракция, за развлечение на „цивилизацията“. Ето това, е прекрасният нов свят, към който, съзнателно или не, ни води джендър малцинството.
Неслучайно миналата година лекторите на свърталище, където се събират глашатаите на глобалистите, познато като „Световния Икономически Форум“, говориха за желанието да се въведат ултрамодерни технологии в човешкия мозък и тяло, за да се създаде нов, модернизиран тип човек. А когато ги попитаха какво да правят с един съвременен човек, те се изкискаха толкова цинично и се пошегуваха в същия дух: „Е, нищо, обикновените хора ще са нужни още известно време“.
Стартираните от световната капиталистическа върхушка процеси повече от красноречиво могат да се опишат с думите на Толкин: „Завесата на Мрака пада на света!“
Не можем обаче да очакваме резултатът да се яви още утре. Това са процеси, датиращи от преди няколко десетилетия, които може да продължат още толкова. Накратко, всичко започва в Западния свят с либералната културна революция от втората половина на 60-те години на миналия век, след което през втората половина на 70-те и първата половина на 80-те години тя прераства в неолиберална политико-икономическа контрареволюция на Западната капиталистическа върхушка срещу останалите социални прослойки – най-вече средната работна класа. Това включва и геополитически гамбит срещу антикаптилистическия свят, воден от СССР, последствията от който и днес висят като Дамоклев меч над България. Така, малко по малко, сянката на световния колективен „Саурон“ „идваше все по-близо, извисяваше се все по-черна, сякаш се задава страната на нощта, готова да прибули свършека на света“.
Сериозният разговор обаче изисква да се отбележи, че на този свят действат и други сили. Там, където има насилствено налаган процес, винаги се заражда естествен мощен контрапроцес на него. Това сякаш е неотменим природен, даже вселенски закон – както казва Хегел „закон на диалектиката“. Следователно, перефразирайки американския политолог Самуел Хънтингтън, можем да кажем, че започна „сблъсъкът за цивилизацията“.
Шествие за семейството, София 2024 г. Снимка: Фейсбук
Тази битка намира отражение и у нас, където силите на контрапроцеса остават будни и активни в лицето на надигащото се световно зло. Тази година за пореден път в противовес на „Прайда“ в София се проведе „Шествие за семейството“, което беше подкрепено от редица обществено значими личности. Шествието има за основна задача да противостои на насилствено налаганите антибългарски ЛГБТК+ ценности от „Прайда“, като се обяви за запазването на основната социо-културна клетка, която изгражда тъканта на българското общество днес – българското традиционно семейство. Хора от различни краища на живота и различни поколения се събраха, за да се обявят срещу джендъризацията и транс-хуманизацията на българското общество и по този начин да изискат от българските управници създаването и прилагането на дългосрочна програма за социо-демографско възраждане на България, чийто народ се топи светкавично последните 35 години.
Уви, младите хора от „Прайда“ не вразумяват, че, волю-неволю, те биват употребявани за прокарването на крайно опасно за България пост-модерни идеологии, които са вече установени като „новото нормално“ в пост-модерните Западни общества. Неслучайно ЛГБТК+ малцинството у нас бива подкрепяно от бизнес корпорации, фармацевтични компании, медицински клиники и от чуждестранни посолства, представляващи онези държави, в които джендър пропагандата, фашизоидната поликоректност и сатанинската сеч, наречена „смяна на пола“, са издигнати в закон и култ от същите онези неолиберални политически елити, които обслужват интересите на глобалистката върхушка. Младите хора от Прайда не разбират, че са просто един инструмент, чиято експлоатация цели да установи „Златния милиард“ на Земята. Техните съзнания и тела биват осакатявани само, за да могат огромни фармацевтични компании, медицинските клиники и големите корпорации (т.е. транснационалния финансов капитал) да наложат своя биоекотехнофашистки „рай“ на земята. Такъв развой на събитията естествено предполага „социален ад“ не само за България, а за по-голямата част от световното население.
На повърхността от метафизичния антагонизъм между Прайда и Шествието за семейството всъщност изплуват две различни, противоположни визии за това каква България искаме да съградим и в какво общество искаме да растат нашите деца. Първата предлага окончателното унищожаване на България, като цели насилствено да я превърне в едно огледало на Западните пост-модерни държави, където онзи родител, който се възпротиви на смяната на пола на детето му, бива съден и вкарван в затвора. Това вече се случва в Канада и САЩ. В противовес на това, втората цели социо-демографското възраждане на българския народ, без което България загива.
Важно е да се отбележи, че всяко правило има изключение. Както в България, така и по света, има хомосексуални хора, които се отвращават от анархични, революционни, неотроцкистки манифестации като Прайда, и които по никакъв начин не парадират с тяхната сексуалност. Тези хора се съобразяват със социо-културните порядки на един православен народ като българския и това им прави чест. Те заслужават уважение. Такива има и на Запад. За пример само мога да дам британския журналист и автор Дъглас Мъри. Въпреки че е хомосексуалист, той се определя като консерватор и е написал книги като „Странната Смърт на Европа“ и „Лудостта на тълпите: Джендър, раса и идентичност“, с които се противопоставя на смелия нов свят, към който тикат и България.
Ето, че контрапроцесът се проявява и те първа предстои да се развива, а обхватът му става все по-широк. Жизненоважно от гледна точка на зловещото интелектуално превъзходство обаче е да се знае какво е заложено на карта. Тук на помощ идва големият руски историк и социолог, проф. Андрей Фурсов:
„Борбата за традиционни ценности не е въпрос на морал. Тъй като в обществото, което „Швабоидите“ планират, те отчуждават от човека не земя, не капитал, не собственост. При тях човек се отчуждава от себе си … Отчуждават неговата духовна и социална сфера. Следователно, казано на марксистки език, за да опростим ситуацията, настоящата борба за традиционни ценности е началото на нова форма на класова борба в общество, където обектът на присвояване не е овещественият труд и работната сила, а самия човек като човешко същество.“
В лицето на „господарите на историята“ прозира едно световно зло, целящо не само социалната, но биологичната реорганизация на човечеството с елиминирането на по-голямата част от него. Сегашната борба с това зло е борба не само за нормално общество, но и за запазването на човека като биологичен вид.
Всъщност, когато Шваб говори за чипиране и т.н., той иска да превърне човек в нещо нечовешко. И неслучайно и Шваб, и Харари казват, че ерата на хората е свършила. Това странно защо, но поразително много напомня на думите на орка Гутмог! Излиза, че транснационалната финансова, капиталистическа класа иска да прави от хората орки. И затова сега конфронтацията не е по линията капиталист-работник, а по линията човечно – безчовечно. Сиреч, по линията човек– античовек (орк).
В тази връзка две от основните точки, приети на конференция в Santa Fe Complexity Institute (САЩ) като част от основните цели на глобалния финансов елит, които да бъдат постигнати след 10-15 години, са контрол на раждаемостта (т.е. обезлюдяване) и заличаване (и по-късно премахване) на различията между половете. Последното представлява един своеобразен удар не само върху семейството, но и върху човека и човечеството като биологичен вид. Следователно това, което сега виждаме в различни страни, е съпротива срещу така наречения прогрес. Но какъв е този прогрес, до какво води този прогрес, и на кого реално служи? Не, ние нямаме от такъв „прогрес“!
След всичко казано дотук, какво определя новата социално-класова борба през 21-ви век? Това е отстояването на традиционните ценности, отстояването на правото на личен живот, от което искат да ни лишат. Правото да възпитаваме децата така, както искаме. Тоест, това е правото да бъдеш човек. Следователно, може да се каже, че днес социално-класовата борба е придобила съвършено ново измерение. Тя вече не е само политическа, т.е. за власт, както и икономическа – т.е. за преразпределяне на ресурси. Противопоставянето днес не е и просто геополитическо – еднополюсен световен ред срещу многополюсен световен ред.
Новата класова борба се изразява в сблъсъка на културни и духовни ценности – нещо, което Антонио Грамши е прозрял още преди век. С това допълнение, че днес класовата борба се е издигнала до цивилизационна и общочовешка – става дума за това, какво е човекът и какво задава смисъла на неговото съществуване, а оттам и бъдеще.
В новия „сблъсък за цивилизацията“ на карта е заложено съществуването на човека като социална и духовна същност. Но само едни същински сатанисти биха се осмелили тотално да изменят природа на човека посредством генетично инженерство, транджендърски мутации, сеч на полови органи, чипиране и установяване на пълен контрол върху неговите разум и душа – върху неговата божествена същност.
Следователно класовата борба вече е по своята същност цивилизационна война за устройството на бъдещия „прекрасен нов свят“ и за това, кой реално ще задава основните смисли на неговото съществуване и ще определи облика му. А в най-дълбокото измерение на този сблъсък стои ценността за човека и за това, какво представлява той – просто някакви си сянка и прах или нещо много повече от това – една малка частица от Вечността.
Да, Уилям Шейкспир е прав! Адът е празен и всички дяволи са тук, на земята, но това в никакъв случай не означава, че срещу тях не се възправят контрасилите на светлината. Дори и някои да се смятат за „господари на историята“, да не забравяме, че човеците все още сме далеч по-многобройни – 93% от населението на земята – и можем да обърнем хода на историята в наша полза! Така че, аз казвам: Мили „орки“, вашата ера може да е настъпила в някоя друга паралелна вселена. Но тук в тази новата класова борба ще бъде спечелена от нас, човеците!
За автора: Лазар Лазаров е български политолог и анализатор. Завършил политология и международни отношения в Абърдийнския университет в Шотландия, Обединеното кралство. Автор на научно-академични публикации и публицистични статии.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
Редакцията може и да не е съгласна с всички тези на автора