В интервю за КритичноБГ икономическият анализатор Георги Вулджев* заяви, че икономиката на страната се държи по-добре от очакваното. Това се дължи най-вече на добрата динамика в частния сектор. При публичния не се наблюдава някаква съществена активност. „Сега положението изглежда добре, но това може би е временно, особено ако икономическото състояние в Германия и Франция продължи да се влошава. Това ще даде отражение догодина“, каза още икономически анализатор в CEEMarketWatch.
КритичноБГ: В какво състояние в момента е хазната на България и изпълняемостта на бюджета?
Георги Вулджев: Към момента данните за септември показват, че бюджета е на дефицит, който се равнява приблизително на 0,4% от БВП, което е доста по-голям дефицит отколкото сме имали през миналата година и всъщност от която и да е от предишните няколко години. През миналата година например бюджета е бил на излишък, който се е равнявал на 0,6% от БВП. Като числа в момента говорим за дефицит от 1,4 млрд. лева към края на септември, като за годината е планиран до 4,6 млрд. лева дефицит. За момента изглежда че този дефицит може да бъде постигнат, но има някои притеснителни данни, като това че изпълнението на Данък добавена стойност (ДДС) е малко по-бавно отколкото би било добре за края на септември. Там изпълнението е на 68% като обикновено би трябвало да е над 70% и по-скоро да гони 75% към края на септември. Има риск да има неизпълнение на приходната част в бюджета.
КритичноБГ: Очаквахте ли да бъде набран дълг от над 2 млрд. евро, за който съобщи Асен Василев докато всички се занимаваха с избори? Каква е целта на този заем?
Георги Вулджев: Този заем е в рамките на дълговата програма, която беше заложена в самия бюджет за тази година във формата, в която беше приет преди няколко месеца. Там беше предвидено да се изтеглят до 7,5 млрд. лева нов дълг. Това е много голяма емисия за 2,3 млрд. евро, но това е така защото до сега не се бяха направили почти никакви емисии. Този заем предвиден в бюджета се падна именно в края на годината, ако ще бъде изпълнена тази програма, която беше приета от Народното събрание през лятото. То трябваше да се случи някъде сега през ноември или през декември и няма нищо изненадващо в тази емисия.
КритичноБГ: Делян Добрев наскоро каза, че ако проектобюджетът за 2024 г. е с надценена приходна част, то той ще настоява парламентарната група на ГЕРБ да не го гласува. Има ли основание да се счита, че проекта, който ще предложи финансовият министър Асен Василев може да бъде нереалистичен?
Георги Вулджев: Все още няма внесен проект за бюджет за 2024 г. и не знаем какви ще са числата в него, но Делян Добрев малко превантивно казва, че може да бъде надценен. Що се касае до приходите е вероятно да се направи някаква надценка, т.е. да се заложат приходи, които може би няма да могат да бъдат реализирани на практика с цел да се влезе поне формално в целевото ниво от максимум поне 3% дефицит като съотношение към БВП. Това притеснение има резон, защото виждаме в данните за изпълнението на бюджета за тази година, както казах по отношение на приходната част приходите спадат, а изпълнението на ключовия данък ДДС се забавя осезаемо спрямо това, което сме виждали през предишните няколко години.
КритичноБГ: На какво се дължи това?
Георги Вулджев: Това е нещо естествено и до много голяма степен се дължи на факта, че икономическата активност тази година е по-слаба отколкото беше при предходните. По всяка вероятност и през следващата в това отношение ще е по-лоша. Виждаме какво се случва в цяла Европа, в ключови търговски партньори на България – при тях има сериозно забавяне на икономическата активност и това няма как да не се отрази и при нас. Друг фактор е забавянето на инфлацията. Ако забавянето продължи, при това осезаемо през 2024 г. и макар че е добре за обикновените хора е нещо, което ще намали ръста на приходите и дори може да доведе до спад на приходите в държавната хазна в номинално отношение. Ето защо има много макроикономически фактори, които сочат към това, че през следващата година приходите от данъци чисто съпоставимо едва ли ще са по-големи от тези през тази година, а какво остава за 2022 или 2021 г. Делян Добрев именно в тази посока повдига това предупреждение, че едни приходи заложени за 2024 г. по-високи отколкото в момента реализира държавата, то тези приходи ще изглеждат надценени и това ще е повод за критика към финансовото министерство и отхвърлянето на такъв проектобюджет.
КритичноБГ: Каква е оценката ви за българската икономика в момента?
Георги Вулджев: Ситуацията не е толкова лоша колкото аз очаквах да бъде към края на тази година. В края на миналата и началото на тази година очаквах, че към края на 2023 г. ще има по-съществено забавяне на икономическия растеж. Ето защо за момента, според мен, икономиката на страната се държи добре. Това е най-вече благодарение на добра динамика в частния сектор, защото при публичния нямаме някаква особено съществена активност, която идва от тази част на държавната политика и то точно от там правителството се опитва да прави спестявания, за да може да закърпи бюджета. В момента хубавото е, че частния сектор все още се държи и за момента няма особено големи трусове и осезаем ръст на безработицата. Същевременно инфлацията се забавя. Сега положението изглежда добре, но с тази уговорка, че това може би е така временно, особено ако икономическото състояние на останалата част на Европа, особено държави като Германия и Франция продължи да се влошава, това ще се отрази догодина.
КритичноБГ: Да очакваме ли влошаване през зимните месеци или началото на пролетта на следващата година?
Георги Вулджев: Влошаването едва ли ще е толкова драматично, но със сигурност аз не бих очаквал подобрение. Нека така да го кажа: не бих очаквал подобрение спрямо сегашната ситуация на икономиката през тази година, по-вероятно е да се влоши.
КритичноБГ: Как ще влияе ескалацията на конфликта между Израел и Хамас от началото на октомври върху икономиката ни?
Георги Вулджев: Влиянието на този конфликт върху България няма да е толкова пряко, освен ако конфликта не се разрасне в Близкия изток и окаже по-съществено влияние върху цените на петрола. В самото му начало той повлия на цените на петрола, но от тогава цените спаднаха отново и се стабилизираха. Ако се стигне до по-мащабен конфликт по линия на това какво ще се случи с цените на петрола това ще има и пряк отрицателен икономически ефект не само върху България, но и върху Европа, а и в глобален мащаб. Притесненията около конфликта са свързани най-вече с евентуална нова мигрантска вълна, която може да залее Европа.
*Георги Вулджев е член на управителния борд на БЛО и главен редактор на ЕКИП. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch и е седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.