Като оставим настрана иронията да поискаш от Радев да изтълкува и упражни много широко правомощията си в твоя полза, след като си направил всичко възможно да му орежеш тези правомощия, има и нещо не толкова очевидно.
Конституцията не предписва срок за връчване на втория мандат.
Но никога не е било прието мандатът да се бави поради политическа целесъобразност, която не касае съставянето на правителство.
ППДБ създават прецедент, заявявайки че държавният глава би могъл да се възползва от липсата на срокове в Конституцията, за да преследва политически интереси, които не са поначало заложени в нея. Демократите, повече от всеки друг парламентарен субект, бутат Радев да прекрачва традиционно установените граници на президентските правомощия още от 2020 година насам – разбира се, когато те имат нужда от това – въпреки че през 2023-та му ги орязаха.
Представете си сега, Конституционният съд възстановява основния закон и връща служебното правителство в правомощията на президента. Идват седмите поред избори и партиите пак не могат да съставят кабинет.
Какво пречи на Радев да забави за неопределено време връчването на мандатите, докато управлява със служебното си правителство и държи народното събрание заложник, докато не приеме неговата законодателна програма?
Стига да има блокиращо малцинство, което да го запази от импийчмънт, какво (формално) незаконно и нелегитимно ще има в такова действие?
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски