Демонтажът на Паметника на Съветската армия е победа на варварите, които лишават града от един от неговите символи и изтриват от паметта една историческа епоха и нейните знаци: мавзолея, след това Паметника 13 века България и Паметника на съветската армия.

Това коментира в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D).

„Дали са красиви или грозни, дали си харесват или не символно, тъй или иначе те са знаци на цяла една значима епоха. И по този начин де факто варварите реабилитират фашизма. Да не забравяме, че всички паметници в страната са надраскани със свастики. И докато режат с флекс скулптурите на Фунев, на Далчев, на Васка Емануилова, междувременно Луков марш се провежда ежегодно и безпроблемно, орди от запалянковци с нацистки знамена шестват всеки месец в София„, каза още политикът.

По думите му днес тези орди могат да благодарят на либералните неправителствени организации, които разрушиха паметника.

Румен Петков: „Престъпление е да срежеш ръката, освободила Европа от нацизма“. И ги подхвана!

„Разрушаването на Паметника на Съветската армия е победа на вандалщината над паметта и културата. Левчев казваше, че бездарието е фашизъм, и това днес е буквалната илюстрация на стиха„, заяви още гостът.

На въпрос защо толкова години все не успяваме да прочетем историята си, Христов отговори така – „затънахме в реваншизъм„.

„Ние не четем историята през призмата на палачи и жертви, които често си сменят местата в разните епохи, нямаме този човешки морален извисен прочит на историята, а правим тяснопартиен, заинтересован, партизански прочит, в който нашите са си нашите, те са добри, а чуждите кучетата ги яли. Това е логиката на българското тълкувание на историята, и една пропаганда бе заместена с друга…

Ние така и не дозряхме до демократично мислене, тъй че и леви, и десни, всеки със своята култура да направим един обективен взаимноуважителен прочит на историята, който може да бъде база за бъдещо развитие на страната„, анализира той.

„Т.е. ние сме в грешната посока и ускоряваме своето движение в нея„, заяви в заключение Иво Христов.