Като отчаяна последна надежда много „колеги“ от проевро лагера сега гледат към своите герои в Европейската комисия и Европейската централна банка. Молитви се отправят към Домбровскис и Лагард да нашокат канчето на безотговорните политици, на „мутрите“, и да принудят мафията в страната да започне да води поне една идея по-отговорна фискална политика.
Щеше да е смешно, ако не беше жалко. Вие фундаментално не разбирате какво е ЕС и това накрая ще ви изяде главата. Лошото е, че ще изяде и моята, и тези на всички останали, които не страдаме от вашите делюзии. Уви, с присъединяването към еврозоната този процес вече започна.
Надеждите за интервенция от ЕЦБ и ЕК за „оправяне“ на фискалната ни каша са абсолютно безпочвени, защото функцията на тези „европейски“ институции не е такава. Формално – да, ако четете договорите на ЕС и им вярвате като на светите писания. Но функционално, на практика – винаги са правили друго.
Моделът на институционална безотговорност в ЕС и еврозоната
сн: Министерски съвет
Есенцията на бюрократичния лабиринт на ЕС е бягство от отговорност. Винаги е била и няма изгледи това скоро да се промени. Това е до болка очевидно от цялата история на ЕС досега. Но аз познавам твърде много хора, които по-скоро биха вярвали на договорите на ЕС, отколкото на собствените си очи.
Тази вяра в „светия“ текст над действителността е особено честа и фундаментална за съвременния живот патология, извратено наследство от „религиите на книгата“, предполагам, вследствие на тяхното секуларизиране. Но това е отделна тема.
Цялата институционална мрежа на ЕС се е развила по такъв начин (целенасочено или инцидентно), че за институциите на съюза, вкл. паричния, винаги да е възможно да си затворят очите за очевидни проблеми и, когато тези проблеми прераснат в катастрофи (като дълговата криза), да си измият ръцете с извинението „ами то страните членки са виновни“. Което дори е вярно до голяма степен, разбира се, но не променя факта, че институциите на ЕС и еврозоната СЪЩО носят отговорност. Ако не – какъв е смисълът от тях?
Вижте още – Осъдена преди ЕЦБ, Лагард агитира България за еврото
Въпрос с понижена трудност – шефът на ЕЦБ или ЕК подава ли оставка, ако страна членка изпадне във фискална криза? Ако една държава изпадне във фискална криза, обикновено много скоро след това правителството подава оставка. Всички това очакват и го намират за напълно естествено, нали? Но не, в такива кризисни моменти „лидерите“ на „европейските“ институции някак винаги си измиват ръцете от отговорност. В този аспект ЕС и еврозоната всъщност са точно като България през последните 5 години – просто една много по-мащабна версия. Тежко хапче за преглъщане за много проевро настроени хора, но факт.
Българската политическа култура като част от проблема
Бойко Борисов е като платонична форма на „европейския“ политик, защото той до почти пълно майсторство е овладял изкуството винаги, когато нещо се оплеска, да си измие ръцете с някой друг. Грандмайстор на реториката и политиката на бягане от отговорност. В този аспект той най-вероятно е и много по-способен политик от такива като Лагард и фон дер Лайен, защото на тях измъкването от отговорност им е гарантирано от институционалния похлупак, под който се свъртават. На национално ниво обаче трябва да имаш някакъв поне „талант“, за да го постигаш консистентно.
Еврото като усилвател на съществуващи слабости
Еврото само по себе си не носи никакъв допълнителен потенциал за развитие и просперитет, ако просто репликира безотговорната политическа култура на отделните страни членки, като България, но на едно много по-мащабно ниво.
Сега от ЕК и ЕЦБ ще продължат да се правят, че не виждат скрития свръхдефицит и, когато той неизбежно избие и бъде признат, ще ни размахат назидателно пръст и ще кажат „много лошо, защо не спазвате правилата“. Ами защото никой не ги налага.
ЕС и еврозоната не са съюзи, изградени на база „правила“, с цел спазването на определени разумни рамки на икономическата политика, които колективно да бутат страните членки в правилната посока на развитие. Разбира се, още по-основен проблем е, че политическият елит на съюза дори няма идея за посока на продуктивно и прогресивно развитие. Само деструктивно и регресивно такова – като деиндустриализиране в името на някакво въобразено екологично божество и, разбира се, облагоденстването на определени лобистки кръгове. Но отново – друга тема.
За правилата. В ЕС и еврозоната правилата съществуват само и единствено, за да имат хора като Урсула, Лагард и Домбровскис с какво да си измият ръцете, когато ситуацията се сговняса. Нямат никаква друга функция. Никаква.
Това е така, защото истинската основа на ЕС и еврозоната са преразпределителните парични потоци, с които граденото с векове богатство на Европа, наследено от последните дегенерирали поколения, се преразпределя измежду лобистките фракции на все по-глупав и геронтократичен политико-икономически елит.
Добре дошли в клуба на богатите. Внимавайте вратата да не ви удари по главата при влизане.
*Коментарът е публикуван в публичния профил на Георги Вулджев във „Фейсбук“. Заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
