Идеята за мир рухна. Разбираме, че живеем в предвоенно време. Европа е в режим на оцеляване. „Хората се убеждават все повече, че тя не е на прав път. Това заяви българският политолог Иван Кръстев в интервю за швейцарското издание „Neue Zurcher Zeitung„, предаде www.dw.de.
Дали „Европа е смъртна“, както заяви френският президент Еманюел Макрон? С този въпрос започва интервюто на Андреас Ернст и Даниел Щайнфорт с българския политолог .
Според Кръстев Макрон има право дотолкова, доколкото нещата могат да се променят по-радикално, отколкото си мислим.
Същевременно френският президент драматизира в стремежа си да привлече вниманието към бързината на промените. „В момента от всички страни се конфронтираме с апокалиптични мирогледи“, отбелязва Кръстев, имайки предвид мрачните прогнози на климатичните активисти или предположенията, че „големият демографски обмен“ ще унищожи нашия начин на живот.
Факт е, че „Европа е в режим на оцеляване“, отбеляза Кръстев, като сподели и опасенията си, че хората ще изпаднат в шок, ако постоянно им се повтаря, че щом проблемите не бъдат разрешени сега, няма да бъдат разрешени никога. „Чешкият писател Милан Кундера казва, че световъртежът не е страх от падане“, припомня Кръстев, като допълни „Световъртежът е желанието да паднем, на което се съпротивляваме чрез страха си“.
„Идеята за мир рухна“. Други илюзии също.
Българският политолог сравнява днешните времена с късните 1980-те години в България, когато системата бе в криза, но се смяташе, че комунизмът ще продължи с десетилетия, а нещата се промениха много бързо.
„И днес светът ни се променя много бързо. Идеята за траен мир в Европа рухна. Разбираме, че живеем в предвоенно време и всички важни представи, на които се базираше нашата сигурност, вече не важат“.
Иван Кръстев се аргументира със следните примери: мислеше се, че взаимната политическа зависимост означава мир, а днес вече знаем, че зависимостта може да бъде превърната в политическо оръжие – както стана с руския газ. Европа освен това беше повярвала, че военната сила вече няма значение, защото разчиташе, че САЩ гарантират нейната сигурност. Тази илюзия бе разбита.
„Страховете в Европа са различни“
Пред швейцарското издание Кръстев заяви още, че страховете в Европа са много различни – германците и французите се боят от ядрена война, докато поляците и балтийците – че страните им могат да бъдат окупирани. И това има своето историческо обяснение – защото страните в Източна Европа не възприемат съществуването си като даденост. „Страна като Полша твърде често е била разделяна, твърде често е изчезвала от картата“, припомня политологът.
Според него Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз – той се опитва в много по-голяма степен да дефинира по новому руската нация, смята председателят на Центъра за либерални стратегии.
„Изборите никога досега не са били по-европейски“
Изборите никога досега не са били по-европейски, защото сега гражданите знаят, че действително става дума за това накъде ще върви Европа, подчерта Кръстев във връзка с предстоящите евроизбори, като добави:
„Това е от една страна последствие от войната в Украйна, която доведе до много силна интеграция на Европа. Но същевременно в различните страни отношението и чувствата спрямо войната са много различни. Защото войната върна историята обратно, а тя е национално кодирана“.
„Хората се убеждават все повече, че Европа не е на прав път. Но те почти не правят разлики между националното и европейското равнище. Евроскептицизмът е променен – той вече не е съмнение в способностите на ЕС, а същностно чувство, че чрез традиционната политика не може да се постигне нищо“, подчерта политологът.
Източник: Епицентър
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски