Има ли нужда Европейският съюз от търговски сделки с Латинска Америка и Индия?
Отговорът не е толкова еднозначен, колкото някои политици се опитват да го изкарат. От една страна – да, по-освободена търговия с такива региони може да е икономически плюс. Особено за задъхващата се промишленост в страни като Германия.
Но плюс ли е това наистина в по-общ план? За цялостното икономическо развитие на Европа?
Защо европейската промишленост губи конкурентоспособност
Все пак има причина промишлеността тук да се задъхва. От една страна, със сигурност ги има неадекватните енергийни политики, които трябва да се коригират. От друга обаче го има чисто технологичното изоставане. В сферата на електрическите автомобили например, където американците бяха пионери на пазара, а китайците са на път да започнат да го доминират.
Преди 20 години немските автомобили бяха известни като най-добрите в света. Днес на глобално ниво немските автомобилостроители са неспособни да конкурират американските и китайските електромобили със свои продукти. Това до голяма степен се отнася и за автомобилостроителите в други европейски страни.
Вижте още – Volkswagen затваря завод в Германия за първи път
Енергийни политики и технологично изоставане
Но защо се случва така? Защото вместо да инвестират в новите технологии, най-вече в дигиталните (електромобилът е до голяма степен компютър с колела), европейските автокомпании, особено немските, залагаха на старата технология.
Сега, след като това изоставане на Европа стана до болка ясно, се изпада в паника. Търсят се всякакви начини да се спаси все по-неконкурентният автомобилен сектор, особено в Германия. Това е и причината немското лоби на европейско ниво толкова да иска търговски сделки с Меркосур, с Индия и с кой ли още не.
Търговските сделки като краткосрочно решение
Понеже се губят по-развити пазари като Китай, където местни електромобили бият европейските конвенционални автомобили, дай да намерим някой друг, по-изостанал пазар, който все още е навит да купува нашия (изостанал) продукт.
Това е лоша идея. Защото не решава дългосрочния проблем, който се корени в липсата на достатъчно иновации в Европа през последните 2–3 десетилетия. Напротив – ще притъпи стимула за такива иновации, като (временно) постави местните автомобилостроители на изкуствено дишане, финансирано от бразилски и индийски потребители.
Оттам ще хвърли и (временен) спасителен пояс за буксуващия икономически растеж в еврозоната. И ще притъпи стимула за крещящо необходимата масова дерегулация в дигиталния сектор. Резултатът? Европейските държави ще продължат да живеят с илюзията, че настоящите икономически политики са устойчиви в дългосрочен план. И вместо да бъдат адресирани, структурните проблеми ще продължат да се трупат.
Меркосур и Индия – спасение или отлагане на проблема
В това се корени моят скептицизъм по темата с Меркосур и затова по-скоро клоня към позицията на Франция (против), отколкото тази на Германия (за).
Вижте още – Урсула готви заобикаляне на ЕП със сделката ЕС–Меркосур
Потенциалното влошаване на качеството на храните на европейския пазар също е притеснително, но по-важни за мен са ефектите върху промишления сектор, които се представят за положителни, но всъщност са отрицателни, ако мислим в дългосрочна перспектива.
Коментарът е публикуван в публичния профил на Георги Вулджев във „Фейсбук“, заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
